Съдържание
29 отношения: Каталог на Месие, Плутон (планета-джудже), Плеяди, Персей (съзвездие), Орион (съзвездие), Андромеда (галактика), Нов общ каталог, Средновековие, Свръхнова, Слънце, Телескоп, Уран (планета), Уилям Хершел, Филип Фратев, Халеева комета, Херкулес, Церера (планета-джудже), Шумейкър-Леви 9, Микроскоп, Международен астрономически съюз, Виолета Иванова, Владимир Шкодров, Гира (планетарна мъглявина), Ерида (планета-джудже), Луна, 204831 Левски, 225238 Христо Ботев, 2575 България, 90377 Седна.
Каталог на Месие
Каталогът на Месие е каталог на астрономически обекти от дълбокия Космос.
Виж Правила за имена на астрономически обекти и Каталог на Месие
Плутон (планета-джудже)
#пренасочване Плутон (планета джудже).
Виж Правила за имена на астрономически обекти и Плутон (планета-джудже)
Плеяди
Плеядите (Πληιόνης) в древногръцка митология са седемте дъщери на титана Атлант и океанидата Плейона.
Виж Правила за имена на астрономически обекти и Плеяди
Персей (съзвездие)
Персей е съзвездие, което се намира почти изцяло в Млечния път.
Виж Правила за имена на астрономически обекти и Персей (съзвездие)
Орион (съзвездие)
Орион е името на вероятно най-известното екваториално съзвездие.
Виж Правила за имена на астрономически обекти и Орион (съзвездие)
Андромеда (галактика)
Андромеда (M31 по каталога на Месие, NGC 224 по Нов общ каталог) е спирална галактика от тип S0, подобна на нашата галактика Млечен път и се състои от.
Виж Правила за имена на астрономически обекти и Андромеда (галактика)
Нов общ каталог
Новият общ каталог (New General Catalogue) e сред най-пълните и добре познати каталози на обекти от дълбокия космос, използвани в астрономията.
Виж Правила за имена на астрономически обекти и Нов общ каталог
Средновековие
„Света София“, построена между 532 и 537 г. (Минаретата са от турския период.) Византийската империя съществува през цялото Средновековие Средновековие, или Средни векове, е средният период от схематичното разделяне на европейската история на три периода: Античност, Средновековие и Ново време.
Виж Правила за имена на астрономически обекти и Средновековие
Свръхнова
Остатък от свръхновата на Кеплер. Свръхнова, заснета от космическия телескоп Хъбъл В астрономията свръхнова (също супернова) се отнася до няколко вида звездни експлозии, пораждащи изключително ярки обекти, които постепенно избледняват в течение на няколко месеца или седмици.
Виж Правила за имена на астрономически обекти и Свръхнова
Слънце
Слънцето е звездата в центъра на Слънчевата система.
Виж Правила за имена на астрономически обекти и Слънце
Телескоп
Телескопът (други имена: далекоглед, остар. пусула (от итал. bossola – компас)), е уред за наблюдаване на астрономически обекти.
Виж Правила за имена на астрономически обекти и Телескоп
Уран (планета)
Уран е седмата планета от Слънчевата система.
Виж Правила за имена на астрономически обекти и Уран (планета)
Уилям Хершел
Уилям Хершел (ФридрихВилхелм Хершел) (Friedrich Wilhelm Herschel; William Herschel) е английски астроном и композитор от немски произход.
Виж Правила за имена на астрономически обекти и Уилям Хершел
Филип Фратев
Филип Фратев е български химик и астроном.
Виж Правила за имена на астрономически обекти и Филип Фратев
Халеева комета
Халѐевата комѐта е ярка комета с орбитален период от 75,32 години.
Виж Правила за имена на астрономически обекти и Халеева комета
Херкулес
Херкулес (Herculës) е древноримското име на героя от древногръцката митология Херакъл (или Хераклес), надарен с необичайна сила.
Виж Правила за имена на астрономически обекти и Херкулес
Церера (планета-джудже)
#пренасочване Церера (планета джудже).
Виж Правила за имена на астрономически обекти и Церера (планета-джудже)
Шумейкър-Леви 9
Следите от ударите на Шумейкър-Леви 9 по Юпитер Разпадащата се комета Шумейкър-Леви 9 Шумейкър-Леви 9 (номенклатурно име: D/1993 F2) е комета, която не орбитира около Слънцето, а около газовия гигант Юпитер, в чиято орбита е била прихваната 25-30 години преди датата на откриването.
Виж Правила за имена на астрономически обекти и Шумейкър-Леви 9
Микроскоп
Оптичен микроскоп '''Части:''' 1. Окуляр 2. Обектив 3. Лещи на обектива 4. Винт 5. Микровинт 6. Предметна масичка 7. Огледало 8. Диафрагма и кондензор Микроскопът е сложно устроен оптико-механичен увеличителен уред.
Виж Правила за имена на астрономически обекти и Микроскоп
Международен астрономически съюз
Международният астрономически съюз (МАС) (The International Astronomical Union, IAU) обединява национални астрономически общества от целия свят.
Виж Правила за имена на астрономически обекти и Международен астрономически съюз
Виолета Иванова
Ст.н.с.
Виж Правила за имена на астрономически обекти и Виолета Иванова
Владимир Шкодров
Проф. Владимир Шкодров и американската му колега Елиънор Хелин. Владимир Георгиев Шкодров е български астроном, учен в областта на астрономията и физиката, професор.
Виж Правила за имена на астрономически обекти и Владимир Шкодров
Гира (планетарна мъглявина)
#виж M27.
Виж Правила за имена на астрономически обекти и Гира (планетарна мъглявина)
Ерида (планета-джудже)
#пренасочване Ерида (планета джудже).
Виж Правила за имена на астрономически обекти и Ерида (планета-джудже)
Луна
Луната е единственият естествен спътник на Земята и петият по размери в Слънчевата система.
Виж Правила за имена на астрономически обекти и Луна
204831 Левски
(204831) Левски (предварително означение 2007 PQ28) е астероид от главния пояс, открит от българския екип Обсерватория „Звездно общество“ с ръководител д-р Филип Фратев на 14 август 2007 г.
Виж Правила за имена на астрономически обекти и 204831 Левски
225238 Христо Ботев
225238 Христо Ботев е астероид, наречен на известния български революционер Христо Ботев.
Виж Правила за имена на астрономически обекти и 225238 Христо Ботев
2575 България
2575 България е малък астероид от астероидния пояс, открит от руския астроном Тамара Смирнова през 1970 г.
Виж Правила за имена на астрономически обекти и 2575 България
90377 Седна
90377 Седна (символ) е планета джудже и транснептунов обект, открит от Майкъл Браун от Калифорнийския технологичен институт, Чадуик Трухильо от обсерваторията Джемини и Дейвид Рабиновиц от Йейлския университет на 14 ноември 2003 г.
Виж Правила за имена на астрономически обекти и 90377 Седна