Съдържание
63 отношения: Кралство Унгария, Кралство на двете Сицилии, Кралство Ломбардия-Венеция, Кралски замък в Ракониджи, Кралски замък на Монкалиери, Католицизъм, Карл II Лудвиг (Парма), Карл Алберт (Сардиния-Пиемонт), Карл Феликс Савойски, Карл Емануил IV Савойски, Каролина Августа Баварска, Каляри, Клеменс фон Метерних, Пратер, Прага, Папска държава, Пий VII, Оломоуц, Абдикация, Австрийска империя, Австро-Унгария, Наполеон I, Рим, Сардинско кралство, Сардиния, Савойска династия, Свети Стефан (Виена), Свети Вит (катедрала), София Баварска, Списък на австрийските императрици, Торино, Франц II, Франц IV (Модена), Франц Йосиф (Австрия), Фердинанд I (Австрия), Хабсбург-Лотаринги, Херцогство Парма, Пиаченца и Гуастала, Херцогство Модена и Реджо, Мария Кристина Савойска, Мария Тереза Австрийска-Есте (1773 – 1832), Мария Тереза Савойска, Мария Тереза Савойска (1803 – 1879), Мария Беатрис Савойска, Миланска катедрала, Императорска крипта (Капуцинеркирхе), Инсбрук, Бохемско кралство, Бохемия, Виктор Емануил I Савойски, Виена, ... Разширете индекс (13 Повече ▼) »
Кралство Унгария
Герб на Кралство Унгария, включващ гербовете на съставните исторически земи Кралство Унгария (Magyar Királyság; Regnum Hungariae; Königreich Ungarn; Uhorské kráľovstvo; Kraljevina Ugarska; Краљевина Угарска; Regatul Ungariei) е многонационална държава в Централна Европа, съществувала от 1000 до 1918 г.
Виж Мария Анна Савойска и Кралство Унгария
Кралство на двете Сицилии
Кралството на двете Сицилии (Regno dê Doje Sicilie; Regnu dî Dui Sicili; Regno delle Due Sicilie) е историческа държава в Южна Италия в периода 1816 – 1861 г., създадена чрез обединяването на Неаполитанското кралство и Сицилианското кралство.
Виж Мария Анна Савойска и Кралство на двете Сицилии
Кралство Ломбардия-Венеция
Кралство Ломбардия-Венеция (Regno Lombardo-Veneto; Lombardo-Venezianisches Königreich) е образувано след поражението на Наполеон I съгласно решенията на Виенския конгрес от 9 юни 1815 г.
Виж Мария Анна Савойска и Кралство Ломбардия-Венеция
Кралски замък в Ракониджи
Кралският замък в Ракониджи (Castello Reale di Racconigi, на пиемонтски: ël castel ëd Racunìs) се намира в град Ракониджи, Провинция Кунео, Пиемонт, Северна Италия.
Виж Мария Анна Савойска и Кралски замък в Ракониджи
Кралски замък на Монкалиери
281x281пкс Кралският замък на Монкалиери се намира на върха на хълм в историческия център на град Монкалиери, регион Пиемонт, Северна Италия.
Виж Мария Анна Савойска и Кралски замък на Монкалиери
Католицизъм
Католицизъм е най-разпространеният клон на християнството, наброяващ приблизително 1,3 милиарда последователи.
Виж Мария Анна Савойска и Католицизъм
Карл II Лудвиг (Парма)
Карл II Лудвиг Пармски (Carlo II Lodovico di Borbone-Parma; Karl Ludwig Ferdinand von Bourbon-Parma, Infant von Spanien; * 22 декември 1799, Мадрид; † 16 април 1883, Ница) от фамилията Бурбон-Парма, е вторият и последен крал на Кралство Етрурия (1803 – 1807 като Лудвиг II), херцог на Лука (1824 – 1847 като Карл II) и херцог на Парма (1847 – 1849 като Карл II).
Виж Мария Анна Савойска и Карл II Лудвиг (Парма)
Карл Алберт (Сардиния-Пиемонт)
#пренасочване Карл Алберт Савойски-Каринян.
Виж Мария Анна Савойска и Карл Алберт (Сардиния-Пиемонт)
Карл Феликс Савойски
Карл Феликс Савойски, роден Карл Феликс Йосиф Мария Савойски (* 6 април 1765, Торино, Сардинско кралство; † 27 април 1831, Палацо Киаблезе, пак там), е крал на Сардиния, херцог на Савоя и суверен на Савойската държава от 1821 г.
Виж Мария Анна Савойска и Карл Феликс Савойски
Карл Емануил IV Савойски
Карл Емануил IV Савойски, наречен „Изгнанника“ (Carlo Emanuele IV di Savoia, detto anche l'Esiliato; * 24 май 1751, Торино; † 6 октомври 1819, Рим), е крал на Сардиния и 18-и херцог на Савоя от 1796 до 1802 г.
Виж Мария Анна Савойска и Карл Емануил IV Савойски
Каролина Августа Баварска
Каролина-Шарлота Августа Вителсбахе принцеса на Бавария и императрица на Австрийската империя, съпруга на император Франц II.
Виж Мария Анна Савойска и Каролина Августа Баварска
Каляри
Сградата на общината Римски амфитеатър Ка̀ляри (Cagliari; Casteddu, Кастѐдду) е град и община в Италия, административен център на провинция Каляри и регион Сардиния.
Виж Мария Анна Савойска и Каляри
Клеменс фон Метерних
Клеменс Венцел Непомук Лотар фон Метерних-Винеберг-Байлщайн (Klemens Wenzel Nepomuk Lothar von Metternich-Winneberg-Beilstein) е австрийски политик, сред най-влиятелните фигури в европейската политика през първата половина на 19 век.
Виж Мария Анна Савойска и Клеменс фон Метерних
Пратер
Виенският Пратер е голям обществен парк във 2-ри окръг Леополдщат на Виена, Австрия.
Виж Мария Анна Савойска и Пратер
Прага
Прага (Praha) е столицата и най-големият град на Чехия.
Виж Мария Анна Савойска и Прага
Папска държава
Папската държава (Stato della Chiesa; Status Ecclesiae) е теократична държава в централната част на Апенинския полуостров в периода 756 – 1870 г., възглавявана от папата – главата на Римокатолическата църква.
Виж Мария Анна Савойска и Папска държава
Пий VII
Пий VII (Pius VII) е католически папа от 14 март 1800 до 20 август 1823.
Виж Мария Анна Савойска и Пий VII
Оломоуц
Оломоуц (на моравски: Holomóc или Olomóc, Ołomuniec; Olmütz; Eburum или Olomucium) е град в Източна Чехия, административен център на Оломоуцки край.
Виж Мария Анна Савойска и Оломоуц
Абдикация
Абдикация (abdicatio) или абдикиране е акт на доброволен отказ от заеман официален пост, особено отказването на владетел от трона.
Виж Мария Анна Савойска и Абдикация
Австрийска империя
Австрийската империя (Kaiserthum Österreich) е историческа държава в Централна Европа със столица Виена, обединила наследствените владения на Хабсбургите, които дотогава нямат общо название.
Виж Мария Анна Савойска и Австрийска империя
Австро-Унгария
Австро-Унгария (Österreich-Ungarn; Osztrák-Magyar Monarchia) е историческа дуалистична монархия, състояща се от две части – Представените в Имперското събрание кралства и земи (Im Reichsrat vertretenen Königreichen und Ländern) и Земите на светата маджарска корона (на унгарски: A Magyar Szent Korona Országai).
Виж Мария Анна Савойска и Австро-Унгария
Наполеон I
Наполеон Бонапарт (Napoléon Bonaparte, на корсикански: Napulione Buonaparte, Napoleone Bonaparte), или накратко само Наполеон (15 август 1769 – 5 май 1821 г.) е френски военачалник, консул по време на консулата и първият френски император под името „Наполеон I Велики“ (Napoléon I le Grand) от 18 май 1804 до 6 април 1814 г.
Виж Мария Анна Савойска и Наполеон I
Рим
Рим (на италиански и латински: Roma, Ро̀ма; на готски: ̼̰͂̿; латинска транскрипция Ruma; Ρώμη) е столицата на Италия и област Лацио.
Сардинско кралство
Сардинското кралство (Regno di Sardegna), известно и като Кралство Пиемонт, Кралство Сардиния и Пиемонт, Кралство Пиемонт-Сардиния или Кралство Сардиния-Пиемонт, е историческа държава, съществувала на територията на днешна Северозападна Италия от 1720 до 1861 г.
Виж Мария Анна Савойска и Сардинско кралство
Сардиния
Сардиния (Sardegna; Sardigna; на каталански Sardenya; Sardinia) е административен регион в Италия, разположен на остров Сардиния, който се ползва със специален автономен статут от 1948 г.
Виж Мария Анна Савойска и Сардиния
Савойска династия
280x280пкс Савойската династия или Дом Савоя е една от най-старите династии в Европа, засвидетелствана от края на X век на територията на Кралство Бургундия.
Виж Мария Анна Савойска и Савойска династия
Свети Стефан (Виена)
Свети Стефан (Stephansdom) е католическа катедрала в центъра на Виена.
Виж Мария Анна Савойска и Свети Стефан (Виена)
Свети Вит (катедрала)
Поглед към катедралата от юг Свети Вит (Katedrála svatého Víta) е катедрала, разположена в крепостта Пражки град (с президентската резиденция) в Прага, Чехия.
Виж Мария Анна Савойска и Свети Вит (катедрала)
София Баварска
София Баварска (Sophie Friederike von Bayern, пълно име: Sophie Friederike Dorothea Wilhelmine von Bayern) е баварска принцеса и австрийска ерцхерцогиня – майка на австро-унгарския император Франц Йосиф и на мексиканския император Максимилиан I.
Виж Мария Анна Савойска и София Баварска
Списък на австрийските императрици
Това е списък на австрийските императрици, съпруги на императори на Австрийската империя, която е прокламирана през 1804 от последния император на Свещената Римска империя, Франц II.
Виж Мария Анна Савойска и Списък на австрийските императрици
Торино
Торино (Torino, на пиемонтски диалект: Turin) е четвъртият по големина град в Италия след Рим, Милано и Неапол, но третият по икономическа мощ, изпреварващ по този показател Неапол.
Виж Мария Анна Савойска и Торино
Франц II
Франц II или Франц I Йозеф Карл (Franz II, Franz I Joseph Karl) от династията Хабсбург-Лотаринги, е последният император на Свещената Римска империя (1792 – 1806) и първият австрийски император (1804 – 1835), а също и унгарски и бохемски крал, под името Ференц I.
Виж Мария Анна Савойска и Франц II
Франц IV (Модена)
Франц IV Йозеф Карл Амброзиус Станислаус (Francesco Giuseppe Carlo Ambrogio Stanislao d'Asburgo-Este, Franz IV Joseph Karl Ambrosius Stanislaus; * 6 октомври 1779, Милано; † 21 януари 1846, Модена), ерцхерцог на Австрия от линията Австрия-Есте, странична линия на род Хабсбург-Лотаринги, е от 1814 до 1846 г.
Виж Мария Анна Савойска и Франц IV (Модена)
Франц Йосиф (Австрия)
Франц Йосиф I (Franz Joseph I; Ferenc József I) е император на Австрия, крал на Унгария, Бохемия, Хърватия, Галиция и Лодомерия, както и Велик херцог на Краков от 1848 до смъртта си през 1916.
Виж Мария Анна Савойска и Франц Йосиф (Австрия)
Фердинанд I (Австрия)
Фердинанд I (Ferdinand I) е австрийски император (1835 – 1848), както унгарски и бохемски крал под името Фердинанд V. Фердинанд I няма държавнически талант и доброволно се отказва от властта.
Виж Мария Анна Савойска и Фердинанд I (Австрия)
Хабсбург-Лотаринги
Хабсбург-Лотаринги (Habsburg-Lothringen) е владетелска династия, създадена през 1736 г.
Виж Мария Анна Савойска и Хабсбург-Лотаринги
Херцогство Парма, Пиаченца и Гуастала
Херцогство Парма, Пиаченца и Гуастала (Ducato di Parma, Piacenza e Guastalla) е италианска държава преди обединението, съществувала от 1545 до 1859 г., с пауза от 1808 до 1814 г., когато е анексирана към Първата френска империя и трансформирана в департамент.
Виж Мария Анна Савойска и Херцогство Парма, Пиаченца и Гуастала
Херцогство Модена и Реджо
Херцогство Модена и Реджо (Ducato di Modena e Reggio; Ducatus Mutinae et Regii) е държава на Свещената Римска империя (до 1806) в Северозападна Италия, съществувала от 1452 до 1796 и от 1814 до 1859 г.
Виж Мария Анна Савойска и Херцогство Модена и Реджо
Мария Кристина Савойска
Мария Кристина Карлота Жозефина Гаетана Ефизия Савойска, известна като Мария Кристина Савойска (Maria Cristina di Savoia; * 14 ноември 1812, Каляри; † 31 януари 1836, Неапол), е принцеса на Савоя и чрез брак кралица на Двете Сицилии.
Виж Мария Анна Савойска и Мария Кристина Савойска
Мария Тереза Австрийска-Есте (1773 – 1832)
Мария Тереза Йозефа Йохана Австрийска-Есте (Maria Teresa d'Austria, Maria Theresia Josepha Johanna von Österreich-Este; * 1 ноември 1773, Милано; † 29 март 1832, Торино) от династията Австрия-Есте, е кралица на Сардиния-Пиемонт през 1802 – 1821 г., съпруга на крал Виктор Емануил I.
Виж Мария Анна Савойска и Мария Тереза Австрийска-Есте (1773 – 1832)
Мария Тереза Савойска
Мария Тереза Антония Маргарита Савойска (* 31 януари 1756 г. в Кралски дворец в Торино, Сардинско кралство, † 2 юни 1805 в Грац, Австрийска империя) е принцеса на Сардиния и Пиемонт по рождение, а по брак – графиня на Артоа и принцеса на Франция (1773 – 1805) като съпруга на Шарл, граф на Артоа, най-малкия внук на френския крал Луи XV и бъдещ френски крал под името Шарл X.
Виж Мария Анна Савойска и Мария Тереза Савойска
Мария Тереза Савойска (1803 – 1879)
Мария Тереза Фернанда Фелицита Гаетана Пия Савойска (Maria Teresa Fernanda Felicitas Gaetana Pia di Savoia, * 19 септември 1803, Дворец „Колона“, Рим, Папска държава; † 16 юли 1879, Сан Мартино ин Виняле, Кралство Италия) от Савойската династия, е принцеса от Кралство Сардиния-Пиемонт и чрез женитба първо херцогиня на Лука и след това херцогиня на Парма и Пиаченца.
Виж Мария Анна Савойска и Мария Тереза Савойска (1803 – 1879)
Мария Беатрис Савойска
Мария Беатрис Виктория Жозефина Савойска (Maria Beatrice Vittoria Giuseppina di Savoia, * 6 декември 1792, Торино, Кралство Сардиния, † 15 септември 1840, Кастело дел Катайо, Баталя Терме) е принцеса от Савойската династия и чрез брак херцогиня на Модена и Реджо от 1814 г.
Виж Мария Анна Савойска и Мария Беатрис Савойска
Миланска катедрала
Миланската катедрала или Дуòмо„Дуомо“ е общ термин на италиански, означаващ „катедрала“, което технически се отнася до църква, която е официалното седалище на архиепископ.
Виж Мария Анна Савойска и Миланска катедрала
Императорска крипта (Капуцинеркирхе)
Капуцинеркирхе във Виена, място на Императорската крипта Императорската крипта (Kaisergruft), или Капуцинергруфт (Kapuzinergruft – „крипта на капуцините“), е крипта в църквата „Света Богородица на ангелите“ във Виена, позната също като Капуцинеркирхе, където са погребани императорите на Свещената Римска империя, Австрийската империя и Австро-Унгария и членове на техните семейства от династията Хабсбурги.
Виж Мария Анна Савойска и Императорска крипта (Капуцинеркирхе)
Инсбрук
Ѝнсбрук (Innsbruck) е град в Западна Австрия и център на провинция Тирол.
Виж Мария Анна Савойска и Инсбрук
Бохемско кралство
Бохемското кралство или понякога наричано Чешко кралство (České království; Königreich Böhmen; Regnum Bohemiae или Regnum Czechorum) е държава в региона Бохемия в Западна Европа, чиято територия обхваща съвременната Чешка република.
Виж Мария Анна Савойска и Бохемско кралство
Бохемия
Бохемия (Čechy; Böhmen) е историческа област в западната и централната част на съвременната държава Чехия (Česko).
Виж Мария Анна Савойска и Бохемия
Виктор Емануил I Савойски
Виктор Емануил I Савойски, наречен „Много упоритият“ (Vittorio Emanuele I di Savoia, detto anche Tenacissimo; * 24 юли 1759, Кралски дворец в Торино, Сардинско кралство; † 10 януари 1824, Монкалиери, пак там), е крал на Сардиния, принц на Пиемонт, херцог на Савоя и на Аоста от 1802 до 1821 г.
Виж Мария Анна Савойска и Виктор Емануил I Савойски
Виена
Виена (Wien; на австро-баварски: Wean, Bécs) е столицата и най-големият град на Австрия, със статут на една от нейните девет провинции.
Виж Мария Анна Савойска и Виена
Грац
Graz, Georg Matthäus Vischer (1670) Грац (Graz, на словенски Gradec, Градец) е град в Югоизточна Австрия, център на провинция Щирия.
Виж Мария Анна Савойска и Грац
Елизабет Баварска (Сиси)
Нейно имперско и кралско величество, Елизабет Амалия Евгения Вителсбах(24 декември 1837 – 10 септември 1898) – принцеса на Бавария, императрица на Австрия, кралица на Унгария и Бохемия, съпруга на Франц Йосиф – император на Австро-Унгария.
Виж Мария Анна Савойска и Елизабет Баварска (Сиси)
Йохан Щраус (син)
Краля на валса оживен в „Щатпарк“, Виена в съседство до Курсалон Хюбнер Йохан Баптист Щраус (син) (Johann Baptist Strauß (Sohn)) е известен композитор, цигулар и диригент от Виена, Австрия, където много паметници са посветени на него.
Виж Мария Анна Савойска и Йохан Щраус (син)
Йохан Щраус (баща)
Йохан Баптист Щраус (баща) (Johann Baptist Strauß) е австрийски композитор, цигулар и диригент.
Виж Мария Анна Савойска и Йохан Щраус (баща)
Йозеф Ланер
Йозеф Ланер (Joseph Lanner; * 12 април 1801 във Виена; † 14 април 1843 в Дьоблинг при Виена) e австрийски композитор, виолинист и диригент.
Виж Мария Анна Савойска и Йозеф Ланер
12 февруари
12 февруари е 43-тият ден в годината според григорианския календар.
Виж Мария Анна Савойска и 12 февруари
1802
1802 (MDCCCII) година е обикновена година, започваща в петък според Григорианския календар.
Виж Мария Анна Савойска и 1802
1803
1803 (MDCCCIII) година е обикновена година, започваща в събота според Григорианския календар.
Виж Мария Анна Савойска и 1803
1814
1814 (MDCCCXIV) година е обикновена година, започваща в събота според Григорианския календар.
Виж Мария Анна Савойска и 1814
1848
Тази година е от много голямо значение в исторически план поради вълната от революции.
Виж Мария Анна Савойска и 1848
1884
Вашингтонският монумент.
Виж Мария Анна Савойска и 1884
19 септември
19 септември е 262-рият ден в годината според григорианския календар (263-ти през високосна).
Виж Мария Анна Савойска и 19 септември
4 май
4 май е 124-тият ден в годината според григорианския календар (125-и през високосна).
Виж Мария Анна Савойска и 4 май