Съдържание
32 отношения: Киници, Протагор, Платон, Платонизъм, Пейоративен, Опозиция, Аргументация, Аристотел, Аз знам, че нищо не знам, Натурфилософия, Рог, Реторика, Реч, Стар свят, Сократ, Спор, Седем мъдреци на Гърция, Ум, Философ, Шут, Шарлатанин, Магия, Мислене, Възприятие, Гръцки език, Дума, Древна Атина, Демагогия, Еристика, Епикурейство, Логическа грешка, Логическа заблуда.
Киници
Киниците (Κυνικοί; Cynici, от Κῠνόσαργες (Киносарг), хълм в Атина, и, по-нататък, от куче κῠνός) са антични философи, прочули се със своите критики към обществените норми и ценности.
Виж Софизъм и Киници
Протагор
Протагор (Πρωταγόρας) е древногръцки предсократически философ, първият и най-известен от софистите (като такъв е посочен от Платон).
Платон
Пла̀тон (Πλάτων) е древногръцки учен, математик и философ.
Виж Софизъм и Платон
Платонизъм
Платонизмът е философията на Платон и други философски доктрини, считани за нейни производни.
Пейоративен
Пейоративни са думи или изрази, изразяващи „отрицателна оценка“; те имат обиден и „негативен“ ефект, т.е.
Опозиция
Опозиция може да се отнася за.
Аргументация
Аргументация (също и теория на аргументацията) изучава как хората могат и трябва да достигат до заключения чрез логическо разсъждение, въз основа на предпоставки.
Аристотел
Аристотел (Ἀριστοτέλης) е древногръцки философ и учен, един от най-големите гении на Античността и е наричан „Баща на науката“.
Аз знам, че нищо не знам
Аз знам, че нищо не знам (ἓν οἶδα ὅτι οὐδὲν οἶδα; scio me nihil scire или scio me nescire) е крилата фраза, приписвана на древногръцкия философ Сократ (според Платон - виж и линията на Платон).
Виж Софизъм и Аз знам, че нищо не знам
Натурфилософия
Натурфилософия (също естествена философия, philosophia naturalis) е исторически първата форма на философията, умозрително философско учение за природата и нейната цялост, чието разбиране и обяснение често има фантастичен характер.
Рог
Рога на домашна коза Музикален инструмент Рогът е изградено от кератин образувание, срещано при множество съвременни и изкопаеми животни (например копитните бозайници).
Виж Софизъм и Рог
Реторика
Реторика или риторика (формите са дублети, тоест еднакво правилни), наричана още красноречие, също витийство, ораторско изкуство или ораторство, означава умението да се говори добре.
Реч
Реч е говоримият език в сравнение с писмените текстове.
Виж Софизъм и Реч
Стар свят
Представата за света на Анаксимандър на границата между древност и античност – 6 век пр.н.е. (съвременна възстановка) Картата на света (т.е. стария свят) на Херодот от 5 век пр.н.е.
Сократ
Сократ (Σωκράτης, Сократес) е древногръцки философ, един от най-важните символи на западната философска традиция.
Виж Софизъм и Сократ
Спор
Спорът на Христос с фарисеите - гравюра от Гюстав Доре Спорът е обсъждане, в което се сблъскват различни гледни точки на участниците.
Виж Софизъм и Спор
Седем мъдреци на Гърция
Нюрнбергската хроника Седем гръцки мъдреци (οἱ ἑπτὰ σοφοί, ок. 620 – 550 пр. Хр.) според класическата гръцка традиция са държавници, законодатели и философи от Архаичната епоха в Древна Гърция.
Виж Софизъм и Седем мъдреци на Гърция
Ум
Умът обхваща познавателните и аналитични способности на човека.
Виж Софизъм и Ум
Философ
Атинската школа''. Рафаело, 1511 Философ (от гръцки – φιλόσοφος, „обичащ мъдростта“) е човек, който се занимава с философия.
Шут
Шут, изобразен на стара сграда в Германия Шут от карнавал във Венеция Шут е синоним на клоун, смешник, но се асоциира основно и предимно с европейското Средновековие.
Виж Софизъм и Шут
Шарлатанин
дясно Шарлатаните са измамници и мошеници.
Магия
Магически ритуал в Шри Ланка Магия (от лат. magia – обреди, ритуали) е употребата на ритуали, символи, действия, жестове и езика с цел използване на свръхестествени сили.
Виж Софизъм и Магия
Мислене
Мисленето е най-сложният познавателен психичен процес, който се състои в отразяване на съществените свойства, на закономерностите в действителността.
Възприятие
Възприятието е познавателен психичен процес, при който в мозъчната кора в тяхната цялост се отразяват предмети и явления от околната среда при непосредственото им въздействие върху сетивата.
Гръцки език
Гръцкият език (самоназвание: ελληνικά, произнесено елиника̀, старогръцко произношение хеленика̀) е индоевропейски език, говорен от около 13 000 000 души в Гърция, Кипър и гръцката диаспора в целия свят.
Дума
Думата е основна структурна езикова единица, която символизира и предава смисъл.
Виж Софизъм и Дума
Древна Атина
Древна Атина (Αρχαία Αθήνα) е полис в Атика, който от V век пр.н.е. заедно със Спарта играе водеща и определяща роля в историята на Древна Гърция.
Демагогия
Демагогията (старогръцки: Δημαγωγό, от старогръцките δῆμος (демос, „хора“) + ἀγωγός (агогос, „водя“)) е стратегия за спечелване на влияние чрез въвеждане на публиката в заблуда с цел демагогстващият да я убеди в „своята правота“.
Еристика
Еристика е метод за водене на спор, характерен за практиката на софистите в Древна Гърция.
Епикурейство
Епикурейството е философска школа, основана около 307 г.
Логическа грешка
В логиката и реториката логическа грешка или логическа заблуда (още „софизъм“, „логическа уловка“) е грешка в разсъждението, която води до неправилно аргументиране, а от там – до погрешно схващане или предположение.
Виж Софизъм и Логическа грешка
Логическа заблуда
#виж логическа грешка.
Виж Софизъм и Логическа заблуда