Съдържание
136 отношения: Крим, Кримски татари, Кримския полуостров, Кримскотатарски език, Кропивницки, Караити, Канада, Кировоградска област, Киев, Киевска област, Полски език, Поляци, Полтавска област, Полтава, Одеса, Одеска област, Арменски език, Арменци, Австро-Унгария, Азербайджански език, Азербайджанци, Население, Население на Европа, Николаев (град), Николаевска област, Русия, Руски език, Руснаци, Румънски език, Румънци, Раждаемост, Ровно, Ровненска област, Роден език, Сумска област, Суми, САЩ, Сибир, Симферопол, Смъртност, Списък на страните по население, Севастопол, Татарски език, Татари, Тернопол, Тернополска област, Ужгород, Украински език, Украинци, Украйна, ... Разширете индекс (86 Повече ▼) »
Крим
Кримският полуостров, Крим (Крим, Кримський півострів; Qırım, Qırım yarımadası / Къырым, Къырым ярымадасы; Крым, Крымский полуостров) е полуостров в северната част на Черно море, на югозапад от Азовско море.
Виж Население на Украйна и Крим
Кримски татари
Кримските татари (Qırımtatarlar) са тюркски народ, приел исляма през XIII век, които са 3-та етническа група в Република Крим.
Виж Население на Украйна и Кримски татари
Кримския полуостров
#пренасочване Крим.
Виж Население на Украйна и Кримския полуостров
Кримскотатарски език
Кримскотатарският език, кримскотурски (Qırımtatarca, Qırımtatar tili) или как кримските татари в Добруджа казват татарски език (Tatarşa, Tatar tĭlĭ/Tatar tili) е тюркски език, който е майчин за около 300 000 души.
Виж Население на Украйна и Кримскотатарски език
Кропивницки
Кропивницки е град в Централна Украйна, административен център на Кировоградска област.
Виж Население на Украйна и Кропивницки
Караити
Караитите или караими са малочислена етническа и религиозна общност, изповядваща авраамическа религия.
Виж Население на Украйна и Караити
Канада
Кана̀да (Canada,; Canada) е най-голямата по площ държава в Северна Америка, простираща се от Атлантическия океан на изток до Тихия на запад и до Северния ледовит на север.
Виж Население на Украйна и Канада
Кировоградска област
Кировоградска област (Кіровоградська область) е една от 24-те области на Украйна.
Виж Население на Украйна и Кировоградска област
Киев
Кѝев (Київ,, Киев, Kijów) е столица и най-голям град в Украйна.
Виж Население на Украйна и Киев
Киевска област
Киевска област на картата на Украйна Киевска област (Київська область) е една от 24-те области на Украйна.
Виж Население на Украйна и Киевска област
Полски език
Полският език (самоназвание: język polski или polszczyzna) е западнославянски език, говорен най-вече от поляци в Полша.
Виж Население на Украйна и Полски език
Поляци
Поляците са западнославянски народ.
Виж Население на Украйна и Поляци
Полтавска област
Полтавска област (Полтавська область) е една от 24-те области на Украйна.
Виж Население на Украйна и Полтавска област
Полтава
Парк „Корпусни“ Полтава (Полтава) е град в Североизточна Украйна, административен център на Полтавска област.
Виж Население на Украйна и Полтава
Одеса
Одески национален академичен театър за опера и балет Одеса (Одеса) е град в Украйна на Черно море.
Виж Население на Украйна и Одеса
Одеска област
Хидрографска карта на Одеска област. Одеска област (Одеська область) е една от 24-те области на Украйна.
Виж Население на Украйна и Одеска област
Арменски език
Арменският език е древен индоевропейски език, говорен предимно в Република Армения и сред част от арменците в арменската диаспора по цял свят.
Виж Население на Украйна и Арменски език
Арменци
Арменците са древна християнска нация, живееща в Армения както и в голяма част от западния свят.
Виж Население на Украйна и Арменци
Австро-Унгария
Австро-Унгария (Österreich-Ungarn; Osztrák-Magyar Monarchia) е историческа дуалистична монархия, състояща се от две части – Представените в Имперското събрание кралства и земи (Im Reichsrat vertretenen Königreichen und Ländern) и Земите на светата маджарска корона (на унгарски: A Magyar Szent Korona Országai).
Виж Население на Украйна и Австро-Унгария
Азербайджански език
Азербайджанският език (Azəri, Azərbaycan dili; آذربايجان ديلی; Азәрбајҹан дили; известен и като азерски, азери, Azəri, Türki azəri) е тюркски език.
Виж Население на Украйна и Азербайджански език
Азербайджанци
Азербайджанците (наричани също азери) са тюркски народ, населяващ основно района на Кавказ в Европа и Азия.
Виж Население на Украйна и Азербайджанци
Население
Ръст на населението по континенти от 1950 г., и прогнози до 2050 г. (в млн. души) Населението представлява съвкупност от хора, които водят съвместен живот върху определена територия – населено място, административна единица, социално-икономически район, страна, континент, целия свят.
Виж Население на Украйна и Население
Население на Европа
Естествен прираст на страните в Европа според данни от 2008 г. езици в Европа. Населението на Европа през 2015 година е оценено от ООН на около 741 100 000 души (10 % от населението на света).
Виж Население на Украйна и Население на Европа
Николаев (град)
#пренасочване Николаев.
Виж Население на Украйна и Николаев (град)
Николаевска област
Николаевска област (Миколаївська область) е една от 24-те области на Украйна.
Виж Население на Украйна и Николаевска област
Русия
Русѝя (Росси́я) или Ру̀ска федера̀ция (Росси́йская Федера́ция), съкратено РФ е държава в Европа и Азия, заемаща източната част (38,6 %) на Европа и северната част (30,7 %) на Азия.
Виж Население на Украйна и Русия
Руски език
Ру̀ски езѝк – географски най-разпространеният език в Евразия, също така е и най-използваният славянски език в света.
Виж Население на Украйна и Руски език
Руснаци
Руснаците (русские), наричани в исторически контекст и руси или московци, са източнославянски народ – най-многолюдния славянски народ, и основно население на Руската федерация.
Виж Население на Украйна и Руснаци
Румънски език
Румъ̀нският език (наричан и дакорумънски език, самоназвание: română, букв. „румънски“, или românește, букв. „по румънски“, „като румънците“) е романски език, говорен от около 24 милиона души в Румъния, Молдова, Сърбия, Атон и други.
Виж Население на Украйна и Румънски език
Румънци
Румънците (в по-старата литература понякога ромънци или румъни/ромъни, români, исторически също rumâni) са народ, чийто основен език е румънският, индоевропейски език от романската група.
Виж Население на Украйна и Румънци
Раждаемост
Страните по света с отбелязана раждаемост. В демографията, раждаемост (или средна раждаемост) е един от показателите, характеризиращи населението на дадена страна или регион.
Виж Население на Украйна и Раждаемост
Ровно
Ро̀вно (Рівне; Równe; Röwne.) е исторически град в Западна Украйна, областен център на Ровненска област и районен център на Ровненски район от областта.
Виж Население на Украйна и Ровно
Ровненска област
Ровненска област (Рівненська область) е една от 24-те области на Украйна.
Виж Население на Украйна и Ровненска област
Роден език
Родният език (наричен още първи език (за даден човек), или още майчин език) е езикът, който човек научава първо, и който човек обикновено започва да усвоява още от раждането си.
Виж Население на Украйна и Роден език
Сумска област
Сумска област (Сумська область) е една от 24-те области на Украйна.
Виж Население на Украйна и Сумска област
Суми
Суми (Суми) е град в Северна Украйна, административен център на Сумска област.
Виж Население на Украйна и Суми
САЩ
#виж Съединени американски щати.
Виж Население на Украйна и САЩ
Сибир
Сибир е обширен район на Русия в северната част на Азия.
Виж Население на Украйна и Сибир
Симферопол
Симферопол (Симферополь; Сімферополь) е столица на Автономна република Крим (в състава на Украйна).
Виж Население на Украйна и Симферопол
Смъртност
Смъртност е статистически показател в демографията, оценяващ количеството на умиранията.
Виж Население на Украйна и Смъртност
Списък на страните по население
Това е списък на страните (независимите държави и зависимите територии), подредени по население.
Виж Население на Украйна и Списък на страните по население
Севастопол
Херсонес, древногръцка колония в Севастопол Севастопол (на украински и руски Севастополь, кримскотатарски: Aqyar, Акъяр) е черноморски град на югозападното крайбрежие на Кримския полуостров.
Виж Население на Украйна и Севастопол
Татарски език
Татарският език (самоназвание: татар теле) е тюркски език.
Виж Население на Украйна и Татарски език
Татари
Татарите (tatarlar) е събирателен термин за няколко днешни тюркски народа, намиращи се главно в Източна Европа и Сибир.
Виж Население на Украйна и Татари
Тернопол
#пренасочване Тернопил.
Виж Население на Украйна и Тернопол
Тернополска област
Тернополска област (Тернопільська область) е една от 24-те области на Украйна.
Виж Население на Украйна и Тернополска област
Ужгород
Ужгород или Унгвар (до 10 септември 1919 г. и от 1938 до 1945 г. официално на немски и унгарски Ungvár, варианти Hungvar, Ongvar, Hung Vára, 1919 – 1938 официално на чешки и словашки Užhorod, от 1945 официално на руски Ужгород, от август 1991 г.
Виж Население на Украйна и Ужгород
Украински език
Украинският език (українська мова, исторически: руська или русиньска мова) е източнославянски език, говорен от около 32 000 000 – 45 000 000 души (основно етнически украинци) в Украйна, Полша, Словакия, Румъния, Молдова, Русия и други.
Виж Население на Украйна и Украински език
Украинци
Украинците (українці) са славянски народ, населяващ Източна Европа, в частност Украйна и части от околните страни.
Виж Население на Украйна и Украинци
Украйна
Украйна (Україна) е държава в Източна Европа.
Виж Население на Украйна и Украйна
Унгарски език
Унгарският език е угро-фински език, нямащ нищо общо с останалите езици от Централна Европа.
Виж Население на Украйна и Унгарски език
Унгарци
Унгарците са нация в Централна Европа, съставляваща основното население на Унгария и значителни национални малцинства в съседните държави.
Виж Население на Украйна и Унгарци
Харков
Ха̀рков (Харків, произн. „Харкив“) е вторият по големина град в Украйна с население 1 421 000 души (2022), административен център на Харковска област.
Виж Население на Украйна и Харков
Харковска област
Харковска област (Харківська область) е една от 24-те области на Украйна.
Виж Население на Украйна и Харковска област
Хмелницка област
Хмелницка област (Хмельницька область) е една от 24-те области на Украйна.
Виж Население на Украйна и Хмелницка област
Хмелницки
Областната администрация Събор „Андрей Първозванни“ Хмелнѝцки (Хмельницький) е град в Западна Украйна, административен център на Хмелницка област.
Виж Население на Украйна и Хмелницки
Херсон
Ушаков Херсо́н (Херсон) е град в южна Украйна, административен център на Херсонска област.
Виж Население на Украйна и Херсон
Херсонска област
Херсонска област (Херсонська область) е една от 24-те области на Украйна.
Виж Население на Украйна и Херсонска област
Цигански език
Романи, романес, цигански или ромски език (на цигански: romani ćhib, романи чхиб) е майчин език на част от циганите и е част от групата индоарийски езици.
Виж Население на Украйна и Цигански език
Цигани
Ромският флаг, предложен в 1971 г. на Ромския световен конгрес. Знамето също съдържа 16 спици червена чакра, на санскрит означава колело, в центъра, представляваща традицията на странстване на хората от ромски произход.
Виж Население на Украйна и Цигани
Черкаси
Черкаси (Черкаси) е град от около 277 944 жители (2018) в Централна Украйна.
Виж Население на Украйна и Черкаси
Черкаска област
Черкаска област (Черкаська область) е една от 24-те области на Украйна.
Виж Население на Украйна и Черкаска област
Чернивци
Черновци́ (Чернівці; Cernăuţi; Черновцы) е град в Югозападна Украйна, административен център на Чернивецка област.
Виж Население на Украйна и Чернивци
Чернивецка област
Чернивецка област (Чернівецька область; Regiunea Cernăuţi; Черновицкая область) е една от 24-те области на Украйна.
Виж Население на Украйна и Чернивецка област
Чернигов
Чернѝгов или Чернѝхив (Чернігів; Чернигов; Czernihów) е град в Северна Украйна, административен център на Черниговска област.
Виж Население на Украйна и Чернигов
Черниговска област
Черниговска област (Чернігівська область) е една от 24-те области на Украйна.
Виж Население на Украйна и Черниговска област
Молдовски език
Молдовски език е официалното име на румънския език, използвано по политически причини от правителството на Република Молдова.
Виж Население на Украйна и Молдовски език
Молдовани
Етническа карта на Република Молдова (1989) Молдовци или молдовани е определение за румъноезичното население на историческата област Молдова, която днес обхваща Румънска Молдова и Република Молдова.
Виж Население на Украйна и Молдовани
Ивано-Франкивск
Ивано-Франкивск (Івано-Франківськ), до 1939 Станислав (Станиславів, Станіслав) е град в Югозападна Украйна, административен център на Ивано-Франкивска област.
Виж Население на Украйна и Ивано-Франкивск
Ивано-Франкивска област
Ивано-Франкивска област (Івано-Франківська область) е една от 24-те области на Украйна.
Виж Население на Украйна и Ивано-Франкивска област
Идиш
Идиш (ייִדיש, Yiddish, Jiddisch) е германски език, на който говорят около четири милиона евреи ашкенази по целия свят.
Виж Население на Украйна и Идиш
Източни славяни
Източнославянски държави Източните славяни, често отъждествявани в древността с антите, са славянска културно-езикова общност, образувала се през втората половина от първото хилядолетие на нашата ера в Източна Европа.
Виж Население на Украйна и Източни славяни
Житомир
Житомир (Жито̀мир; Żytomierz) е град в Северна Украйна, административен център на Житомирска област.
Виж Население на Украйна и Житомир
Житомирска област
Житомирска област (Житомирська область) е една от 24-те области на Украйна.
Виж Население на Украйна и Житомирска област
Закарпатска област
Закарпатска област или Рутения (Закарпатська область, или Закарпаття; Kárpátalja) е една от 24-те области на Украйна.
Виж Население на Украйна и Закарпатска област
Запорожие
Репин, „Запорожките казаци пишат писмо на турския султан“, 1880 Катедрала „Андрей Първозванни“ Запоро́жие (украински: Запоріжжя) е град в Украйна, административен център на Запорожка област.
Виж Население на Украйна и Запорожие
Запорожка област
преброяването на населението през 2001 г. Запорожка област (Запорізька область) е една от 24-те области на Украйна.
Виж Население на Украйна и Запорожка област
Български език
Бъ̀лгарският езѝк е индоевропейски език от групата на южнославянските езици, като образува неговата източна подгрупа.
Виж Население на Украйна и Български език
Българи
Българите са южнославянски, балкански народ, чийто майчин език е българският.
Виж Население на Украйна и Българи
Буковина
Буковина е историко-географска област в Югоизточна Европа.
Виж Население на Украйна и Буковина
Беларуси
Беларуси или още белоруси (беларусы) са източнославянски народ, населяващ Беларус и съседните ѝ страни Полша (предимно в област Бялисток), Русия, Литва и Украйна.
Виж Население на Украйна и Беларуси
Беларуски език
Беларуският език, наричан още белоруски, (самоназвание: беларуская мова) е славянски език, говорен от около 6,4 милиона души в Беларус, Източна Полша и Литва.
Виж Население на Украйна и Беларуски език
Виница (Украйна)
площад „Европа“ през 2010 г. Сградата на Виницкия областен съвет през 2011 г. Ви́ница или Вѝнниця (Вінниця; Винница; Winnica), срещано и като Винница, е град в югозападната част на Украйна, административен център на Виницка област.
Виж Население на Украйна и Виница (Украйна)
Виницка област
#пренасочване Винишка област.
Виж Население на Украйна и Виницка област
Волинска област
Волинска област (Волинська область) е една от 24-те области на Украйна.
Виж Население на Украйна и Волинска област
Гърци
Гърците (Έλληνες) са индоевропейски народ, представляващ мнозинство в Гърция и Кипър и говорещ гръцки език.
Виж Население на Украйна и Гърци
Грузинци
Грузинците (ქართველები, картвелеби) са народ, основно население на Грузия.
Виж Население на Украйна и Грузинци
Гагаузи
Гагаузите (Gagauzlar) са тюркоезична етнографска група с православно вероизповедание, избягала заедно с днешните бесарабски българи (т.нар. тукани) от българските земи на Османската империя през XIX в.
Виж Население на Украйна и Гагаузи
Гагаузки език
Гагаузкият език (гагаузки: Gagauz dili / Гагауз дили, Gagauzça / Гагаузча) е тюркски език, говорен от гагаузите и е официален език в молдовската република Гагаузия.
Виж Население на Украйна и Гагаузки език
Галиция
Галиция, или още Галичина, е историческа област в Централна Европа, обхващала територии от днешните Украйна (Лвовска, Ивано-Франкивска и Тернополска област) и Полша (Малополско и Подкарпатско войводство).
Виж Население на Украйна и Галиция
Германци
Германците или немците (die Deutschen) са хора от германски произход, т.е.
Виж Население на Украйна и Германци
Държавна статистическа служба (Украйна)
#пренасочване Държавна служба по статистика (Украйна).
Виж Население на Украйна и Държавна статистическа служба (Украйна)
Далечен изток
#виж Далечен Изток.
Виж Население на Украйна и Далечен изток
Днипро
Днипро (Дніпро; от основаването му през 1776 г. до 1796 г. и между 1802 и 1918 г. и между 1919 и 1926 г. – Екатеринослав; 1918–1919 г. – Сичеслав; между 1796 и 1802 г. – Новоросийск; и между 1926 и 2016 г.
Виж Население на Украйна и Днипро
Днепропетровска област
Днепропетровска област (Дніпропетровська область) е една от 24-те области на Украйна.
Виж Население на Украйна и Днепропетровска област
Донецк
Доне́цк (Донецьк; от 1869 до 1923 г. – Юзовка; от 1924 до 1964 г. – Сталино) е град (от 1917 г.) в Украйна, административен център на Донецка област.
Виж Население на Украйна и Донецк
Донецка област
Донецка област (Донецька область) е една от 24-те области на Украйна.
Виж Население на Украйна и Донецка област
Естествен прираст
Карта на естествения прираст в света по страни в %(по данни от 2006 година)https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2002.html ''CIA factbook'' Естествен прираст е термин в демографията, описващ състояние на населението, който се получава от разликата между раждаемостта и смъртността.
Виж Население на Украйна и Естествен прираст
Евреи
Дял на евреите през 2010 г., по страни. (в проценти) Евреите (יְהוּדִים, йеудим; ייִדן, иден) са народ, наброяващ над 13 милиона души, повечето от които живеят в Израел и САЩ, но в продължителната си история формират широко разпръсната диаспора.
Виж Население на Украйна и Евреи
Луцк
Луцк (Луцьк; Луцк; Łuck) е град в Украйна, административен център на Волинска област.
Виж Население на Украйна и Луцк
Луганск
Музей за история на Луганск Куклен театър Хотел „Украйна“ Паметник на Карл Гаскойн Луга́нск (Луга́нськ – чете се „Луханск“) е град в Източна Украйна, административен център на Луганска област.
Виж Население на Украйна и Луганск
Луганска област
Луганска област (Луганська область) е една от 24-те области на Украйна.
Виж Население на Украйна и Луганска област
Лвов
Лвов (на украински; Львов; Lwów; Lemberg) е най-големият по население град в Западна Украйна с над 850 хил.
Виж Население на Украйна и Лвов
Лвовска област
Лвивска област (Львівська область) е една от 24-те области на Украйна.
Виж Население на Украйна и Лвовска област
1 ноември
1 ноември е 305-ият ден в годината според григорианския календар (306-и през високосна).
Виж Население на Украйна и 1 ноември
1700
1700 (хиляда и седемстотна) година (MDCC) е.
Виж Население на Украйна и 1700
1710
1710 (хиляда седемстотин и десета) година (MDCCX) е.
Виж Население на Украйна и 1710
1790
1790 (хиляда седемстотин и деветдесета) година (MDCCXC) е.
Виж Население на Украйна и 1790
1811
1811 (MDCCCXI) година е обикновена година, започваща във вторник според Григорианския календар.
Виж Население на Украйна и 1811
1870
Бруклинският мост.
Виж Население на Украйна и 1870
1886
Автомобил Бенц Статуята на Свободата, Ню Йорк.
Виж Население на Украйна и 1886
19 век
Карта на света mрез 1897 г. Британската империя е маркирана с червено Юлската революция от 1830 XIX век започва на 1 януари 1801 г.
Виж Население на Украйна и 19 век
1900
Въпреки че е кратна на 4, според григорианския календар тази година не е високосна.
Виж Население на Украйна и 1900
1913
Централната минерална баня в София.
Виж Население на Украйна и 1913
1919
Църквата Сакре кьор.
Виж Население на Украйна и 1919
1951
Фарнсуорт Хаус.
Виж Население на Украйна и 1951
1989
Падането на Берлинската стена през нощта на 9 ноември 1989 г., е символ за край на Студената война и за революцията наречена есента на народите, която свали комунистическите правителствата в Централна и Източна Европа, знак за обединението на Германия година по-късно.
Виж Население на Украйна и 1989
1991
Карта на трите балтийски държави и техните национални цветове.
Виж Население на Украйна и 1991
1993
1993 (MCMXCIII) е обикновена година, започваща в петък според Григорианския календар.
Виж Население на Украйна и 1993
1999
Пълното слънчево затъмнение от 1999 година, погледнато от България. 1999 (MCMXCIX) е обикновена година, започваща в петък според Григорианския календар.
Виж Население на Украйна и 1999
20 век
20-и век започва на 1 януари 1901 г.
Виж Население на Украйна и 20 век
2000
Посрещане на 2000 година във Франкфурт, Германия. 2000 (MM) година е високосна година, започваща в събота според Григорианския календар.
Виж Население на Украйна и 2000
2001
2001 (MMI) година е обикновена година, започваща в понеделник според Григорианския календар и годината на змията според китайската астрология.
Виж Население на Украйна и 2001
2002
2002 (MMII) година е обикновена година, започваща във вторник според Григорианския календар.
Виж Население на Украйна и 2002
2003
Новогодишна украинска пощенска марка за 2003 година. 2003 (MMIII) година е обикновена година, започваща в сряда според Григорианския календар.
Виж Население на Украйна и 2003
2004
Цунами от 2004 година (обхват). Заря за посрещането на 2004 година в Рио де Жанейро, Бразилия. 2004 (MMIV) е високосна година, започваща в четвъртък според Григорианския календар.
Виж Население на Украйна и 2004
2005
2005 (MMV) е обикновена година, започваща в събота според Григорианския календар.
Виж Население на Украйна и 2005
2006
2006 (MMVI) е обикновена година, започваща в неделя според Григорианския календар.
Виж Население на Украйна и 2006
2007
2007 (MMVII) година е обикновена година, започваща в понеделник според Григорианския календар.
Виж Население на Украйна и 2007
2008
2008 (MMVIII) е високосна година, започваща във вторник според Григорианския календар.
Виж Население на Украйна и 2008
2009
2009 (MMIX) година е обикновена година, започваща в четвъртък според Григорианския календар.
Виж Население на Украйна и 2009
2010
2010 ('''MMX''') е обикновена година, започваща в петък според Григорианския календар.
Виж Население на Украйна и 2010
2011
2011 ('''MMXI''') е обикновена година, започваща в събота според Григорианския календар.
Виж Население на Украйна и 2011
2012
2012 (MMXII) година е високосна година, започваща в неделя според Григорианския календар.
Виж Население на Украйна и 2012
2014
2014 (MMXIV) година е обикновена година, започваща в сряда според Григорианския календар.
Виж Население на Украйна и 2014
2017
2017 (MMXVII) е обикновена година, започваща в неделя според григорианския календар.
Виж Население на Украйна и 2017