Съдържание
23 отношения: Карма Кагю, Кагю, Атиша, Нингма, Сакя, Светски практикуващ в будизма, Тибетски Будизъм, Четирите благородни истини, Махаяна, Миларепа, Индия, Будизъм, Бодхичита, Гампопа, Гелуг, Дромтон, Дагпо Кагю, Далай Лама, Дзонкапа, Лхаса, Ламрим, Лама (духовен учител), Лоджонг.
Карма Кагю
Карма Кагю (тибетски: ཀརྨ་བཀའ་བརྒྱུད, уайли: карма bka' brgyud) или Камцанг Кагю е може би най-голямата и със сигурност най-широко практикувана приемственост в рамките на школата Кагю, която е една от четирите основни школи на тибетския будизъм.
Кагю
Традицията Кагю (тиб. bka'brgyud) е една от четирите основни школи на тибетския будизъм (другите три са Нингма, Сакя и Гелуг).
Виж Кадам и Кагю
Атиша
#пренасочване Атиша Дипанкара Шриджняна.
Виж Кадам и Атиша
Нингма
Нингма е най-старата от четирите основни школи на тибетския будизъм (другите три са Кагю, Сакя и Гелуг).
Виж Кадам и Нингма
Сакя
Сакя (Сакяпа) (Тибетски: ས་སྐྱ་, wylie: Sa skya, „сива земя“) е една от четирите главни школи на Тибетския будизъм, наред с Нингма, Кагю, и Гелуг.
Виж Кадам и Сакя
Светски практикуващ в будизма
#пренасочване Гахапати.
Виж Кадам и Светски практикуващ в будизма
Тибетски Будизъм
#виж Тибетски будизъм.
Четирите благородни истини
Буда преподава четирите благородни истини, изображение от манускрипт от 700 – 1100 г. Четирите Благородни Истини (санскрит: чатвари арясатяни; пали: чатари ариясачани) са едни от най-важните учения във всички будистки традиции.
Виж Кадам и Четирите благородни истини
Махаяна
Махаяна (санскрит: महायान, „голяма колесница“ или широк път) е вторият голям дял или колесница (яна) в будизма.
Виж Кадам и Махаяна
Миларепа
Миларепа Шепа Дордже (Тиб.: Ми ла рас па шес па рдо рдже མི་ལ་རས་པ་, кит: 蜜勒日波)1052 – 1135 – тибетски будистки учител (лама), известен с живота си на йогин – аскет.
Виж Кадам и Миларепа
Индия
Индия, официално Република Индия (भारत गणराज्य Bhārat Gaṇarājya; Republic of India), е държава в Южна Азия.
Виж Кадам и Индия
Будизъм
Стоящият Буда. (I—II век) Будизмът (बुद्ध धर्म,, пали बुद्ध धम्म, „Учение на Пробудения“) е религиозно-философска система (дхарма) за духовното пробуждане (бодхи), обхващаща разнообразни традиции, вярвания и практики, основани на учението, приписвано на Сидхарта Гаутама, често наричан Буда.
Виж Кадам и Будизъм
Бодхичита
В будизма бодхичи́та (санскрит: बोधिचित्त, кит.: 菩提心, putixin; яп. bodaishin, тибетски:བྱང་ཆུབ་ཀྱི་སེམས་,: byang chub kyi sems, jang chub sem, монголски: бодь сэтгэл) – „просветлен ум“, който се стреми към просветление и състрадание към всички живи същества.
Гампопа
Гампопа Гампопа или Дакпо Римпоче (དྭགས་པོ་ལྷ་རྗེ་ dwags-po lha-rje, Кит.: 達保哈解) (1079 – 1153) – изтъкнат учител, държател на линията Кагю на тибетския будизъм, автор на многобройни авторитетни съчинения, ученик на Миларепа.
Виж Кадам и Гампопа
Гелуг
#виж Гелугпа.
Виж Кадам и Гелуг
Дромтон
'''Дромтон Гялве Джунгне''' Дромтон или още Дромтонпа Гялве Джунгне, (1004 или 1005 до 1064 г.) е главен ученик на будисткия учител Атиша.
Виж Кадам и Дромтон
Дагпо Кагю
Понятието Дагпо Кагю обхваща будистките школи в тибетския будизъм, които произлизат от Гампопа (1079 – 1153) или както още е известен Дагпо Ладже (от тибетски „лекарят от Дагпо“).
Далай Лама
Гендун Друп, първият Далай Лама Далай Лама е високопоставен лама в будистката школа Гелуг или „Жълтите шапки“ на тибетския будизъм.
Дзонкапа
#виж Дже Цонкапа.
Виж Кадам и Дзонкапа
Лхаса
Лха̀са (на тибетски: ལྷ་ས; 拉薩; на пинин: Lhāsà) е град и градски окръг в Тибетския автономен регион на КНР.
Виж Кадам и Лхаса
Ламрим
Ламрим (на тибетски „етапите на пътя“) в тибетския будизъм е текстуална форма, представяща етапите на пътя до пълното просветление така, както са преподадени от историческия Буда.
Виж Кадам и Ламрим
Лама (духовен учител)
Монголски Лама Лама е тибетски термин използван за духовен учител, който преподава ученията на Буда, най-вече Ваджраяна, а също и Бон – местната добудистка традиция.
Виж Кадам и Лама (духовен учител)
Лоджонг
Лоджонг (བློ་སྦྱོང་, буквално „тренировка на ума“ или „трансформация на ума“) са будистки учения, въведени в Тибет от Джово Атиша, насочени върху практиката на развиване на бодхичита и особено на относителната бодхичита, по-специално „разменянето на себе си с другите“.
Виж Кадам и Лоджонг