Съдържание
106 отношения: Кучево, Култура Винча, Крушевац, Краище, Краище (пояснение), Крайовска спогодба (1944), Кладово (община), Кленовац (Град Зайчар), Княжевац, Княжевац (община), Коста Пекянец, Костолац, Косовско-моравски говор, Копаонишка операция, Първа фаза от участието на България във войната срещу Третия райх, Преходни говори, Планини в Сърбия, Поречка река, Поморавие, Поморавие (пояснение), Пек (река), Адриатическо-йонийска автомагистрала, Азиз Келменди, Александър Протогеров, Алексинашка котловина, Неготин (община), Рам, Ресава, Ресава (пояснение), Сърбия, Сърбия и Черна гора, Сърбизация, Сърбомани, Суковски манастир, Стефан Младенов, Сръбско-българска война, Сребърно езеро, Салаш (Град Зайчар), Свърлиг, Светиниколска планина, Сокоград, Сокол баня, Сокол баня (община), Седем славянски племена, Тимошка буна, Тимошко, Тимочани, Театър на военните действия по време на Сръбско-българската война (1885), Хронология на борбите за възстановяване на българската държавност (1396-1878), Хомолие, ... Разширете индекс (56 Повече ▼) »
Кучево
Кучево (Кучево; Cuciovă) е град с едноименна община в Браничевски окръг на Източна Сърбия.
Култура Винча
Разпространение на Култура Винча Култура Винча (ок. 5500 г. – 4100 г. пр. н.е.) е обобщено наименование на неолитни култури разпространени предимно в Централните части на Балканския полуостров.
Виж Източна Сърбия и Култура Винча
Крушевац
Крушевац (Kruševac) е град в Поморавието, Централна Сърбия.
Краище
Физикогеографска карта на областта Краище Краището е физикогеографска и историкогеографска област в Западна България и Източна Сърбия, а съвсем малка част (най-югозападната) попада на територията на Северна Македония.
Краище (пояснение)
Краище може да се отнася за.
Виж Източна Сърбия и Краище (пояснение)
Крайовска спогодба (1944)
Крайовската спогодба е подписана на 5 октомври 1944 г.
Виж Източна Сърбия и Крайовска спогодба (1944)
Кладово (община)
Община Кладово (Општина Кладово) е административна единица в Източна Сърбия, Борски окръг.
Виж Източна Сърбия и Кладово (община)
Кленовац (Град Зайчар)
Кленовац или Кленовец (Klenovac) е село в Източна Сърбия, Зайчарски окръг, Град Зайчар.
Виж Източна Сърбия и Кленовац (Град Зайчар)
Княжевац
Княжевац или Гургусовец (Knjaževac – Кяжевац) на местния торлашки диалект: Гургусовъц), е град в Източна Сърбия, Зайчарски окръг, близо до границата с България в историческата област Тимошко, административен център на едноименната община.
Княжевац (община)
Община Княжевац (Opština Knjaževac, предишно име Гургусовец) е териториално-административна единица в Зайчарски окръг, Източна Сърбия.
Виж Източна Сърбия и Княжевац (община)
Коста Пекянец
Коста Пекянец (Kosta Pećanac) с рождено име Константин Милованович (Константин Миловановић) командир от времето на Първата и Втората световни война.
Виж Източна Сърбия и Коста Пекянец
Костолац
ТЕЦ „Костолац“ Костолац е градче в Източна Сърбия, Браничевски окръг, разположено срещу Дунавац, край устието на река Млава, на ръкава Мали Дунав.
Косовско-моравски говор
Говори на територията на бивша Югославия (без Словения и Македония) 7. сиво – власи – виж и власи в Сърбия Косовско-моравският говор или косовско-ресавският говор, среща се и като косово-моравски говор или косово-ресавски говор, също и като левачки говор, е крайно западно наречие на българския език.
Виж Източна Сърбия и Косовско-моравски говор
Копаонишка операция
Копаонишката операция, или операция „Копаоник“ (Операција Копаоник), е кодовото наименование на оперативно-тактическа операция в хода на Втората световна война, осъществена от Вермахта и Българската армия срещу сръбските четници в Расинско (в района на планините Копаоник, Гоч и Ястребац).
Виж Източна Сърбия и Копаонишка операция
Първа фаза от участието на България във войната срещу Третия райх
Първата фаза от участието на България във войната срещу Германия обхваща времето от септември до края на ноември 1944 година.
Виж Източна Сърбия и Първа фаза от участието на България във войната срещу Третия райх
Преходни говори
Преходните у-говори или само преходни говори, класифицирани понякога не съвсем точно като торлашки диалекти или торлашки диалект (Torlački dijalekt) е общо наименование, използвано от езиковедите и диалектолозите за обозначение на диалекти в Източна Сърбия, някои части на Косово, североизточната част на Северна Македония (Крива паланка, Кратово, Куманово), Северозападна и Западна България (Белоградчик, Годеч, Драгоман, Трън, Брезник), както и на говора на малките общности на карашовените в Румъния и гораните в Косово и Албания (вижте нашински).
Виж Източна Сърбия и Преходни говори
Планини в Сърбия
Карпатските планини в Сърбия с № 8 Сърбия е страна с преобладаващ планински релеф.
Виж Източна Сърбия и Планини в Сърбия
Поречка река
Региона на Поречка на немска карта от 1917 г. Поречка река или само Поречка е малка река в Източна Сърбия, в района на Железни врата.
Виж Източна Сърбия и Поречка река
Поморавие
Водосборни басейни в Сърбия: в центъра са басейните на Велика Морава и на нейните притоци Западна Морава и Южна Морава Поморавието на картата на Сърбия Поморавието (Pomoravlje), също Моравско и по-рядко Моравия, е историко-географска област, заедно с Тимошко, съставляваща Източна Сърбия.
Виж Източна Сърбия и Поморавие
Поморавие (пояснение)
Поморавие може да се отнася за.
Виж Източна Сърбия и Поморавие (пояснение)
Пек (река)
Карта на долното течение на Пек от 1912 г. Пек е река в Източна Сърбия.
Виж Източна Сърбия и Пек (река)
Адриатическо-йонийска автомагистрала
Адриатическо-йонийската автомагистрала е проект за бъдеща обща автомагистрала по протежение на източното крайбрежие на Адриатическо море и Йонийско море, с цел подобряване транспортните връзки в западната част на Балканския полуостров (Adriatisch-ionischer Verkehrskorridor durch das Territorium der Republik Kroatien; PDF; 2,5 MB) – подобно на тези в източната му част с проектирания Черноморски магистрален пръстен от Организацията за черноморско икономическо сътрудничество.
Виж Източна Сърбия и Адриатическо-йонийска автомагистрала
Азиз Келменди
Азиз Келменди е войник от Югославската народна армия.
Виж Източна Сърбия и Азиз Келменди
Александър Протогеров
Александър Николов Протогеров е български офицер (генерал-лейтенант), политик и революционер.
Виж Източна Сърбия и Александър Протогеров
Алексинашка котловина
Алексинaшката котловина (ср: Алексиначка котлина) е котловина по поречието на река Българска Морава в Източна Сърбия.
Виж Източна Сърбия и Алексинашка котловина
Неготин (община)
Община Неготин (Општина Неготин) е административна единица в Източна Сърбия, Борски окръг.
Виж Източна Сърбия и Неготин (община)
Рам
Поглед към крепостта и Дунава на заден план Рам е средновековна крепост над едноименното село Рам в Източна Сърбия, намиращо се на десния бряг на реката, на км 1077 от влива на Дунав в Черно море.
Ресава
Ресава е река в Източна Сърбия, най-големия десен приток на Велика Морава.
Ресава (пояснение)
Ресава може да се отнася за.
Виж Източна Сърбия и Ресава (пояснение)
Сърбия
Република Сърбия (Republika Srbija) е държава в Югоизточна Европа.
Сърбия и Черна гора
Държавен съюз Сърбия и Черна гора е бивша държава в централната част на Балканския полуостров, наследник на Съюзна република Югославия.
Виж Източна Сърбия и Сърбия и Черна гора
Сърбизация
Сърбизацията или посърбване (srbizacija) е термин, използван за обозначаване на процеса на културна и национална асимилация на несръбското население в сръбско.
Виж Източна Сърбия и Сърбизация
Сърбомани
Санджак почти няма сърби. Карта на сръбските земи от 1853 година от проф. Константин Дежарден издадена в Белград. Дежарден изготвя първата карта за употреба в Сърбия. Според тогавашните сръбски виждания в днешните Косово, Северна Македония и Източна Сърбия почти няма сърби.
Виж Източна Сърбия и Сърбомани
Суковски манастир
Суковският манастир „Успение Богородично“ е стар български православен манастир в Източна Сърбия.
Виж Източна Сърбия и Суковски манастир
Стефан Младенов
Стефан Младенов Младенов е български езиковед и диалектолог, специалист по индоевропейско езикознание, славистика, балканистика, българистика и учен със световна известност и авторитет, академик.
Виж Източна Сърбия и Стефан Младенов
Сръбско-българска война
Сръбско-българската война започва на 14 ноември (2 ноември стар стил) 1885 г., когато Сърбия, недоволна от осъщественото Съединение на Княжество България с Източна Румелия, обявява война на България.
Виж Източна Сърбия и Сръбско-българска война
Сребърно езеро
Изглед към Сребърното езеро Сребърното езеро е един от най-популярните курорти в Сърбия.
Виж Източна Сърбия и Сребърно езеро
Салаш (Град Зайчар)
Салаш (Salaš) е село в Източна Сърбия, Зайчарски окръг, Град Зайчар.
Виж Източна Сърбия и Салаш (Град Зайчар)
Свърлиг
Свърлиг (Svrljig) е град в Тимошко, Източна Сърбия.
Светиниколска планина
Светиниколска планина е планина в северозападна България, област Видин и Източна Сърбия, най-западен дял на Стара планина.
Виж Източна Сърбия и Светиниколска планина
Сокоград
Крепостта Соколец Соколбанската крепост (Соко-град или Соко Град / Soko Grad), известна също с името Соколец (Соколац), е средновековна крепост в Източна Сърбия, Зайчарски окръг, на 2 километра от град Сокол баня.
Сокол баня
Останките от средновековната крепост Соколец (Сокол град) Сокол баня (Sokobanja e град в Източна Сърбия, Поморавието, Зайчарски окръг, административен център на Община Сокол баня.
Виж Източна Сърбия и Сокол баня
Сокол баня (община)
Сокол баня (Општина Сокобања) е община в Източна Сърбия, Зайчарски окръг.
Виж Източна Сърбия и Сокол баня (община)
Седем славянски племена
Седемте славянски племена са племенно обединение, което се съюзява с прабългарите на Аспарухи участва в полагането на основите на Първата българска държава.
Виж Източна Сърбия и Седем славянски племена
Тимошка буна
Тимошката или Зайчарската буна (Timočka buna) е селски бунт в Тимошко, Източна Сърбия, организиран в 1883 година от Народната радикална партия.
Виж Източна Сърбия и Тимошка буна
Тимошко
Тимошко (Timočka Krajina; Valea Timocului или Timocul) е историко-географска област в Източна Сърбия, разположена по течението на река Тимок, на границата с България и Румъния.
Тимочани
Тимочаните са южнославянско племе което през ранното средновековие населява територията на Горна Мизия и по-специално поречието на река Тимок в днешна Източна Сърбия, както и райони от Банат и Срем.
Театър на военните действия по време на Сръбско-българската война (1885)
Театърът на военните действия по време на Сръбско-българската война (1885) е територията на Балканския полуостров, върху която се водят бойните действия.
Виж Източна Сърбия и Театър на военните действия по време на Сръбско-българската война (1885)
Хронология на борбите за възстановяване на българската държавност (1396-1878)
* 1399 – Татарите разгромяват обединените сили на поляци и литовци, Несебърската анонимна хроника дори отнася и покоряването на Варна към 2 февруари 1399 г.
Виж Източна Сърбия и Хронология на борбите за възстановяване на българската държавност (1396-1878)
Хомолие
Кът от Хомолието Хомолието, среща се и като Хомоле, е географски регион в Източна Сърбия.
Централна Сърбия
Централна Сърбия (Centralna Srbija) е термин, с който се обозначава територията на Сърбия, която не е част от автономната област Войводина и провъзгласилата независимост автономна област Косово.
Виж Източна Сърбия и Централна Сърбия
Чипровска планина
Чипровска планина е планина в северозападна България, области Видин и Монтана и Източна Сърбия, най-високият дял на Западна Стара планина.
Виж Източна Сърбия и Чипровска планина
Шльокавица (ракия)
Шльокавица, също още и шлянгарица, може да се нарече всяка некачествена ракия.
Виж Източна Сърбия и Шльокавица (ракия)
Шопи
Шоп от Трънско „Притеснени, но щастливи – току-що сгодени младоженци“, сп. „Нейшънъл Джиографик“ 1915 Елинпелинско Шоплукът в България, Сърбия и Северна Македония Шоплукът в България Шопите са етнографска група в днешна Западна България, Източна Сърбия и в Североизточна Северна Македония с българско, сръбско или македонско национално самосъзнание.
Южна и Източна Сърбия
Косово и Метохия Южна и Източна Сърбия е нов статистически район в Сърбия според „Номенклатурата за статистически териториални единици“ (NUTS, от френски: Nomenclature des unités territoriales statistiques) на Евростат – статистическата агенция на Евросъюза.
Виж Източна Сърбия и Южна и Източна Сърбия
Марко Теодорович
Букварът на Везьов Марко Теодорович Везьов (Хаджитодоров) е български търговец, собственик на търговска кантора във Виена, спонсор на един от първите светски южнославянски буквари.
Виж Източна Сърбия и Марко Теодорович
Майданпек
Майданпек Майданпек (Majdanpek) е град в Източна Сърбия, намиращ се в планински район.
Виж Източна Сърбия и Майданпек
Майданпек (община)
Община Майданпек (Општина Мајданпек) е административна единица в Източна Сърбия, Борски окръг.
Виж Източна Сърбия и Майданпек (община)
Мизи
Мизите (Μοισοί, Moesi) са балканско тракийско племе, което обитавало земите на днешна Северна България и Източна Сърбия.
Млава
Карта на северния район на Млава от 1912 г. Карта на южния район на Млава от 1912 г. Млава е река в областта на Подунавието в Източна Сърбия.
Моравски стил
Църквата „Лазарица“ в Крушевац Света Петка“ в Лапово Моравският стил (по името на река Морава) е направление в храмовата архитектура и изобразителното изкуство, което възниква на територията на днешна Източна Сърбия в Поморавието в края на 14 и първата половина на 15 век.
Виж Източна Сърбия и Моравски стил
Морава
Морава може да се отнася някое от следните понятия.
Моравия (пояснение)
Моравия може да се отнася за някое от следните понятия.
Виж Източна Сърбия и Моравия (пояснение)
Моравица
Моравица може да се отнася за.
История на Румъния
Император Траян.
Виж Източна Сърбия и История на Румъния
История на Видин
Видин е град с 23-вековна история.
Виж Източна Сърбия и История на Видин
Жером-Адолф Бланки
Жеро̀м-Адо̀лф Бланкѝ (Jérôme-Adolphe Blanqui) е френски икономист, привърженик на свободната търговия.
Виж Източна Сърбия и Жером-Адолф Бланки
Зайчар
За̀йчар (Zaječar) е град в Тимошко, Източна Сърбия, близо до границата с България.
Българска гора
Българска гора, или Великата българска гора (лат. Silva Magna Bulgarica или Silvas Bulgarorum) (понякога Български лес), е горска зона, простираща се между Белград и източния край на прохода Траянови врата в началото на Тракийската низина.
Виж Източна Сърбия и Българска гора
Български военнопленници през Втората световна война
Българските военнопленници през Втората световна война са войници и офицери от Българската армия пленени от германските войски през периода септември 1944 г. – май 1945 г.
Виж Източна Сърбия и Български военнопленници през Втората световна война
Българи в Сърбия
Етническа карта на Поморавието през 1918 година Знаме на българите в Сърбияhttp://www.crwflags.com/fotw/flags/rs-nm.html#bul www.crwflags.com Българите в Сърбия са 18 543 души според преброяване, проведено през 2011 г.
Виж Източна Сърбия и Българи в Сърбия
България в Първата световна война
Безспорната и спорната български зони в Македония по българо-сръбския договор от 29 февруари 1912 г. ''България с нас!'' Пощенска картичка, отбелязваща влизането на България във войната на страната на Централните сили България – военни граници през Първата световна война България – административно деление с новоосвободените земи през Първата световна война Участието на България в Първата световна война включва бойните действия на Царство България в Първата световна война.
Виж Източна Сърбия и България в Първата световна война
България във Втората световна война
Анексирани и администрирани от Царство България територии по време на Втората световна война Административни области и околии в Царство България 1941 – 1944 г. Историята на България по време на Втората световна война включва първоначален период на неутралитет до 1 март 1941 г., период на съюзяване със Страните от Оста до 9 септември 1944 г.
Виж Източна Сърбия и България във Втората световна война
Бурел
Бурѐл е историко-географска област в Западна България и Западните покрайнини (Източна Сърбия), като в нейната централна част е разположена Бурелската котловина, най-западната котловина от Задбалканските котловини.
Брусник (Град Зайчар)
Брусник (Brusnik) е село в Източна Сърбия, Зайчарски окръг, община Град Зайчар.
Виж Източна Сърбия и Брусник (Град Зайчар)
Браничевци
Браничевци са славянско племе, населяващо земите около десния бряг на река Дунав (в днешна Източна Сърбия).
Виж Източна Сърбия и Браничевци
Браничево (пояснение)
Браничево може да се отнася за.
Виж Източна Сърбия и Браничево (пояснение)
Босилеград (община)
Община Босилеград (Општина Босилеград) се намира във Пчински окръг, Източна Сърбия.
Виж Източна Сърбия и Босилеград (община)
Бор (Сърбия)
Бор (Bor) е град в Тимошко, Източна Сърбия.
Виж Източна Сърбия и Бор (Сърбия)
Бор (община)
Община Бор (Општина Бор) е административна единица в Източна Сърбия, Борски окръг.
Виж Източна Сърбия и Бор (община)
Борисав Станкович
Бо̀рисав (Бора) Ста̀нкович (Борисав Станковић) е сръбски писател – реалист.
Виж Източна Сърбия и Борисав Станкович
Болевац
Болевац (Boljevac, на местния торлашки диалект: Болевъц), в българската историография Болевец, е град в Тимошко, Източна Сърбия.
Болевац (община)
Община Болевац (Општина Бољевац) е административна единица в Източна Сърбия, Зайчарски окръг.
Виж Източна Сърбия и Болевац (община)
Вътрешна западнокрайска революционна организация
Устав на ВЗРО Вестник „Въртоп“ на ВЗРО „Западно ехо“, 10 септември 1928 Вътрешната западнокрайска революционна организация известна и като „Въ̀ртоп“, съкратено ВЗРО, е българска националноосвободителна организация в Западните покрайнини, Източна Сърбия.
Виж Източна Сърбия и Вътрешна западнокрайска революционна организация
Вратарница
Вратарница (Вратарница) е село в Зайчарски окръг, Източна Сърбия.
Виж Източна Сърбия и Вратарница
Вратна
Вратна (Вратна) e река в Източна Сърбия.
Враня (пояснение)
Враня може да се отнася за.
Виж Източна Сърбия и Враня (пояснение)
Височица
Височица (Visočica) е река в Западна България (Софийска област, община Годеч) и Сърбия (Пиротски окръг), ляв приток на река Темщица (Темска).
Видин
Вѝдин е град в Северозападна България, разположен на десния бряг на река Дунав.
Видлич
Вѝдлич е планина в Западна България и Източна Сърбия, Западна Стара планина, Софийска област, между долината на река Нишава и десният ѝ приток Височица (Комщица, Темска река).
Видовден
Видовден е всенароден празник в Сърбия и най-вече в източната част на страната – Расинско, включително и в Западните покрайнини.
Виминациум
Виминациум Виминациум Балканският полуостров 582 – 612 г. Виминациум (лат.: Viminacium) е античен важен граничен град на римската провинция Мизия, впоследствие Горна Мизия, който става през 68/69 г.
Виж Източна Сърбия и Виминациум
Весна Змиянац
Весна Змиянац (Весна Змијанац) е сръбска фолк певица от Черна гора.
Виж Източна Сърбия и Весна Змиянац
Велико Градище
Велико Градище е град в Браничевски окръг, Източна Сърбия.
Виж Източна Сърбия и Велико Градище
Гърлян
Гърлян (Грљан) е село в Източна Сърбия, част от община Град Зайчар на Зайчарски окръг.
Гърлище
Гърлище (Грлиште) е село в Зайчарски окръг, Източна Сърбия.
Гъмзиград
Гъмзиград (Гамзиград) е късноримски археологичен комплекс в Тимошко, Източна Сърбия.
Виж Източна Сърбия и Гъмзиград
Град Пирот
Град Пирот, по-рано Община Пирот, се намира в Сърбия, регион Източна Сърбия, Пиротски окръг.
Виж Източна Сърбия и Град Пирот
Град Зайчар
Град Зайчар (Град Зајечар) е административна единица в Източна Сърбия, Зайчарски окръг.
Виж Източна Сърбия и Град Зайчар
Горна Мизия
Горна Мизия (Moesia Superior) е провинция на Римската империя, образувана през 85 – 86 г.
Виж Източна Сърбия и Горна Мизия
Драгослав Михайлович
Драгослав Михайлович (Драгослав Михаиловић) е сръбски писател от град Чуприя, Източна Сърбия, редовен член на Сръбската академия на науките и изкуствата.
Виж Източна Сърбия и Драгослав Михайлович
Диграфия
Диграфия на Хърватия Диграфията е използването на две или повече писмености в рамките на един език.
Димитрие Давидович
Карта на сръбските земи от 1821 година от Давидович. Македония няма сърби. Димитрие Давидович (Димитрије Давидовић) е сръбски политик, журналист, писател и дипломат.
Виж Източна Сърбия и Димитрие Давидович
Елена Димитриевич
Елена Димитриевич е сръбска писателка.
Виж Източна Сърбия и Елена Димитриевич
Лесковац
Централният парк в Лесковац Лѐсковац или Лѐсковъц (изписване до 1945 година: Лѣсковецъ, Leskovac), е град в Югоизточна Сърбия, административен център на Ябланишки окръг и град Лесковац.
Леновац
Лѐновац, известно и с българските форми на името Лѐновец, Лѐновци и Леново (Lenovac) е село в Зайчарско, Източна Сърбия.