По-бързо от браузъра!
25 отношения: Панония, Одриско царство, Авъл Цецина Север, Римска империя, Римско завоевание на Илирия, Рейн, Реметалк I, Сава (река), Тракия, Тиберий, Яподи, Марбод, Марк Валерий Месала Месалин, Марк Емилий Лепид (консул 6 г.), Мизия, Илирик, Батон Дезидиат, Гай Сентий Сатурнин (консул 19 пр.н.е.), Германи, Германик Юлий Цезар, Далмати, Далмация (римска провинция), Либурни, 6, 9.
Панония
Панония (Pannonia) е историческа област в Средна Европа и римска провинция.
New!!: Панонско въстание и Панония · Виж повече »
Одриско царство
Одриската държава през 4 век пр.н.е. Одриски златен накит, Национален исторически музей в София Одриско въоръжение, Национален исторически музей, София Одриското царство (Odrysian kingdom) е държавно обединение на тракийски племена, обединени от одрисите, възникнало в началото на V век пр.н.е.
New!!: Панонско въстание и Одриско царство · Виж повече »
Авъл Цецина Север
Авъл Цецина Север (Aulus Caecina Severus) е римски сенатор и военачалник.
New!!: Панонско въстание и Авъл Цецина Север · Виж повече »
Римска империя
Римска империя (Imperium Romanum, Res publica Romana,; 27 г. пр.н.е. – 476/1453 г.) обикновено се нарича Римската държава през столетията след реорганизацията при Октавиан Август.
New!!: Панонско въстание и Римска империя · Виж повече »
Римско завоевание на Илирия
Римското завладяване на Илирия и Панония e серия от военни кампании, състояли се през периода 229 пр.н.е. – 9 г.
New!!: Панонско въстание и Римско завоевание на Илирия · Виж повече »
Рейн
Рейн (Rhein,; Rhin) е една от най-важните и големи реки в Европа, с дължина от 1233 km и среден дебит от над 2000 m³/s.
New!!: Панонско въстание и Рейн · Виж повече »
Реметалк I
Реметалк I е тракийски цар, син на сапейския цар Котис II (сапеи).
New!!: Панонско въстание и Реметалк I · Виж повече »
Сава (река)
Карта на водосборния басейн на река Сава Сава (Sava; Sava; Sava и Sava) е река в Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина и Сърбия, десен приток на Дунав.
New!!: Панонско въстание и Сава (река) · Виж повече »
Тракия
Етнографска карта на Източна и Западна Тракия през 1912 година Територии в Източна и Западна Тракия и Македония освободени от българските войски към 1913 година Стара карта на Тракия (в зелено), Македония и Мизия (1907 г.) Стара карта на Тракия (1585 г.) Тракия (Θράκη, Траки, Trakya, Тракя, Thracia, Трация) е историко-географска област в Югоизточна Европа, която в днешно време обхваща Южна България, Североизточна Гърция и европейската част от Турция.
New!!: Панонско въстание и Тракия · Виж повече »
Тиберий
Тиберий Юлий Цезар Август (Tiberius Julius Caesar Augustus), роден като Тиберий Клавдий Нерон е римски император от 18 септември 14 до 16 март 37.
New!!: Панонско въстание и Тиберий · Виж повече »
Яподи
Илирия през 5 век пр.н.е. Яподите (Iapodi, Iapoden, Iapydes, Iapodes, Japodes, Giapidi; на гръцки: "Ιάποδες") са племе, живяло северно от либурните на Адриатическия бряг в Истрия в днешна Хърватия и Босна и Херцеговина.
New!!: Панонско въстание и Яподи · Виж повече »
Марбод
Марбод или Маробод (роден ок. 30 пр.н.е., починал 37 от н.е.) е вожд на германското племе на маркоманите.
New!!: Панонско въстание и Марбод · Виж повече »
Марк Валерий Месала Месалин
Марк Валерий Месала Месалин (Marcus Valerius Messalla Messallinus) e политик на ранната Римска империя.
New!!: Панонско въстание и Марк Валерий Месала Месалин · Виж повече »
Марк Емилий Лепид (консул 6 г.)
Марк Емилий Лепид (Marcus Aemilius Lepidus; † ок. 33 г.) е римски политик и сенатор.
New!!: Панонско въстание и Марк Емилий Лепид (консул 6 г.) · Виж повече »
Мизия
Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.
New!!: Панонско въстание и Мизия · Виж повече »
Илирик
Илирик (Illyricum; Ἰλλυρία) е провинция на Римската република, основана след като римските войски покоряват Илирийското царство на цар Гентий през 168 пр.н.е..
New!!: Панонско въстание и Илирик · Виж повече »
Батон Дезидиат
Батон Дезидиат (Baton Desidiatus), известен и като Бато Илирийски, е предводител на далматите срещу Римската империя в Батонската война от 6 до 9 г.
New!!: Панонско въстание и Батон Дезидиат · Виж повече »
Гай Сентий Сатурнин (консул 19 пр.н.е.)
Гай Сентий Сатурнин (Gaius Sentius Saturninus) e римски политик и военачалник по августовото време.
New!!: Панонско въстание и Гай Сентий Сатурнин (консул 19 пр.н.е.) · Виж повече »
Германи
Германите са група исторически народи и племена от индоевропейски произход, населявали Западна, Северна и Североизточна Европа от античността до късното средновековие.
New!!: Панонско въстание и Германи · Виж повече »
Германик Юлий Цезар
#виж Германик.
New!!: Панонско въстание и Германик Юлий Цезар · Виж повече »
Далмати
Далматите (Dalmatae или Delmatae) са илирийски народ, населявал източното крайбрежие на Адриатическо море (Хърватия), където след покоряването от римляните се образува римската провинция Далмация.
New!!: Панонско въстание и Далмати · Виж повече »
Далмация (римска провинция)
Далмация (Dalmatia) е римска провинция, която получава името си по илирийското племе далмати.
New!!: Панонско въстание и Далмация (римска провинция) · Виж повече »
Либурни
Илирия през 5 век пр.н.е. Либурните (Liburni, на гръцки: Λιβυρνοί) са илирийско племе, живяло на източния Адриатически бряг в Либурния в областта на Иадер (днешен Задар, в Южна Хърватия), в областта Северна Далмация от река Arsa (днес Raša) в Истрия до Titius (Крка) до залива Кварнер в Далмация.
New!!: Панонско въстание и Либурни · Виж повече »
6
6 (шеста) година е обикновена година, започваща в петък по юлианския календар.
New!!: Панонско въстание и 6 · Виж повече »
9
9 (девета) година е обикновена година, започваща във вторник по юлианския календар.
New!!: Панонско въстание и 9 · Виж повече »
