По-бързо от браузъра!
15 отношения: III век, Константин I Велики, Първа Юстиниана, Първо Българско царство, Префектура претория, Префектура Илирик, Охридска архиепископия, Апамея Киботос, Римската империя, Тетрархия, Цицерон, Цезар (титла), Мизия, Диоклециан, 313.
III век
#виж 3 век.
New!!: Диоцез и III век · Виж повече »
Константин I Велики
#пренасочване Константин I.
New!!: Диоцез и Константин I Велики · Виж повече »
Първа Юстиниана
#пренасочване Царичин град.
New!!: Диоцез и Първа Юстиниана · Виж повече »
Първо Българско царство
#виж Първа българска държава.
New!!: Диоцез и Първо Българско царство · Виж повече »
Префектура претория
Преторианска префектура (praefectura praetorio или) е най-голямата административно-териториална единица в Римската империя след провеждане на реформата при Тетрархията на Диоклециан.
New!!: Диоцез и Префектура претория · Виж повече »
Префектура Илирик
#пренасочване Преторианска префектура Илирик.
New!!: Диоцез и Префектура Илирик · Виж повече »
Охридска архиепископия
Печат на Архиепископията от 1516 г. 55 Стенописи от интериора на катедралната църква на Охридската архиепископия „Света София“ Алексей, 4 февруари 1654 г. Архиепископия Охридска на Първа Юстиниана и на цяла България, съкратено наричана и Охридската архиепископия е наименованието на българската автокефална православна църква подчинена на Цариградската Вселенска патриаршия в завоюваните от Византия в 1018 г. български земи, приемница на понижената в ранг Българска патриаршия. Създадена е веднага в годината на завоеванието с Имперски указ от император Василий II и е закрита неканонично със султанско ирадие през 1767 г. по настояване на Цариградския гръцки патриархСамуил Ханджери, като нейният диоцез е присъединен към този на Цариградската патриаршия.
New!!: Диоцез и Охридска архиепископия · Виж повече »
Апамея Киботос
Апамея Киботос (Apameia Kibotos, Apamea; κιβωτός) е древен град във Фригия, Мала Азия на изворите на реките Меандър и Марсия (Марсий).
New!!: Диоцез и Апамея Киботос · Виж повече »
Римската империя
#виж Римска империя.
New!!: Диоцез и Римската империя · Виж повече »
Тетрархия
Тетрархията (на гръцки: τετραρχία, управление на четирима) е форма на управление, в която властта е поделена между четирима души (тетрарси).
New!!: Диоцез и Тетрархия · Виж повече »
Цицерон
Марк Тулий Цицерон (Marcus Tullius Cicero) е римски държавник, най-прочутият оратор на Рим, адвокат, писател, философ и консул.
New!!: Диоцез и Цицерон · Виж повече »
Цезар (титла)
Цезар (кесар) е най-високата титла в йерархията на средновековните западноевропейски владетели със значение „император“.
New!!: Диоцез и Цезар (титла) · Виж повече »
Мизия
Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.
New!!: Диоцез и Мизия · Виж повече »
Диоклециан
Диоклециан, чието пълно име е Гай Аврелий Валерий Диоклециан (Gaius Aurelius Valerius Diocletianus), е римски император от 20 ноември 284 г.
New!!: Диоцез и Диоклециан · Виж повече »
313
Няма описание.
New!!: Диоцез и 313 · Виж повече »
