По-бързо от браузъра!
7 отношения: Кучешки зъб (цвете), Предбалкан, Фитоценоза, Шуменско плато (природен парк), Мизия, България, Дунавската равнина.
Кучешки зъб (цвете)
Кучешкият зъб, още самодивско цвете (Erythronium dens-canis) е малко тревисто растение от семейство Кремови.
New!!: Мизийски бук и Кучешки зъб (цвете) · Виж повече »
Предбалкан
Предбалканът представлява северната хълмиста и нископланинска ивица на Старопланинската (Балканска) зона и е междинно звено между Дунавската равнина на север и същинската високопланинска част на Старопланинската (Балканска) зона.
New!!: Мизийски бук и Предбалкан · Виж повече »
Фитоценоза
Фитоценоза или растително съобщество е всяко устойчиво, еднородно по състав и строеж исторически формирало се съжителство от растения, което заема определена територия и в което се наблюдават еднотипни взаимоотношения и обмяна.
New!!: Мизийски бук и Фитоценоза · Виж повече »
Шуменско плато (природен парк)
„Шуменско плато“ е природен парк в България.
New!!: Мизийски бук и Шуменско плато (природен парк) · Виж повече »
Мизия
Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.
New!!: Мизийски бук и Мизия · Виж повече »
България
Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.
New!!: Мизийски бук и България · Виж повече »
Дунавската равнина
#пренасочване Дунавска равнина.
