Съдържание
30 отношения: Кюстендилски санджак, Ксанти, Кара дере (горско стопанство), Каза, Константинопол, Призрен, Османска империя, Осеница, Орова, Аладжа хисар, Нахия, Неврокоп, Русково, Радишани (Драмско), Родопи, Стефан Веркович, Санджак (административна единица), Софийски санджак, Чеч, Междусъюзническа война, Балканска война, Босна, Вучитрън, Васил Кънчов, Гърция, Гоце Делчев (град), Драма (град), Драма (дем), Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника, Йордан Иванов (езиковед).
Кюстендилски санджак
''Кюстендил'', 1690 г., гравюра върху мед от Я. Хоревайн Кюстендилският санджак е административно-териториална единица в Османската империя по време на османското владичество в България.
Виж Либан и Кюстендилски санджак
Ксанти
Традиционна архитектура от старата част на града Изгледи от България – град Ксанти (пощенска картичка, 1941 г.) Квартал Самоков c река Върба (Скечанска) и над тяхпланината Руен Катедралната църква на Ксанти.
Виж Либан и Ксанти
Кара дере (горско стопанство)
#пренасочване Карадере (горско стопанство).
Виж Либан и Кара дере (горско стопанство)
Каза
#виж кааза.
Виж Либан и Каза
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Призрен
Призрен (Prizren; Prizreni) е град в Косово.
Виж Либан и Призрен
Османска империя
Османската империя (на османски турски: دولتْ علیّه عثمانیّه Devlet-i Âliye-yi Osmâniyye, в превод „Велика Османска държава“, на новотурски език: Osmanlı İmparatorluğu или Osmanlı Devleti, в превод Османска империя или Османска държава), която на Запад е позната и като Турска империя или просто Турция, е историческа многонационална държава – ислямска теократична абсолютна монархия.
Осеница
Осенѝца (варианти Осанѝца, Усенѝца, Осойнѝца, Σιδηρόνερο, Сидиронеро, катаревуса: Σιδηρόνερον, Сидиронерон, до 1927 година Οσενίτσα, Осеница) е село в Република Гърция, част от дем Драма.
Виж Либан и Осеница
Орова
Орова или Рускова река или Русково (Ρέμα Γεωργιάδη, до 1969 година Όροβα) е река в Егейска Македония, Гърция, ляв приток на Места (Нестос).
Виж Либан и Орова
Аладжа хисар
Останките от Шарения град Шарен град или Аладжа хисар е средновековна крепост в Крушевац, на мястото на което княз Лазар издига главен град на Моравското си владение.
Нахия
Нахията (ناحية; nahiye – нахийѐ) е административно-териториална единица в Османската империя, както и в днешна Сирия, Йордания и Ирак.
Виж Либан и Нахия
Неврокоп
#виж Гоце Делчев (град).
Виж Либан и Неврокоп
Русково
Русково (Καισαριανό, Кесариано, катаревуса Καισαριανόν, Кесарианон, до 1927 година, Ρούσκοβο, Русково, катаревуса Ρούσκοβον, Русковон) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Драма, област Източна Македония и Тракия.
Виж Либан и Русково
Радишани (Драмско)
Радишани или Радища (Μονοπάτι, Монопати, до 1927 година Ράδιστα, Радиста или Ρατίσανη, Ратисани) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Драма в област Източна Македония и Тракия.
Виж Либан и Радишани (Драмско)
Родопи
Родопите (вариант на името Родопа, Ροδόπη) е планина в Южна България и Северна Гърция, част от Рило-Родопския масив.
Виж Либан и Родопи
Стефан Веркович
Стефан Илич Веркович (Stjepan Ilija Verković), известен и като Антикаджията, е изтъкнат фолклорист, етнограф, нумизмат и археолог от босненско-хърватски произход, видна фигура в борбите за църковно-национална независимост на българите.
Санджак (административна единица)
#пренасочване Санджак.
Виж Либан и Санджак (административна единица)
Софийски санджак
Софийският санджак (Sofia Sancağı) е административно-териториална единица в Османската империя със седалище град София, паша санджак на Румелийския еялет, просъществувала от 1393 г.
Чеч
Топографска карта на Чеч. Чеч или Чечко (името често се използва членувано Чеча, понякога Чеджлък, Чечлък) е бивше село и историко-географска област, разделена между Република България и Гърция.
Виж Либан и Чеч
Междусъюзническа война
Междусъюзническата или Втората балканска война е въоръжен конфликт между България, от една страна, и Сърбия, Гърция, Черна гора, Румъния и Османската империя, от друга, през лятото на 1913 година.
Виж Либан и Междусъюзническа война
Балканска война
Балканската война, наричана още Първата балканска война, е военен конфликт между Османската империя, от една страна, и съюзените България, Сърбия, Гърция и Черна гора, от друга, продължил от 26 септември (9 октомври по нов стил) 1912 до 17 (30) май 1913 г.
Босна
Босна е историко-географска област, заемаща северната и централната част от днешната държава Босна и Херцеговина.
Виж Либан и Босна
Вучитрън
Вучитрън (Vučitrn; Vushtrria) е град в северната част на Косово, административен център на община Вучитрън, Митровски окръг.
Виж Либан и Вучитрън
Васил Кънчов
Васил Иванов Кънчов е български политик (министър) и учен (географ, историк, академик на БАН), автор на множество географски изследвания на Македония.
Гърция
Гърция, официално Република Гърция (Ελλάδα, Елада или катаревуса: Ελλάς, Елас, пълно име: Ελληνική Δημοκρατία, Елиники Димократия, Гръцка република), е държава в Югоизточна Европа, заемаща най-южната част на Балканския полуостров.
Виж Либан и Гърция
Гоце Делчев (град)
Го̀це Дѐлчев (до 1951 година Неврокоп, Nevrâkop, Неврякоп) е град в Югозападна България.
Виж Либан и Гоце Делчев (град)
Драма (град)
Драма (Δράμα) е град в североизточната част на Егейска Македония, Гърция.
Драма (дем)
Драма (Δήμος Δράμας, Димос Драмас) е дем в област Източна Македония и Тракия, Егейска Македония, Гърция.
Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника
„Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ (Ethnographie des Vilayets d'Andrinople, de Monastir et de Salonique) e статистика, отпечатана на френски език в 1878 година в Цариград като подлистник на излизащия там вестник „Курие д'Ориан“, а по-късно като отделна брошура.
Виж Либан и Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника
Йордан Иванов (езиковед)
Йордан Николов Иванов е български учен, езиковед от Македония.
Виж Либан и Йордан Иванов (езиковед)