Съдържание
43 отношения: Курландия, Киргизия, Киевска Рус, Керченски полуостров, Псковско езеро, Подмосковие, Австрия, Алтай, Нова земя, Русия, Руската академия на науките, Средна Азия, Санкт Петербург, Северна Италия, Селигер, Тарту, Тарту (област), Тартуски университет, Таймир, Таймир (езеро), Тамански полуостров, Урал (планина), Фрайбург, Хайделберг, Херсонска област, Южен Урал, Южен остров (Нова земя), Желязна руда, Балтийско море, Бон (Германия), Берлин, Валдайско възвишение, Волга, Гродненска област, Германия, Геология, Естония, Ернест Хофман, Европейска Русия, 1803, 1885, 29 септември, 3 февруари.
- Родени през 1803 година
Курландия
Курландия (Kurland;; Курляндия) е един от историческите и културни региони на Латвия.
Виж Григорий Хелмерсен и Курландия
Киргизия
#виж Киргизстан.
Виж Григорий Хелмерсен и Киргизия
Киевска Рус
Киевска Рус между 1015 и 1113 г. Киевска Рус през 11 векКиевска Рус (на староруски: Кїѥвскаіа Рѹсь; на украински: Київська Русь; на руски: Киевская Русь; на беларуски: Кіеўская Русь; на латински: Ruthenia) е термин, въведен в употреба от по-късни историци за обозначаване на периода от съществуването на източнославянската държава Рус в Източна Европа от края на 9 век, като резултат от пренасянето на столицата ѝ от Ладога в Киев през 882 г.
Виж Григорий Хелмерсен и Киевска Рус
Керченски полуостров
Керченският полуостров (Керченский полуостров; Керченський півострів; Keriç yarımadası) е полуостров, разположен в източната част на Кримския полуостров.
Виж Григорий Хелмерсен и Керченски полуостров
Псковско езеро
#пренасочване Чудско-Псковско езеро.
Виж Григорий Хелмерсен и Псковско езеро
Подмосковие
#виж Московска област.
Виж Григорий Хелмерсен и Подмосковие
Австрия
А̀встрия, официално Репу̀блика А̀встрия (Republik Österreich или само Österreich) е вътрешноконтинентална страна, разположена в Централна Европа.
Виж Григорий Хелмерсен и Австрия
Алтай
Алтай (Алтайские горы; Алтайн нуруу; Алтай туулар; Алтай таулары) е планинска система в Централна Азия, разположена на територията на Русия, Китай, Монголия и Казахстан.
Виж Григорий Хелмерсен и Алтай
Нова земя
Нова земя (Новая Земля) е архипелаг в Северния ледовит океан.
Виж Григорий Хелмерсен и Нова земя
Русия
Русѝя (Росси́я) или Ру̀ска федера̀ция (Росси́йская Федера́ция), съкратено РФ е държава в Европа и Азия, заемаща източната част (38,6 %) на Европа и северната част (30,7 %) на Азия.
Виж Григорий Хелмерсен и Русия
Руската академия на науките
#виж Руска академия на науките.
Виж Григорий Хелмерсен и Руската академия на науките
Средна Азия
#виж Централна Азия.
Виж Григорий Хелмерсен и Средна Азия
Санкт Петербург
Санкт Петербург (Санкт-Петербург|r.
Виж Григорий Хелмерсен и Санкт Петербург
Северна Италия
Северна Италия Северна Италия (Italia settentrionale; Alta Italia, Norditalia; Nord) е северната част на Материкова Италия.
Виж Григорий Хелмерсен и Северна Италия
Селигер
Манастирът Нилов, на остров Столобний в езерото Селигѐр (Осташковско) е сладководно езеро в Европейската част на Русия, Тверска и Новгородска област.
Виж Григорий Хелмерсен и Селигер
Тарту
Та̀рту (Tartu; Тарту; Dorpat, Dörpt; Dorpat) е град в Източна Естония, втори по големина в страната.
Виж Григорий Хелмерсен и Тарту
Тарту (област)
Тарту (Tartu maakond, Тарту мааконд) е област в източна Естония с площ 2993 кв.
Виж Григорий Хелмерсен и Тарту (област)
Тартуски университет
Тартуският университет (Tartu Ülikool; Universitas Tartuensis) е класически университет в град Тарту и най-големият и високо ранжиран в класациите на естонските университети.
Виж Григорий Хелмерсен и Тартуски университет
Таймир
Експедиция в Таймир на два кораба на въздушна възглавница Хивус-10, април 2013 г. Полуостров Таймир или Таймирски полуостров (Таймыр полуостров, Таймырский полуостров) е най-северният полуостров на Азия, влизащ изцяло в състава на Красноярски край на Русия.
Виж Григорий Хелмерсен и Таймир
Таймир (езеро)
Водосборен басейн на река Таймира. Таймирското езеро (Таймы́рское о́зеро), наричано за краткост Таймир (Таймы́р), е голямо сладководно езеро в Азиатската част на Русия, разположено в централната част на полуостров Таймир на юг от планинската верига Биранга (рус) в Таймирски Долгано-Ненецки район на Красноярски край.
Виж Григорий Хелмерсен и Таймир (езеро)
Тамански полуостров
Разположение на полуострова Карта на полуострова от 1870 г. Тама̀нският полуостров (Тама̀нский полуостров) е полуостров в Южна Русия, в Западното Предкавказие, заемащ крайната западна част на Краснодарски край в Русия.
Виж Григорий Хелмерсен и Тамански полуостров
Урал (планина)
Поток в горите на планина Урал Планината Урал (Уральские горы) е планинска система, ориентирана север-юг, която разделя Русия на изток и запад.
Виж Григорий Хелмерсен и Урал (планина)
Фрайбург
Фрайбург (в превод Фрайбург в Брайзгау) е град в провинция Баден-Вюртемберг, Германия.
Виж Григорий Хелмерсен и Фрайбург
Хайделберг
Хайделберг през 1620 г. откъм Хайлигенберг Хайделберг (Heidelberg) е град в южна Германия, в северозападната част на федералната провинция Баден-Вюртемберг.
Виж Григорий Хелмерсен и Хайделберг
Херсонска област
Херсонска област (Херсонська область) е една от 24-те области на Украйна.
Виж Григорий Хелмерсен и Херсонска област
Южен Урал
Южен Урал (Южный Урал) е планина в южната част на планината Урал, разположена в източната част на Република Башкортостан, западната и северозападната част на Челябинска области централната част на Оренбургска област в Русия.
Виж Григорий Хелмерсен и Южен Урал
Южен остров (Нова земя)
Южният остров е остров, една от двете големи части от архипелага Нова земя, Русия.
Виж Григорий Хелмерсен и Южен остров (Нова земя)
Желязна руда
Хематит: основата на желязна руда, изкопана във Бразилия Желязната руда е скална маса със съдържание на желязо и минерали, от която икономически е изгодно извличането на метала желязо.
Виж Григорий Хелмерсен и Желязна руда
Балтийско море
Балтийско море (море Варяжское, Östersjön; Itämeri; Балтийское море; Morze Bałtyckie; Ostsee; Läänemeri; Baltijas jūra; Baltijos jūra) е вътрешно море в Североизточна Европа.
Виж Григорий Хелмерсен и Балтийско море
Бон (Германия)
#пренасочване Бон.
Виж Григорий Хелмерсен и Бон (Германия)
Берлин
Берлѝн (Berlin) е столицата и една от 16-те провинции на Германия.
Виж Григорий Хелмерсен и Берлин
Валдайско възвишение
Валда̀йското възвишение (Валдайская возвышеность) е обширно възвишение в централната част на Източноевропейската равнина, простиращо се на територията на Ленинградска, Новгородска, Тверска, Псковска и Смоленска област в Русия.
Виж Григорий Хелмерсен и Валдайско възвишение
Волга
Карта на водосборния басейн на река Волга Волга (Во́лга) е голяма река в европейската част на Русия, най-дългата в Европа, трета в Русия след Лена и Об и една от най-големите реки на Земята.
Виж Григорий Хелмерсен и Волга
Гродненска област
Гродненска област (Гродзенская вобласць) е една от 6-те области на Беларус.
Виж Григорий Хелмерсен и Гродненска област
Германия
Герма̀ния (Deutschland), официално име Федерална република Германия (Bundesrepublik Deutschland), ФРГ (BRD), е федерална парламентарна република в Централна Европа.
Виж Григорий Хелмерсен и Германия
Геология
Базалтови шестоъгълни колони в Турция Геологията (γῆ-, „земя“, и λόγος, „наука, учение“) е природна наука, изучаваща състава, строежа, произхода и развитието на Земята и процесите, които формират скалите и минералите.
Виж Григорий Хелмерсен и Геология
Естония
Естония, официално Република Естония (Eesti Vabariik) е държава в Североизточна Европа.
Виж Григорий Хелмерсен и Естония
Ернест Хофман
Ернест Карлович Хофман (Эрнест Карлович Гофман) е руски геолог, изследовател на Урал.
Виж Григорий Хелмерсен и Ернест Хофман
Европейска Русия
#пренасочване Европейска част на Русия.
Виж Григорий Хелмерсен и Европейска Русия
1803
1803 (MDCCCIII) година е обикновена година, започваща в събота според Григорианския календар.
1885
Първият небостъргач в света.
29 септември
29 септември е 272-рият ден в годината според григорианския календар (273-ти през високосна година).
Виж Григорий Хелмерсен и 29 септември
3 февруари
3 февруари е 34-тият ден в годината според григорианския календар.
Виж Григорий Хелмерсен и 3 февруари
Вижте също
Родени през 1803 година
- Адолф Адам
- Адолф фон Арним-Бойценбург
- Адриан Лудвиг Рихтер
- Акиле Вианели
- Албрехт фон Роон
- Александер фон Нордман
- Александрина Пруска (1803–1892)
- Александър Андреевич Бунге
- Алфонс Туснел
- Анри Дарси
- Антониу Бернарду да Коща Кабрал
- Григорий Хелмерсен
- Гюстав Вапер
- Джеймс Едуард Александър
- Джон Хауърд Марсдън
- Едгар Кине
- Едуард Булвер-Литън
- Ектор Берлиоз
- Йохан Якоб Кауп
- Карл II (Хесен-Филипстал)
- Константин Вилхелм Ламберт Глогер
- Кристиан Доплер
- Мария Анна Савойска
- Мария Тереза Савойска (1803 – 1879)
- Мария фон Мекленбург (1803–1862)
- Мария-Жозефа Саксонска
- Маурици Мохнацки
- Педро де Ампудия
- Проспер Мериме
- Ралф Уолдо Емерсън
- Сара Хелън Уитман
- Уилям Томс
- Ференц Деак
- Фридрих Райнхолд Кройцвалд
- Фьодор Тютчев
- Шарл Люсиен Бонапарт
- Юстус фон Либих
- Яков II Александрийски