По-бързо от браузъра!
16 отношения: VII Благороден и лоялен Клавдиев легион, Публий Корнелий Тацит, Отон (Римска империя), Арвалско братство, Нерон, Римска империя, Мизия, Дунав, Долна Мизия, Луций Тетий Юлиан, 1 век, 57, 66, 68, 69, 73.
VII Благороден и лоялен Клавдиев легион
''Gallienus'', LEG VII CLA VI P VI F, емблем на VII Благороден и лоялен Клавдиев легион VII Благороден и лоялен Клавдиев легион (Legio VII Claudia) e римски легион, съставен през 58 пр.н.е. от Юлий Цезар и от Октавиан през 44 пр.н.е. наново формиран.
New!!: Марк Апоний Сатурнин и VII Благороден и лоялен Клавдиев легион · Виж повече »
Публий Корнелий Тацит
Публий Корнелий Та̀цит (или Гай) (Publius Cornelius Tacitus, Gaius) е известен римски историк и политик.
New!!: Марк Апоний Сатурнин и Публий Корнелий Тацит · Виж повече »
Отон (Римска империя)
Марк Салвий Отон (Marcus Salvius Otho) е римски император за три месеца от 15 януари до 16 април 69 г., в Годината на четиримата императори.
New!!: Марк Апоний Сатурнин и Отон (Римска империя) · Виж повече »
Арвалско братство
#виж Арвалски братя.
New!!: Марк Апоний Сатурнин и Арвалско братство · Виж повече »
Нерон
Нерон Клавдий Цезар Август Германик (Nero Claudius Caesar Augustus Germanicus), по рождение – Луций Домиций Ахенобарб (лат. Lucius Domitius Ahenobarbus), известен под името Нерон, е римски император между 54 и 68 година, последният от Юлиево-Клавдиевата династия.
New!!: Марк Апоний Сатурнин и Нерон · Виж повече »
Римска империя
Римска империя (Imperium Romanum, Res publica Romana,; 27 г. пр.н.е. – 476/1453 г.) обикновено се нарича Римската държава през столетията след реорганизацията при Октавиан Август.
New!!: Марк Апоний Сатурнин и Римска империя · Виж повече »
Мизия
Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.
New!!: Марк Апоний Сатурнин и Мизия · Виж повече »
Дунав
Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.
New!!: Марк Апоний Сатурнин и Дунав · Виж повече »
Долна Мизия
Римските провинции в Южна Европа (от Атлас от 19 век) Темите на Източен Рим Долна Мизия (лат. Moesia Inferior) е провинция на Римската империя до 314 г., когато попада в Източната Римска империя.
New!!: Марк Апоний Сатурнин и Долна Мизия · Виж повече »
Луций Тетий Юлиан
Луций Тетий Юлиан (Lucius Tettius Iulianus; * 45; † 88) e римски сенатор и генерал.
New!!: Марк Апоний Сатурнин и Луций Тетий Юлиан · Виж повече »
1 век
1 век започва на 1 януари 1 г.
New!!: Марк Апоний Сатурнин и 1 век · Виж повече »
57
57 (петдесет и седма) година е обикновена година, започваща в събота по юлианския календар.
New!!: Марк Апоний Сатурнин и 57 · Виж повече »
66
Няма описание.
New!!: Марк Апоний Сатурнин и 66 · Виж повече »
68
Няма описание.
New!!: Марк Апоний Сатурнин и 68 · Виж повече »
69
Няма описание.
New!!: Марк Апоний Сатурнин и 69 · Виж повече »
73
Няма описание.
New!!: Марк Апоний Сатурнин и 73 · Виж повече »
