По-бързо от браузъра!
15 отношения: Помпонии, Одриско царство, Раскупорис II, Римската империя, Сирия (римска провинция), Тракия, Тиберий, Флак, Мизия, Луций Помпоний Флак, Луций Вителий (консул 34 г.), Луций Елий Ламия (консул 3 г.), 1 век, 32, 35.
Помпонии
Етруска урна с прахта на Помпоний Нот Помпониите (Pomponii) са фамилия от плебейския gens Pomponia в Древен Рим, произлизаща от Помпо, син на Нума Помпилий.
New!!: Публий Помпоний Флак и Помпонии · Виж повече »
Одриско царство
Одриската държава през 4 век пр.н.е. Одриски златен накит, Национален исторически музей в София Одриско въоръжение, Национален исторически музей, София Одриското царство (Odrysian kingdom) е държавно обединение на тракийски племена, обединени от одрисите, възникнало в началото на V век пр.н.е.
New!!: Публий Помпоний Флак и Одриско царство · Виж повече »
Раскупорис II
Раскупорис II (Rhescuporis II) e цар на Одриското царство в Тракия от 12 до 18 г.
New!!: Публий Помпоний Флак и Раскупорис II · Виж повече »
Римската империя
#виж Римска империя.
New!!: Публий Помпоний Флак и Римската империя · Виж повече »
Сирия (римска провинция)
Сирия е римска провинция, завладяна в 64 пр.н.е. от Помпей, като през 72 г.
New!!: Публий Помпоний Флак и Сирия (римска провинция) · Виж повече »
Тракия
Етнографска карта на Източна и Западна Тракия през 1912 година Територии в Източна и Западна Тракия и Македония освободени от българските войски към 1913 година Стара карта на Тракия (в зелено), Македония и Мизия (1907 г.) Стара карта на Тракия (1585 г.) Тракия (Θράκη, Траки, Trakya, Тракя, Thracia, Трация) е историко-географска област в Югоизточна Европа, която в днешно време обхваща Южна България, Североизточна Гърция и европейската част от Турция.
New!!: Публий Помпоний Флак и Тракия · Виж повече »
Тиберий
Тиберий Юлий Цезар Август (Tiberius Julius Caesar Augustus), роден като Тиберий Клавдий Нерон е римски император от 18 септември 14 до 16 март 37.
New!!: Публий Помпоний Флак и Тиберий · Виж повече »
Флак
Флак (Flaccus) е прякор на римските плебеи от рода на Фулвиите, считани за един от най-влиятелните родове в града.
New!!: Публий Помпоний Флак и Флак · Виж повече »
Мизия
Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.
New!!: Публий Помпоний Флак и Мизия · Виж повече »
Луций Помпоний Флак
Луций Помпоний Флак (Lucius Pomponius Flaccus) е римски сенатор през 1 век.
New!!: Публий Помпоний Флак и Луций Помпоний Флак · Виж повече »
Луций Вителий (консул 34 г.)
Луций Вителий (Lucius Vitellius; * 5 – 10 пр.н.е.; † 51 г.) е римски консул и цензор.
New!!: Публий Помпоний Флак и Луций Вителий (консул 34 г.) · Виж повече »
Луций Елий Ламия (консул 3 г.)
Луций Елий Ламия (Lucius Aelius Lamia; † 33 г.) e политик и сенатор на ранната Римска империя.
New!!: Публий Помпоний Флак и Луций Елий Ламия (консул 3 г.) · Виж повече »
1 век
1 век започва на 1 януари 1 г.
New!!: Публий Помпоний Флак и 1 век · Виж повече »
32
32 (тридесет и втора) година е високосна година, започваща във вторник по юлианския календар.
New!!: Публий Помпоний Флак и 32 · Виж повече »
35
35 (тридесет и пета) година е обикновена година, започваща в събота по юлианския календар.
New!!: Публий Помпоний Флак и 35 · Виж повече »
