Съдържание
4 отношения: Книжовен език, НАТФИЗ, Реторика, Български книжовен език.
- Социолингвистика
Книжовен език
Книжовният (литературният) език е кодифицирана (тоест с правен, юридически или квази-правен статус) разновидност на езика, за разлика от наречията, диалектите, говорите, жаргона и т.н.
Виж Правоговор и Книжовен език
НАТФИЗ
#виж Национална академия за театрално и филмово изкуство.
Реторика
Реторика или риторика (формите са дублети, тоест еднакво правилни), наричана още красноречие, също витийство, ораторско изкуство или ораторство, означава умението да се говори добре.
Български книжовен език
Български книжовен език, а също и български литературен език, се нарича кодифицираният вариант на общата езикова система на българския език, която е съвкупност едновременно от литературния език, но и от териториалните български диалекти, професионални говори, просторечие, жаргон и т.н.
Виж Правоговор и Български книжовен език
Вижте също
Социолингвистика
- Акцент
- Аусбау-парадигма
- Декларация за общ език
- Диглосия
- Дискурс
- Дискурсивен анализ
- Езикова промяна
- Езикът на Третия райх
- Идиолект
- Израз
- Книжовен език
- Контекст
- Критически дискурсивен анализ
- Мъртъв език
- Плурицентричен език
- Политическа коректност
- Правоговор
- Разновидност на езика
- Роден език
- Солецизъм
- Социален диалект
- Социолингвистика
- Функционална неграмотност
- Чужди думи