По-бързо от браузъра!
41 отношения: Първа българска държава, Под игото, Отечествен фронт, Атанасовден, Ана Карима, Новопазарско, Русе, Републикански път III-2005, Суфизъм, Самуил, Самуил (село), Самуил (община), Самуиловски височини, Тюркски езици, ТКЗС, Тимур, Хума, Червен кръст, Ясеновец, Мортагоново, Иван Вазов, България, Баязид I, Битка при Ангора, Богомилци, Бомбардировки на България през Втората световна война, Бели Лом (река), Втора българска държава, Враца, Голям извор (Област Разград), Димитър Жеков, Димитровден, Девня, Демир баба, Лудогорско плато, 11 юни, 1878, 1944, 1948, 31 януари, 9 декември.
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
New!!: Желязковец и Първа българска държава · Виж повече »
Под игото
„Под игото“ е роман в 3 части от българския писател Иван Вазов, цялостно публикуван за първи път през 1894 г.
New!!: Желязковец и Под игото · Виж повече »
Отечествен фронт
Отечественият фронт (съкратено ОФ, произнасяно о-фе) е политическа организация в България, съществувала от 1942 до 1990 година.
New!!: Желязковец и Отечествен фронт · Виж повече »
Атанасовден
Атанасовден е християнски и народен празник, на който се почита паметта на Свети Атанасий Велики.
New!!: Желязковец и Атанасовден · Виж повече »
Ана Карима
#виж Анна Карима.
New!!: Желязковец и Ана Карима · Виж повече »
Новопазарско
Карта на област Шумен с Новопазарско в североизточната част Новопазарско е историко-географска област в Североизточна България, около град Нови пазар.
New!!: Желязковец и Новопазарско · Виж повече »
Русе
Ру̀се е най-големият български град по поречието на река Дунав и петият по големина град в страната, след София, Пловдив, Варна и Бургас.
New!!: Желязковец и Русе · Виж повече »
Републикански път III-2005
Републикански път IIІ-2005 е третокласен път, част от Републиканската пътна мрежа на България, преминаващ изцяло по територията на Разградска област.
New!!: Желязковец и Републикански път III-2005 · Виж повече »
Суфизъм
Мавзолей на Фарид ад-дин Аттар в Нишапур, Иран Турски дервиш 1860 г. Дервиши при церемония сема в Истанбул, Турция ней'' Суфизмът или тасаууф (تصوّف, ṣūfīya, تَصَوُّف, tasawwuf; Sufismus, Sufitum, Sufik) е аскетично течение в исляма до 9 век, стремящо се към разкриването на негови скрити мистични измерения.
New!!: Желязковец и Суфизъм · Виж повече »
Самуил
Самуѝл (на старобългарски) е български цар, управлявал България от 997 г.
New!!: Желязковец и Самуил · Виж повече »
Самуил (село)
Самуѝл е село в Североизточна България, област Разград, административен център на община Самуил, железопътен възел.
New!!: Желязковец и Самуил (село) · Виж повече »
Самуил (община)
Топографска карта на община Самуил. Община Самуил е разположена в Североизточна България и е една от съставните общини на област Разград.
New!!: Желязковец и Самуил (община) · Виж повече »
Самуиловски височини
Самуиловските височини са платовидно възвишение в Североизточна България, Източната Дунавска равнина, области Разград и Шумен.
New!!: Желязковец и Самуиловски височини · Виж повече »
Тюркски езици
Тюркските езици представляват езиково семейство включващо повече от тридесет езика, говорени в широк географски ареал: от Източна Европа и Средиземно море до Сибир и западната част на Китай.
New!!: Желязковец и Тюркски езици · Виж повече »
ТКЗС
#пренасочване Трудово кооперативно земеделско стопанство.
New!!: Желязковец и ТКЗС · Виж повече »
Тимур
Тимур (от чагатайски: Temür през персийско-арабската форма تیمور – Teymūr, означаващо желязо; 8 април 1336 – между 17 и 19 февруари 1405), известен още като Тамерлан или Тимур Ланг (Тимур Куция, тъй като има дефект на лявото стъпало), е владетел в Източна, Южна и Централна Азия през XIV в., основател на династията на Тимуридите, на Тимуридската империя, както и прапрадядо на Бабур, основателя на Моголската империя, просъществувала до 1857 година в Индия.
New!!: Желязковец и Тимур · Виж повече »
Хума
Хумата (humus – пръст) е вид белезникава „мазна“ глина, широко употребявана от векове като козметично и хигиенно средство в народната медицина.
New!!: Желязковец и Хума · Виж повече »
Червен кръст
#пренасочване Международен комитет на Червения кръст.
New!!: Желязковец и Червен кръст · Виж повече »
Ясеновец
Я̀сеновец е село в Североизточна България.
New!!: Желязковец и Ясеновец · Виж повече »
Мортагоново
Мортаго̀ново е село в Североизточна България.
New!!: Желязковец и Мортагоново · Виж повече »
Иван Вазов
Ива̀н Мѝнчов Ва̀зов е български поет, писател и драматург, наричан често „Патриархна българската литература“.
New!!: Желязковец и Иван Вазов · Виж повече »
България
Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.
New!!: Желязковец и България · Виж повече »
Баязид I
Баязид I (بايزيد الأول), по прозвище Йълдъръм (ییلدیرم, „Светкавица“), е султан, управлявал от 15 юни 1389 до 28 юли 1402 година.
New!!: Желязковец и Баязид I · Виж повече »
Битка при Ангора
Битката при Ангора или битката при Анкара се води между войските на монголския завоевател Тимур (Тамерлан) и на османския султан Баязид I на полето до Ангора (дн. Анкара, Турция) на 20 юли 1402 г.
New!!: Желязковец и Битка при Ангора · Виж повече »
Богомилци
Богомилци е село в Североизточна България.
New!!: Желязковец и Богомилци · Виж повече »
Бомбардировки на България през Втората световна война
#пренасочване Бомбардировки над България през Втората световна война.
New!!: Желязковец и Бомбардировки на България през Втората световна война · Виж повече »
Бели Лом (река)
Коритото на реката, Разград 2015 г. Бели Лом е река в Северна България, област Разград – общини Лозница и Разград и област Русе – общини Ветово и Иваново, десен приток на река Русенски Лом.
New!!: Желязковец и Бели Лом (река) · Виж повече »
Втора българска държава
Втората българска държава е създадена през 1185 г. след въстанието на Асен и Петър срещу ромейската власт. Коронясването на Петър IV за български цар и сключеното впоследствие примирие с ромейския император Исак II Ангел установява възобновяването на българската държава. Втората българска държава е феодална държава, империя, продължителка на Първата българска държава (681 – 1018). Тя просъществува до 1396 г., (според някои до 1422), когато Видинското царство е превзето от Османската империя. Институциите във Втората българска държава са изцяло повлияни от византийската държавност.
New!!: Желязковец и Втора българска държава · Виж повече »
Враца
Враца (стара паралелна форма Вратца) е най-големият град в Северозападна България с население от 49 569 души към 2022 г.
New!!: Желязковец и Враца · Виж повече »
Голям извор (Област Разград)
#пренасочване Голям извор (област Разград).
New!!: Желязковец и Голям извор (Област Разград) · Виж повече »
Димитър Жеков
Димитър Жеков е български учител и общественик, живял в лудогорското село Желязковец през първата половина на XX век.
New!!: Желязковец и Димитър Жеков · Виж повече »
Димитровден
Димитровден е народен и православен празник, отбелязван на 26 октомври в памет на свети Димитър Солунски.
New!!: Желязковец и Димитровден · Виж повече »
Девня
„Вълшебният извор“ Девня е град в Североизточна България, административен център на община Девня, област Варна.
New!!: Желязковец и Девня · Виж повече »
Демир баба
#пренасочване Демир Баба.
New!!: Желязковец и Демир баба · Виж повече »
Лудогорско плато
Лудогорско плато (или Делиорманско плато) е плато в Североизточна България, Източната Дунавска равнина, области Разград, Силистра, Шумен и Добрич, заемащо южната част от историко-географската област Лудогорие.
New!!: Желязковец и Лудогорско плато · Виж повече »
11 юни
11 юни е 162-рият ден в годината според григорианския календар (163-ти през високосна).
New!!: Желязковец и 11 юни · Виж повече »
1878
Няма описание.
New!!: Желязковец и 1878 · Виж повече »
1944
Няма описание.
New!!: Желязковец и 1944 · Виж повече »
1948
Няма описание.
New!!: Желязковец и 1948 · Виж повече »
31 януари
31 януари е 31-вият ден в годината според григорианския календар.
New!!: Желязковец и 31 януари · Виж повече »
9 декември
9 декември е 343-тият ден в годината според григорианския календар (344-ти през високосна).
New!!: Желязковец и 9 декември · Виж повече »
