По-бързо от браузъра!
17 отношения: Крумова династия, Първа българска държава, Преслав, Пламен Павлов, Петър I (България), Струма, Симеон I, Симеон I Велики, Български владетели, Боян Мага, Византийска империя, Епир, Йоан Скилица, 895, 929, 930, 931.
Крумова династия
ляво Разширение на България по времето на хан Крум. Крумовата династия е наименованието, с което съвременните историци обозначават прабългарската владетелска династия, управлявала България през 9 и 10 век.
New!!: Михаил (Симеонов син) и Крумова династия · Виж повече »
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
New!!: Михаил (Симеонов син) и Първа българска държава · Виж повече »
Преслав
#пренасочване Велики Преслав.
New!!: Михаил (Симеонов син) и Преслав · Виж повече »
Пламен Павлов
Пламен Христов Павлов е български историк, поет, публицист, телевизионен водещ.
New!!: Михаил (Симеонов син) и Пламен Павлов · Виж повече »
Петър I (България)
Пѐтър е български цар, управлявал България от 927 г.
New!!: Михаил (Симеонов син) и Петър I (България) · Виж повече »
Струма
Струма (Στρυμόνας, Стримонас, катаревуса: Στρυμών, Стримон) е река в Югозападна България, области Перник, Кюстендил и Благоевград и Северна Гърция, област Централна Македония, извираща от Витоша и вливаща се в Орфанския залив на Бяло море.
New!!: Михаил (Симеонов син) и Струма · Виж повече »
Симеон I
Печат на цар Симеон I Мадридска Скилица България при цар Симеон I. След 896 година българската държава губи териториите на север от Дунав. isbn.
New!!: Михаил (Симеонов син) и Симеон I · Виж повече »
Симеон I Велики
#виж Симеон I.
New!!: Михаил (Симеонов син) и Симеон I Велики · Виж повече »
Български владетели
Няма описание.
New!!: Михаил (Симеонов син) и Български владетели · Виж повече »
Боян Мага
Боян Мага, също срещан и като Баян, Боян Магесник, а и с християнското си име Вениамин, е син на цар Симеон I. Описван е от средновековните книжовници като човек, умеещ да се превръща във вълк и владеещ чудодейни сили.
New!!: Михаил (Симеонов син) и Боян Мага · Виж повече »
Византийска империя
Византийска империя, Византия или Източна Римска империя са въведени през XVI век съвременни названия, обозначаващи източната част от Римската империя, просъществувала до 1453 г.
New!!: Михаил (Симеонов син) и Византийска империя · Виж повече »
Епир
Епир (Ήπειρος, Ипирос, Epir, Епир) е историко-географска област в западната част на Балканския полуостров, днес разделена между Гърция (Южен Епир) и Албания (Северен Епир).
New!!: Михаил (Симеонов син) и Епир · Виж повече »
Йоан Скилица
Йоан Скилица (Ἰωάννης Σκυλίτζης) е византийски историк от края на XI век.
New!!: Михаил (Симеонов син) и Йоан Скилица · Виж повече »
895
Няма описание.
New!!: Михаил (Симеонов син) и 895 · Виж повече »
929
Няма описание.
New!!: Михаил (Симеонов син) и 929 · Виж повече »
930
Няма описание.
New!!: Михаил (Симеонов син) и 930 · Виж повече »
931
Няма описание.
New!!: Михаил (Симеонов син) и 931 · Виж повече »
