Съдържание
9 отношения: Коперник, Птолемей, Астролабия, Слънце, Хелиоцентрична система, Глобус, Геостационарна орбита, Геоцентрична система, Луна.
Коперник
#виж Николай Коперник.
Птолемей
#виж Клавдий Птолемей.
Астролабия
Астролабията (ἀστρολάβος; ٱلأَسْطُرلاب; ستارهیاب) е античен астрономически уред използван за измерване на ъгли и определяне на положението на небесните тела.
Виж Небесен глобус и Астролабия
Слънце
Слънцето е звездата в центъра на Слънчевата система.
Хелиоцентрична система
Художествено представяне на хелиоцентричния модел Хелиоцентризмът е теория за строежа на Вселената, според която Слънцето се намира в центъра на Вселената, а Земята и другите планети обикалят около него.
Виж Небесен глобус и Хелиоцентрична система
Глобус
Глобус Географският глобус (от globus, „кълбо“) представлява най-подходящ и съобразен с географските изисквания умален образ на Земята.
Геостационарна орбита
Анимация, показваща обект (в зелено), обикалящ около Земята по геостационарна орбита, но неподвижен спрямо точка от нейната повърхност (в кафяво) Геостационарна орбита е кръгова орбита точно над земния екватор (0° географска ширина), на 35 786 km над земната повърхност, с орбитален период, равен на периода на завъртане на Земята.
Виж Небесен глобус и Геостационарна орбита
Геоцентрична система
Художествено представяне на геоцентричния модел Геоцентричната система е теория в астрономията, която разглежда Земята като център на Вселената.
Виж Небесен глобус и Геоцентрична система
Луна
Луната е единственият естествен спътник на Земята и петият по размери в Слънчевата система.