Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
ИзходящIncoming
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Златни врата (Константинопол)

Index Златни врата (Константинопол)

Златни врата е една от портите на средновековните крепостни стени на Константинопол, изградена като своеобразна триумфална арка.

Съдържание

  1. 26 отношения: Крум, Коронация, Константин (папа), Константин V Копроним, Константинополски стени, Осми вселенски събор, Никифор II Фока, Теофан Изповедник, Теофил (Византийска империя), Теодосий I, Мраморно море, Магн Максим, Михаил III (Византия), Михаил VIII Палеолог, Ираклий, Златен рог, Българска православна църква, Вторична порта, Василий I Македонец, Василий II Българоубиец, Виа Егнация, Йоан I Цимиски, 10 ноември, 15 август, 17 юли, 868.

Крум

Крум е средновековен български монарх, възкачил се на престола след Кардам.

Виж Златни врата (Константинопол) и Крум

Коронация

Коронацията е церемонията по формалното встъпване на монарха във власт.

Виж Златни врата (Константинопол) и Коронация

Константин (папа)

Константин (Constantin PP.) е римски папа от 25 март 708 г.

Виж Златни врата (Константинопол) и Константин (папа)

Константин V Копроним

Константин V Копроним (Κωνσταντίνος Ε' Κοπρόνυμος) е византийски император от Исаврийската династия (наричана и Сирийска; основателят ѝ Лъв III Исавър, по народност – исавриец, е роден в сирийската област Комагена).

Виж Златни врата (Константинопол) и Константин V Копроним

Константинополски стени

Карта на Константинополската укрепителна система Теодосиеви стени, втора военна порта, т.нар. Белградски врата Крепостните стени на Константинопол са серия от отбранителни съоръжения за защита на византийската столица Константинопол (днес Истанбул), издигнати при обявяването му за нова столица на Римската империя от Константин Велики.

Виж Златни врата (Константинопол) и Константинополски стени

Осми вселенски събор

#виж Четвърти константинополски събор.

Виж Златни врата (Константинопол) и Осми вселенски събор

Никифор II Фока

Никифор II Фока (Νικηφόρος Β΄ Φωκάς; * 912; † 969) е византийски император в периода 963 – 969.

Виж Златни врата (Константинопол) и Никифор II Фока

Теофан Изповедник

Теофан Изповедник (Θεοφάνης, Теофанис) е византийски духовник и летописец, ревностен защитник на иконопочитанието.

Виж Златни врата (Константинопол) и Теофан Изповедник

Теофил (Византийска империя)

Теофил (Θεόφιλος; * 813; † 20 януари 842 г.) е ромейски (източноримски) император (василевс), управлявал Източната римска империя (Византия) от 829 до 842 година.

Виж Златни врата (Константинопол) и Теофил (Византийска империя)

Теодосий I

Флавий Теодосий (Flavius Theodosius; Θεοδόσιος Α’), прието е още да се нарича Теодосий I Велики, е римски император от 379 до 395 година.

Виж Златни врата (Константинопол) и Теодосий I

Мраморно море

Мраморно море (Marmara Denizi; Θάλασσα τουΜαρμαρά) е вътрешно море, част от Атлантическия океан, разположено между Балканския полуостров на северозапад и север и Мала Азия на североизток, изток и юг.

Виж Златни врата (Константинопол) и Мраморно море

Магн Максим

Магн Максим (Flavivs Magnvs Maximvs Avgvstvs) е изтъкнат военачалник на Западната римска империя и римски император в периода 383 – 388 година.

Виж Златни врата (Константинопол) и Магн Максим

Михаил III (Византия)

Михаил III Пияницата (Μιχαήλ Γ΄ ο Μέθυσος) е император на Византия от 842 до 867 година, от Аморийската (Фригийската) династия.

Виж Златни врата (Константинопол) и Михаил III (Византия)

Михаил VIII Палеолог

Михаил VIII Палеолог (Μιχαήλ Η΄ Παλαιολόγος) е никейски и византийски император (1259 – 1282), родоначалник на последната византийска династия Палеолози.

Виж Златни врата (Константинопол) и Михаил VIII Палеолог

Ираклий

Флавий Ираклий Август (Flavius Heraclius Augustus; Ηράκλειος, Hērakleios; * 575 г.; † 11 февруари 641 г.) е източноримски император, управлявал в периода 5 октомври 610 – 11 февруари 641 г.

Виж Златни врата (Константинопол) и Ираклий

Златен рог

Златният рог (Haliç, Халич; на гръцки Χρυσό Κέρας, Хрисо Керас) е залив на границата между Босфора и Мраморно море с дължина 12,2 km, широчина 92 – 120 m и дълбочина 47 m.

Виж Златни врата (Константинопол) и Златен рог

Българска православна църква

#пренасочване Българска православна църква – Българска патриаршия.

Виж Златни врата (Константинопол) и Българска православна църква

Вторична порта

замъка Пилорен Вторичната порта или потерна е порта, използвана в укрепването на градове и замъци.

Виж Златни врата (Константинопол) и Вторична порта

Василий I Македонец

Василий I Македонец (Βασίλειος Α΄ο Μακεδών) е ромейски (източноримски) император (василевс), управлявал Източната римска империя (Византия) от 23/24 септември 867 г.

Виж Златни врата (Константинопол) и Василий I Македонец

Василий II Българоубиец

Василий II Българоубиец (Βασίλειος Β΄ Βουλγαροκτόνος) е император на Византия от Македонската династия, управлявал от 976 до 1025 година.

Виж Златни врата (Константинопол) и Василий II Българоубиец

Виа Егнация

Виа Егнация при Радожда, Северна Македония Античният път Виа Егнатия. Виа Егнация (Via Egnatia; Εγνατία Οδός, Егнатия Одос) е сред най-известните военни пътища, построени от древните римляни през 145 г.

Виж Златни врата (Константинопол) и Виа Егнация

Йоан I Цимиски

Йоан I Цимиски (варианти: Йоан Цимисхи, Йоан Цимисхий; Ιωάννης Τσιμισκής, също Τζιμισχῆς; Հովհաննես Ա Չմշկիկ) е византийски император от 969 до 976 година.

Виж Златни врата (Константинопол) и Йоан I Цимиски

10 ноември

10 ноември е 314-ият ден в годината според григорианския календар (315-и през високосна).

Виж Златни врата (Константинопол) и 10 ноември

15 август

15 август е 227-ият ден в годината според григорианския календар (228-и през високосна година).

Виж Златни врата (Константинопол) и 15 август

17 юли

17 юли е 198-ият ден в годината според григорианския календар (199-и през високосна година).

Виж Златни врата (Константинопол) и 17 юли

868

868 (осемстотин шестдесет и осма) година по юлианския календар е високосна година, започваща в четвъртък.

Виж Златни врата (Константинопол) и 868