Съдържание
39 отношения: Ѭ, Кръстьо Кръстев, Константин Величков, Правописна реформа на българския език от 1945 година, Променливо „я“, Пенчо Славейков, Отечествен фронт, Александър Теодоров-Балан, Александър Цанков, Старобългарски език, Станчо Чолаков, Стоян Омарчевски, Стоян Михайловски, Стефан Стамболов, Стефан Младенов, Списък на настоящи омографи, които са се пишели различно преди 1946, Тодор Иванчов, Тодор Влайков, Ят, Ятова граница, Марин Дринов, Иван Шишманов, Иван Вазов, Иванчевски правопис, Българска академия на науките, Българска комунистическа партия, Български земеделски народен съюз, Български преглед, Беньо Цонев, Вазовски правопис, Голям юс, Геровски правопис, Георги Живков, Държавен вестник, Дриновски правопис, Деветоюнски преврат, Деветосептемврийски преврат, І, Любомир Милетич.
Ѭ
Йотуваният голям юс, или йотуваната голяма носовка (Ѭ,ѭ), е производен на буквата голям юс, съществувала в кирилицата и глаголицата.
Виж Отечественофронтовски правопис и Ѭ
Кръстьо Кръстев
Кръстьо Котев Кръстев е първият български професионален литературен критик и литературен историк след Освобождението, писател, публицист, преводач, общественик, участник в литературния кръг „Мисъл“.
Виж Отечественофронтовски правопис и Кръстьо Кръстев
Константин Величков
Константин Величков Петков е български политик от Народната партия, по-късно от Прогресивнолибералната партия.
Виж Отечественофронтовски правопис и Константин Величков
Правописна реформа на българския език от 1945 година
Правописната реформа на българския език от 1945 г. следва линията, зададена от Лениновата реформа на руския език от 1918 г., и реформата на българския правопис от 1921 г., наложена от правителството на БЗНС.
Виж Отечественофронтовски правопис и Правописна реформа на българския език от 1945 година
Променливо „я“
Променливото „я“ в съвременния български език е гласен звук, наследник на старобългарската гласна широко „е“, отбелязвана в старобългарската писменост с буквата Ѣ (ят), който звук в едни и същи позиции на сродни думи или форми на една и съща дума се произнася понастоящем като я, а в други сродни думи или форми на думата се произнася като е.
Виж Отечественофронтовски правопис и Променливо „я“
Пенчо Славейков
Пенчо Петков Славейков е български поет.
Виж Отечественофронтовски правопис и Пенчо Славейков
Отечествен фронт
Отечественият фронт (съкратено ОФ, произнасяно о-фе) е политическа организация в България, съществувала от 1942 до 1990 година.
Виж Отечественофронтовски правопис и Отечествен фронт
Александър Теодоров-Балан
Александър Стоянов Теодоров-Балан е български езиковед, литературен историк и библиограф, действителен член на Българската академия на науките.
Виж Отечественофронтовски правопис и Александър Теодоров-Балан
Александър Цанков
Александър Цолов Цанко̀в е професор в Софийския университет, академик, български икономист, юрист и политик, водач на партия Демократически сговор, а по-късно на Народно социално движение.
Виж Отечественофронтовски правопис и Александър Цанков
Старобългарски език
Старобългарският език е най-ранният писмено засвидетелстван славянски език.
Виж Отечественофронтовски правопис и Старобългарски език
Станчо Чолаков
Станчо Григоров Чолаков е български политик от „Звено“.
Виж Отечественофронтовски правопис и Станчо Чолаков
Стоян Омарчевски
Стоян Иванов Омарчевски е български политик от Българския земеделски народен съюз (БЗНС), министър на народното просвещение в правителството на Стамболийски (1920 – 1923).
Виж Отечественофронтовски правопис и Стоян Омарчевски
Стоян Михайловски
Стоян Николов Михайловски е виден български писател и общественик, политик, председател на Върховния македоно-одрински комитет.
Виж Отечественофронтовски правопис и Стоян Михайловски
Стефан Стамболов
Стѐфан Нико̀лов Стамболо̀в е бележит български държавник и революционер, както и журналист и поет.
Виж Отечественофронтовски правопис и Стефан Стамболов
Стефан Младенов
Стефан Младенов Младенов е български езиковед и диалектолог, специалист по индоевропейско езикознание, славистика, балканистика, българистика и учен със световна известност и авторитет, академик.
Виж Отечественофронтовски правопис и Стефан Младенов
Списък на настоящи омографи, които са се пишели различно преди 1946
Следва списък на думи, които не се различават графично в съвременния си вид, но са се различавали в така наречения „стар правопис“.
Виж Отечественофронтовски правопис и Списък на настоящи омографи, които са се пишели различно преди 1946
Тодор Иванчов
Указ № 11 на княз Фердинанд за назначаването на Тодор Иванчов за министър-председател. Източник: ДА „Архиви“ Тодор Иванчов е български политик от Либералната партия.
Виж Отечественофронтовски правопис и Тодор Иванчов
Тодор Влайков
Тодор Генчов Влайков, още наричан с псевдонима си Веселин, е български писател, общественик и политик.
Виж Отечественофронтовски правопис и Тодор Влайков
Ят
Ѣ, ѣ или Ят, двойно Е или Е-двойно (на старобългарски: ѣть, на руски и ять; jat) е името на тридесет и втората буква от старата кирилица ѣ или на тридесет и третата буква от глаголицата, както и на звука, който те предават.
Виж Отечественофронтовски правопис и Ят
Ятова граница
Ятовата граница: изоглоса на изговор ''дедо'', ''бел'' (на запад) и ''дядо'', ''бял'' (на изток) Ятовата граница е една от най-важните изоглоси в българския език, въз основа на която българските диалекти се разделят на два вида: западни български говори и източни български говори.
Виж Отечественофронтовски правопис и Ятова граница
Марин Дринов
Марин Стоянов Дринов е български възрожденски историк, филолог и държавник, работил през по-голямата част от живота си в Русия.
Виж Отечественофронтовски правопис и Марин Дринов
Иван Шишманов
Иван Димитров Шишманов е български филолог, писател, университетски преподавател и политик от Народнолибералната партия.
Виж Отечественофронтовски правопис и Иван Шишманов
Иван Вазов
Ива̀н Мѝнчов Ва̀зов е български поет, писател и драматург, наричан често „Патриархна българската литература“.
Виж Отечественофронтовски правопис и Иван Вазов
Иванчевски правопис
Иванчевският правопис е името, давано понякога – Из историята на нашето езиково строителство, Л.
Виж Отечественофронтовски правопис и Иванчевски правопис
Българска академия на науките
Българската академия на науките (БАН) е най-голямата научна организация в България.
Виж Отечественофронтовски правопис и Българска академия на науките
Българска комунистическа партия
Българската комунистическа партия (съкратено БКП) е политическа партия в България, която управлява страната в периода от 1944 г.
Виж Отечественофронтовски правопис и Българска комунистическа партия
Български земеделски народен съюз
Българският земеделски народен съюз (БЗНС) е земеделско политическо движение в България.
Виж Отечественофронтовски правопис и Български земеделски народен съюз
Български преглед
„Български преглед“ е месечно списание издавано от дружество „Общи труд“ между 1893 и 1900 г.
Виж Отечественофронтовски правопис и Български преглед
Беньо Цонев
Беньо Стефанов Цонев е български езиковед-славист, един от създателите на българската филология, специалист по история на българския език, диалектолог и палеограф, първият съставител на опис на ръкописите в Народна библиотека „Св.
Виж Отечественофронтовски правопис и Беньо Цонев
Вазовски правопис
През 1898 г.
Виж Отечественофронтовски правопис и Вазовски правопис
Голям юс
Голям юс, или голяма носовка, е наименованието, давано на специфична фонема, съществувала в старобългарския език и съответстващите ѝ букви (Ѫ, ѫ) в кирилицата и глаголицата.
Виж Отечественофронтовски правопис и Голям юс
Геровски правопис
Правописът, използван от Найден Геров, е използван в публикувания от него речник и се отличава от съвременния в много отношения.
Виж Отечественофронтовски правопис и Геровски правопис
Георги Живков
Георги Атанасов Живков (1844 – 6 май 1899) е български революционер и политик от Народнолибералната партия.
Виж Отечественофронтовски правопис и Георги Живков
Държавен вестник
„Държавен вестник“ е официално издание на Република България, което се издава от Народното събрание.
Виж Отечественофронтовски правопис и Държавен вестник
Дриновски правопис
Дриновският правопис носи името на своя създател Марин Дринов, залягайки в основата на първия официален български правопис.
Виж Отечественофронтовски правопис и Дриновски правопис
Деветоюнски преврат
Иван Русев (по-късна възстановка).От ляво надясно: Димо Казасов, Кимон Георгиев, Никола Рачев, Янаки Моллов, Иван Вълков, Александър Цанков, Христо Калфов, Иван Русев, Петър Тодоров, Цвятко Бобошевски.
Виж Отечественофронтовски правопис и Деветоюнски преврат
Деветосептемврийски преврат
Деветосептемврийският преврат е насилствено завземане на централната и местната власт в Царство България, организирано от опозиционната политическа коалиция Отечествен фронт и извършено през нощта на 8 срещу 9 септември 1944 година.
Виж Отечественофронтовски правопис и Деветосептемврийски преврат
І
І, і, наричана още десетично и, е буква от кирилицата, използвана в беларуския, казахския и украинския език.
Виж Отечественофронтовски правопис и І
Любомир Милетич
Любомир Георгиев Милетич е един от най-видните български учени и интелектуалци от края на XIX век и първата половина на XX век.
Виж Отечественофронтовски правопис и Любомир Милетич