Съдържание
74 отношения: Китай, Китайски календар, Клавдий Птолемей, Комета, Парменид, Питагор, Платон, Планета, Плеяди (звезден куп), Персия, Астрономия, Архимед, Арабски халифат, Аристарх Самоски, Аристотел, Ариабхата, Алтаир, Албертус Магнус, Алмагест, Андалусия, Николай Коперник, Нил, Небесно тяло, Ренесанс, Сириус, Сократ, Тома Аквински, Текстове от пирамидите, Фаза на Луната, Христофор Колумб, Халдейска династия, Халеева комета, Хор, Шъдзин, Шумер, Юпитер (планета), Марс (планета), Млечен път, Меркурий (планета), Иран, Източна Азия, Индска цивилизация, Индия, Жрец, За въртенето на небесните сфери, Затъмнение, Зороастризъм, Земя, Бетелгейзе, Вашку да Гама, ... Разширете индекс (24 Повече ▼) »
Китай
Китайската народна република, съкратено КНР ( – Джунхуа Рънмин Гунхъгуо), или просто Китай, е държава, разположена в Източна Азия.
Виж История на астрономията и Китай
Китайски календар
Китайският календар е система за летоброене, съставена от три основни цикъла – десетичен, дванадесетичен и шестдесетичен.
Виж История на астрономията и Китайски календар
Клавдий Птолемей
Клавдий Птолемей (Κλαύδιος Πτολεμαίος; Claudius Ptolemaeus), известен и само като Птоломей или Птолемей, е египетски географ, астроном и астролог, разработил модел за движението на планетите около неподвижната Земя, който позволява да се изчисли позицията им на небето.
Виж История на астрономията и Клавдий Птолемей
Комета
Кометата Хейл-Боп с видима бяла опашка от прахи синя от газ, снимка от март 1997 г. Кометата Кохоутек, снимка от 1974 г. Комета (komḗtēs – с коса, космат) е малък астрономически обект в Слънчевата система, подобен на астероид, но съставен предимно от лед (въглероден диоксид, метан и вода), прах, скални частици и примеси от различни минерали.
Виж История на астрономията и Комета
Парменид
Парменид Елейски (на старогръцки Παρμενίδης) е древногръцки философ, най-яркият представител на школата на „елеатите“, като според някои е и неин основател.
Виж История на астрономията и Парменид
Питагор
Питагор (на гръцки Πυθαγόρας) е древногръцки математик и философ, създател на религиозно-философската школа на питагорейството.
Виж История на астрономията и Питагор
Платон
Пла̀тон (Πλάτων) е древногръцки учен, математик и философ.
Виж История на астрономията и Платон
Планета
Венера. Хаумея. Планета (πλανήτης – странник, пътешественик) е тяло с достатъчна маса, за да приеме кръгла форма под действието на силата на гравитацията, което обикаля около звезда и не произвежда енергия чрез термоядрени реакции.
Виж История на астрономията и Планета
Плеяди (звезден куп)
мини Плеядите са разсеян звезден куп, видим с просто око в границите на съзвездието Бик.
Виж История на астрономията и Плеяди (звезден куп)
Персия
Пе́рсия произлиза от Персис – древногръцката форма на Парс (или Фарс) и е латинизирано название на историческата област Фарс в Южен Иран, използвана в западните страни до 1935 г.
Виж История на астрономията и Персия
Астрономия
Дедал на повърхността на Луната, заснет от екипажа на Аполо през 1969 г. Намира се близо до центъра на обратната страна на Луната и има диаметър 93 km. Астрономията (ἀστρονομία) е природна наука, изучаваща движението, строежа и развитието на небесните тела.
Виж История на астрономията и Астрономия
Архимед
Архимед (Αρχιμήδης) е древногръцки математик, астроном, физик и инженер.
Виж История на астрономията и Архимед
Арабски халифат
Арабският халифа̀т е общото название на теократична арабско-мюсюлманска държава, възникнала в резултат от арабските завоевания през VII – IX век и оглавявана от халифи – „наместници“ на Мохамед, представляващи всички мюсюлмани и притежаващи пълната религиозна и политическа власт.
Виж История на астрономията и Арабски халифат
Аристарх Самоски
АристархСамоски (Ἀρίσταρχος ὁ Σάμιος) e древногръцки астроном и математик от III век пр. Хр..
Виж История на астрономията и Аристарх Самоски
Аристотел
Аристотел (Ἀριστοτέλης) е древногръцки философ и учен, един от най-големите гении на Античността и е наричан „Баща на науката“.
Виж История на астрономията и Аристотел
Ариабхата
#виж Арябхата.
Виж История на астрономията и Ариабхата
Алтаир
Алтаир (α Aquilae, Алфа от Орел) е най-ярката звезда в съзвездието Орел и дванадесета по яркост в нощното небе с видима звездна величина от 0,77.
Виж История на астрономията и Алтаир
Албертус Магнус
#пренасочване Алберт Велики.
Виж История на астрономията и Албертус Магнус
Алмагест
„Алмагест“ (اَلْمَجِسْطِيّ, Μαθηματικἠ Σύνταξις) е трактат по астрономия на римския учен Клавдий Птолемей, съставен около 148 година в Египет.
Виж История на астрономията и Алмагест
Андалусия
Андалусия (Andalucía, изговаря се Андалусѝя) е автономна област в Испания.
Виж История на астрономията и Андалусия
Николай Коперник
Николай Коперник (Nicolaus Copernicus Torinensis; Mikołaj Kopernik; Nikolaus Kopernikus) е полски математик и астроном от времето на Ренесанса, живял в провинция Кралска Прусия, част от територията на Кралство Полша, и писал главно на латински.
Виж История на астрономията и Николай Коперник
Нил
Нил (النيل, ан-Нил; Nile) е река в североизточната част на Африка, най-дългата река в света по постоянно течение с дължина 6853 km, включваща притоците Бели Нил и Кагера.
Виж История на астрономията и Нил
Небесно тяло
#виж Астрономически обект.
Виж История на астрономията и Небесно тяло
Ренесанс
банкиране и счетоводство. Ренесансът (Renaissance, Rinascimento „възраждане“), е период в европейската история, отбелязващ прехода от Средновековието към Новото време и обхващащ XV и XVI век, характеризиращ се с опит за възраждане и надминаване на идеи и постижения на класическата античност.
Виж История на астрономията и Ренесанс
Сириус
Орион (вдясно). Трите най-ярки звезди на снимката (Сириус, Бетелгейзе и Процион) образуват Зимния триъгълник. Художествено изображение на Сириус А и Б Сириус (α Canis Majoris; Алфа от Голямо куче) от съзвездието Голямо куче е най-ярката звезда на небосклона.
Виж История на астрономията и Сириус
Сократ
Сократ (Σωκράτης, Сократес) е древногръцки философ, един от най-важните символи на западната философска традиция.
Виж История на астрономията и Сократ
Тома Аквински
Свети Тома Аквински (или Тома от Аквино Thomas Aquinas; Tomasso di Aquino) е италиански богослов и схоластически философ.
Виж История на астрономията и Тома Аквински
Текстове от пирамидите
„Текстове от пирамидите“ е религиозен и литературен паметник, сбирка от погребални ритуали и заклинания от Древен Египет.
Виж История на астрономията и Текстове от пирамидите
Фаза на Луната
Анимация на Луната, преминаваща през различните фази. Привидното люлеене на Луната се нарича либрация. Фазите на Луната са непрекъснатите промени във външния вид на Луната.
Виж История на астрономията и Фаза на Луната
Христофор Колумб
Христофор Колумб (Cristoforo Colombo; Cristóbal Colón; Cristóvão Colombo; Christophorus Columbus) е генуезки мореплавател и търговец, прекосил Атлантическия океан и достигнал Америка на 12 октомври 1492 г.
Виж История на астрономията и Христофор Колумб
Халдейска династия
#пренасочване Нововавилонско царство.
Виж История на астрономията и Халдейска династия
Халеева комета
Халѐевата комѐта е ярка комета с орбитален период от 75,32 години.
Виж История на астрономията и Халеева комета
Хор
Хорът (χορός, chorus) е музикална група от певци хористи, които пеят едновременно.
Виж История на астрономията и Хор
Шъдзин
Шъ-дзин или Книга на песните е старинен паметник на китайската литература, това е най-ранният сборник с китайска поезия и песни.
Виж История на астрономията и Шъдзин
Шумер
Шумер е исторически регион в южна Месопотамия (южната част на днешен Ирак), Weltgeschichte: Schicksale der Menschheit von der Frühgeschichte bis ins Atomzeitalter, Dr.
Виж История на астрономията и Шумер
Юпитер (планета)
Юпитер е петата по отдалеченост от Слънцето планета и най-голямата (с голяма преднина) в Слънчевата система.
Виж История на астрономията и Юпитер (планета)
Марс (планета)
#пренасочване Марс.
Виж История на астрономията и Марс (планета)
Млечен път
Млечният път (Via Lactea) е спиралната галактика, в която се намира Слънчевата система.
Виж История на астрономията и Млечен път
Меркурий (планета)
Меркурий е най-малката планета в Слънчевата система и най-близката до Слънцето, около което прави по една обиколка на всеки 87,969 земни денонощия.
Виж История на астрономията и Меркурий (планета)
Иран
Иран (ایران), официално име: Ислямска република Иран (جمهوری اسلامی ایران), наричана в миналото и Персия, е унитарна президентска република в Югозападна Азия.
Виж История на астрономията и Иран
Източна Азия
Източна Азия е регион на Азия.
Виж История на астрономията и Източна Азия
Индска цивилизация
Териториален обхват на Индската цивилизация (в зелено) Индската цивилизация, наричана по главния си център Харапа още Харапска цивилизация е една от общо трите с Древен Египет и Шумер най-древни цивилизации в историята на човечеството.
Виж История на астрономията и Индска цивилизация
Индия
Индия, официално Република Индия (भारत गणराज्य Bhārat Gaṇarājya; Republic of India), е държава в Южна Азия.
Виж История на астрономията и Индия
Жрец
Жрец най-общо означава свещенослужител на определена езическа религия.
Виж История на астрономията и Жрец
За въртенето на небесните сфери
„За въртенето на небесните сфери“ (De revolutionibus orbium coelestium) е книга на Николай Коперник, отпечатана през 1543 г.
Виж История на астрономията и За въртенето на небесните сфери
Затъмнение
Различни степени на затъмненост на Луната по време на лунно затъмнение. Слънцето, закрито от сянката на Луната по време на слънчево затъмение. Вижда се слънчевата корона.
Виж История на астрономията и Затъмнение
Зороастризъм
Зороастризмът (آيين زرتشت, аине зертош), наричан още зороастрийство, маздеизъм и парсизъм, е една от най-древните съществуващи днес религии, „съчетаваща космогоничен дуализъм с есхатологичен монотеизъм по начин, уникален...
Виж История на астрономията и Зороастризъм
Земя
Земята е третата планета в Слънчевата система.
Виж История на астрономията и Земя
Бетелгейзе
Бѐтелгейзе (α Orioni, Алфа от Орион) е червен свръхгигант, намиращ се на около 700 светлинни години от Земята.
Виж История на астрономията и Бетелгейзе
Вашку да Гама
Вашку да Гама (Vasco da Gama, преди утвърдено като Васко да Гама) е известен португалски мореплавател и откривател на морския път до Индия.
Виж История на астрономията и Вашку да Гама
Вавилон
Музей Пергамон, Берлин) Вавилон (на вавилонски: babili; בבל) е един от най-известните древни градове, столица на Старовавилонското и през VII и VI век пр.н.е.
Виж История на астрономията и Вавилон
Високосна година
Годината 2020 е високосна. Високосна година е година с 366 дни (вместо 365), тоест година, съдържаща 29 февруари.
Виж История на астрономията и Високосна година
Ведическа цивилизация
Карта на ведическа Индия в началото на желязната ера: Племената са означени в '''черно''', а чуждоземните племена — '''виолетово''', ведическите племена — '''зелено''', пустинята — '''оранжево'''.
Виж История на астрономията и Ведическа цивилизация
Венера (планета)
Венера е втората по ред планета от Слънчевата система и носи името на богинята Венера от римската митология.
Виж История на астрономията и Венера (планета)
Галилео Галилей
Галилео Галилей (Galileo Galilei) е италиански физик, астроном, астролог и философ, считан заедно с Френсис Бейкън за основоположник на съвременния научен метод.
Виж История на астрономията и Галилео Галилей
Галилееви спътници
Калисто Галилееви луни или Галилееви спътници се наричат четирите от 79 естествени спътника на планетата Юпитер, открити от Галилео Галилей на 7 януари 1610 година, или малко дни по-рано.
Виж История на астрономията и Галилееви спътници
Древна Гърция
Древна Гърция или древногръцка цивилизация е период в историята на Гърция, но и на източното Средиземноморие, който започва след края на бронзовата епоха и преминава в елинистическа епоха след смъртта на Александър III Македонски (323 г.
Виж История на астрономията и Древна Гърция
Джоу
Династията Джоу (周朝; Zhōu Cháo) е династия, управлявала в Китай от около 1046 година пр.н.е. до 256 година пр.н.е..
Виж История на астрономията и Джоу
Денонощие
#виж Ден.
Виж История на астрономията и Денонощие
Ератостен
Ератостен е математик, географ и астроном в Елинистичен Египет.
Виж История на астрономията и Ератостен
Европа
Европа е най-западният полуостров на Евразия, обикновено разглеждан като самостоятелен континент.
Виж История на астрономията и Европа
Евдокс от Книд
Евдокс от Книд (Евдокс означава „с чест“ или „с добра репутация“, εὔδοξος εὔδοξος, от εὔ – „добър“ и δοξος – „мнение, вяра, слава“; аналогично е на латинското име Бенедикт) е древногръцки астроном, математик и физик и съвременник на Платон.
Виж История на астрономията и Евдокс от Книд
Египетски календар
#пренасочване Древноегипетски календар.
Виж История на астрономията и Египетски календар
Лувър
Лувърът (Le musée du Louvre) е най-големият национален музей на Франция и е най-посещаваният музей в света с 9,3 млн.
Виж История на астрономията и Лувър
Лао Дзъ
Лао Дзъ (老子) е китайски философ от древността, централна фигура в даоизма, сред 3-те главни китайски религиозно-философски системи.
Виж История на астрономията и Лао Дзъ
Йохан Кеплер
Йохан Кеплер (Johannes Kepler) е германски математик, астроном и астролог.
Виж История на астрономията и Йохан Кеплер
Йохан Региомонтан
Йохан Мюлер фон Кьонигсберг (Johannes Müller von Königsberg), познат като Региомонтан, е един от най-значимите германски астрономи и математици от 15 век.
Виж История на астрономията и Йохан Региомонтан
Йоханес Гутенберг
Първопечатното (B42) издание на Библията на Гутенберг Статуя на Гутенберг в София Йоханес Генсфлайш цур Ладен цум Гутенберг (Johannes Gensfleisch zur Laden zum Gutenberg), по-известен като Йохан Гутенберг, е германски златар и печатар, основоположник на съвременното книгопечатане.
Виж История на астрономията и Йоханес Гутенберг
12 век пр.н.е.
Троя.
Виж История на астрономията и 12 век пр.н.е.
134 пр.н.е.
#виж 134 г. пр.н.е.
Виж История на астрономията и 134 пр.н.е.
450 пр.н.е.
#виж 5 век пр.н.е.
Виж История на астрономията и 450 пр.н.е.
5 век
V век започва на 1 януари 401 г.
Виж История на астрономията и 5 век
6 пр.н.е.
#виж 6 г. пр.н.е.
Виж История на астрономията и 6 пр.н.е.
631 пр.н.е.
#виж 631 г. пр.н.е.
Виж История на астрономията и 631 пр.н.е.