Съдържание
87 отношения: Кюстендил, Каламбака, Канина, Кичево, Костур (град), Кореща, Козяк (община Карбинци), Козил, Колония (окръг), Конче (Община Конче), Първото българско царство, Призрен, Прилеп (град), Просек, Преспа (средновековен град), Пиянец, Петър I (България), Петра, Перник, Пелагония, Острово (дем Воден), Охрид, Охридска архиепископия, Орош, Одрин, Ниш, Рас, Радовиш, Разлог, Рила (град), Суково, Струмица, Стоб, Стенско, Самуил, Сапарева баня, Свърлиг, Сирмиум, Силистра, Синайски манастир, Скопие, Славище, Смедерево, София, Сетина, Сервия, Топлица (област), Ужице, Хвостно, Химара, ... Разширете индекс (37 Повече ▼) »
Кюстендил
Изглед от града и Конявската планина Кюстендѝл (в Средновековието: Велбъжд, в Античността: Пауталия) е град в Югозападна България, административен център на едноименната област и община.
Виж Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия и Кюстендил
Каламбака
Каламбака (Καλαμπάκα) е град в Централна Гърция, център на дем Метеора в област Тесалия.
Виж Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия и Каламбака
Канина
#пренасочване Канинска крепост.
Виж Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия и Канина
Кичево
Кичево (понякога Кичово, наричан до XX век също и Кърчово, Кичево; Kërçova, Кърчова) е град в Северна Македония.
Виж Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия и Кичево
Костур (град)
Ко̀стур (Καστοριά, Кастория) е град в северозападната част на Егейска Македония, Гърция.
Виж Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия и Костур (град)
Кореща
Корѐща, произнасяно в местния диалект Корèшча, често членувано Корещата (Κορέστια, Корестия, Корешта) е историко-географска и етнографска област в Егейска Македония, Гърция.
Виж Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия и Кореща
Козяк (община Карбинци)
Козяк (Козјак) е село в централната източна част на Северна Македония, община Карбинци.
Виж Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия и Козяк (община Карбинци)
Козил
Козил (Κοζιλης) е средновековен град в Южен Епир.
Виж Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия и Козил
Колония (окръг)
#пренасочване Колония (община).
Виж Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия и Колония (окръг)
Конче (Община Конче)
#пренасочване Конче (община Конче).
Виж Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия и Конче (Община Конче)
Първото българско царство
#виж Първа българска държава.
Виж Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия и Първото българско царство
Призрен
Призрен (Prizren; Prizreni) е град в Косово.
Виж Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия и Призрен
Прилеп (град)
Прилеп (Прилеп) е четвъртият по големина град в Северна Македония, след столицата Скопие, Куманово и Битоля.
Виж Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия и Прилеп (град)
Просек
Просек е средновековен укрепен град на река Вардар, разположена край град Демир Капия в Северна Македония.
Виж Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия и Просек
Преспа (средновековен град)
#пренасочване Преспа (град).
Виж Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия и Преспа (средновековен град)
Пиянец
Звегоръ 1878, мартъ 18й – Кюстендилъ Пиянец или Пианец, Пиянечко, Пиянешко (Пијанец, Пијанечко) е историко-географска област, разделена между Република България (Област Кюстендил) и Северна Македония (части от общини Виница, Пехчево и Царево село).
Виж Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия и Пиянец
Петър I (България)
Пѐтър е български цар, управлявал България от 927 г.
Виж Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия и Петър I (България)
Петра
Карта на римските провинции Петра (البتراء – ал-Батра́; Πέτρα) е древен град в днешна Йордания, столица на набатеите.
Виж Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия и Петра
Перник
Перник е град в Югозападна България, административен център на област Перник и община Перник.
Виж Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия и Перник
Пелагония
Котловината Пелагония, снимана от сателит. Жълтата линия е границата между Северна Македония и Гърция Пелагония (Пелагонија) или Прилепското, Битолското (Северна Македония) и Леринското поле (Гърция), наричани от българите просто Поле, е най-голямата котловина в географската област Македония, разделена днес между Северна Македония - северната част и Република Гърция – южната.
Виж Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия и Пелагония
Острово (дем Воден)
О̀строво (Άρνισσα, Арниса, до 1926 година Όστροβο, Острово, катаревуса: Όστροβον, Островон) е градче в Егейска Македония, Гърция, дем Воден (Едеса), административна област Централна Македония.
Виж Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия и Острово (дем Воден)
Охрид
Охрид (Охрид) е град в югозападната част на Северна Македония, осми по големина в страната, център на Община Охрид.
Виж Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия и Охрид
Охридска архиепископия
Печат на Архиепископията от 1516 г. 55 Стенописи от интериора на катедралната църква на Охридската архиепископия „Света София“ Алексей, 4 февруари 1654 г. Архиепископия Охридска на Първа Юстиниана и на цяла България, съкратено наричана и Охридската архиепископия е наименованието на българската автокефална православна църква подчинена на Цариградската Вселенска патриаршия в завоюваните от Византия в 1018 г.
Виж Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия и Охридска архиепископия
Орош
Орош (Orosh) е село в Северна Албания, в община Мирдита на област Лежа.
Виж Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия и Орош
Одрин
О̀дрин (наричан в исторически контекст Адрианопол, Edirne, Едирне, Αδριανούπολη, Адриануполи, катаревуса: Αδριανούπολις, Адриануполис), е град в турската част на Тракия, близо до границите с България и Гърция.
Виж Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия и Одрин
Ниш
Ниш (Niš) е град в югоизточната част на Сърбия, административен център на град Ниш и Нишавски окръг.
Виж Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия и Ниш
Рас
#виж Стари Рас.
Виж Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия и Рас
Радовиш
Ра̀довиш (понякога в по-старата литература Радовиш, Радовиш) е град в Северна Македония, център на едноименната община.
Виж Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия и Радовиш
Разлог
Разло̀г е град в Югозападна България, област Благоевград, административен център на община Разлог.
Виж Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия и Разлог
Рила (град)
Учители в Рила в 1904 година. Десният е Димо Хаджидимов Рѝла е град в Западна България.
Виж Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия и Рила (град)
Суково
Суково (Sukovo) е село в Сърбия, община Пирот.
Виж Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия и Суково
Струмица
Стру̀мица (понякога в по-старата литература Струмница, Струмица; Στρώμνιτσα, Стромница, Usturumca, Устурумджа, както и Струмджа и Егри-су) е град в Северна Македония, десети по големина в страната, общински център на община Струмица (25 селища).
Виж Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия и Струмица
Стоб
Църквата „Св. Прокопий“ Стоб е село в Западна България, област Кюстендил, община Кочериново.
Виж Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия и Стоб
Стенско
Стенско е село в Западна България.
Виж Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия и Стенско
Самуил
Самуѝл (на старобългарски) е български цар, управлявал България от 997 г.
Виж Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия и Самуил
Сапарева баня
Сапарѐва ба̀ня е град в югозападна България, административен център на община Сапарева баня в област Кюстендил.
Виж Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия и Сапарева баня
Свърлиг
Свърлиг (Svrljig) е град в Тимошко, Източна Сърбия.
Виж Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия и Свърлиг
Сирмиум
Римската империя 318 - 379 година Сирмиум (лат. Sirmium) е римски град в римската провинция Панония.
Виж Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия и Сирмиум
Силистра
Силѝстра е пристанищен град на река Дунав в Североизточна България.
Виж Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия и Силистра
Синайски манастир
Синайският манастир „Света Екатерина“ е построен в подножието на Синайската планина в Египет от император Юстиниан I между 527 и 565 г.
Виж Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия и Синайски манастир
Скопие
Скопие (Скопје; Shkupi, Шкуп или Шкупи; Skoplje; Üsküb, Юскюб) е столицата и най-населеният град на Северна Македония.
Виж Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия и Скопие
Славище
Славището край Крива паланка Носия от Източното Славище, Подмочански етнографски музей Славище (или Славищко поле, често членувано Славището, Славиште) е котловина и историко-географска област в крайната североизточна част на Северна Македония.
Виж Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия и Славище
Смедерево
Сме́дерево (Smederevo), както ѝ Семендрия е град с община в северната част на Централна Сърбия, административен център на Подунавски окръг.
Виж Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия и Смедерево
София
Со̀фия е столицата и най-големият град на България.
Виж Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия и София
Сетина
Сѐтина или Сѐтино (Σκοπός, Скопос, до 1926 година Σέτινα, Сетина) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина, Φλώρινα), област Западна Македония.
Виж Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия и Сетина
Сервия
Сѐрвия, известен и с турската форма на името Серфидже или Селфидже (Σέρβια; Serfice, Серфидже), е малък град в Република Гърция, център на дем Сервия в област Западна Македония.
Виж Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия и Сервия
Топлица (област)
Топлица е географска област по долината на едноименната река в Сърбия.
Виж Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия и Топлица (област)
Ужице
Изглед от Ужице Ужице е град, административен център на едноименна община и на Златиборски окръг в Западна Сърбия.
Виж Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия и Ужице
Хвостно
#пренасочване Хвосно.
Виж Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия и Хвостно
Химара
Химара (Himara) е град в Южна Албания, в окръг Вльора на област Вльора.
Виж Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия и Химара
Черник (град)
Черник (Τζερνίκου) е средновековен град, разположен в днешна средна Албания.
Виж Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия и Черник (град)
Янина
Я̀нина или Йоа̀нина (Яна в периода 16-18 век, а в по-старата литература и Янино, Ιωάννινα, Йоанина, или Γιάννενα, Янена или Γιάννινα, Янина, Yanya, Яня) е град в северозападната територия на Гърция, център на административната област Епир и на дем Янина.
Виж Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия и Янина
Мъглен (област)
Мъглен или Меглен или Мъгленско/Мегленско или Българо-Меглен (Μογλενά, Моглен̀а или Αλμωπία, Алмоп̀ия, Karacova, Караджова) е историко-географска и административна област (дем) в Централна Македония, Гърция.
Виж Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия и Мъглен (област)
Мъгленска крепост
Фрагмент от крепостта Мъгленската крепост (Κάστρο Μογλενών, Κάστρο Χρυσής) е средновековна крепост, чиито развалини се намират днес в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия), непосредствено до село Слатина.
Виж Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия и Мъгленска крепост
Марин Дринов
Марин Стоянов Дринов е български възрожденски историк, филолог и държавник, работил през по-голямата част от живота си в Русия.
Виж Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия и Марин Дринов
Малешево
Малешево, Малешевия или Малешевско (понякога Малешово и Малешовско, рядко Малеш) е историко-географска област в югоизточната част на Северна Македония.
Виж Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия и Малешево
Михаил VIII Палеолог
Михаил VIII Палеолог (Μιχαήλ Η΄ Παλαιολόγος) е никейски и византийски император (1259 – 1282), родоначалник на последната византийска династия Палеолози.
Виж Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия и Михаил VIII Палеолог
Мориово
#виж Мариово.
Виж Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия и Мориово
Мородвис
Мородвис (Мородвис) е село в източната част на Северна Македония, община Зърновци.
Виж Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия и Мородвис
Иван Снегаров
Иван (Януш) Йончев Снегаров е виден български църковен историк, архивист и археограф, академик.
Виж Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия и Иван Снегаров
Злетово
Злетово (Злетово) е село в община Пробищип, Северна Македония.
Виж Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия и Злетово
Българска патриаршия
#пренасочване Българска православна църква – Българска патриаршия.
Виж Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия и Българска патриаршия
Български старини из Македония
„Български старини из Македония“ e капитален научен труд на Йордан Иванов.
Българско книжовно дружество
#виж Българска академия на науките#История.
Българското книжовно дружество
#виж Българска академия на науките.
Бутринт
Бутринт (Butrint) е античен и средновековен град, чиито останки са разкрити в Южна Албания, на около 15 км южно от град Саранда.
Виж Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия и Бутринт
Браничево
Браничево е средновековен български град.
Виж Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия и Браничево
Битоля
Битоля (на местния говор: Битола, Битола; Bitolj; Μοναστήρι; Manastır; Manastiri; Bitule, Bituli) е град в югозападната част на Северна Македония, център е на община Битоля.
Виж Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия и Битоля
Бобошево
Бо̀бошево е град в Западна България.
Виж Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия и Бобошево
Бер
Бер (Βέροια, Верия, Karaferye, Караферие, Veryea) е град в Егейска Македония, Гърция, главен град на едноименния дем Бер в административна област Централна Македония.
Виж Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия и Бер
Белград
Белград (Београд) е столицата и най-големият град в днешна Сърбия.
Виж Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия и Белград
Василий II Българоубиец
Василий II Българоубиец (Βασίλειος Β΄ Βουλγαροκτόνος) е император на Византия от Македонската династия, управлявал от 976 до 1025 година.
Виж Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия и Василий II Българоубиец
Видин
Вѝдин е град в Северозападна България, разположен на десния бряг на река Дунав.
Виж Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия и Видин
Византийско владичество над българските земи
Византийско владичество 1018 – 1185 Византийско владичество 1018 – 1185 Грамотите на император Василий II за диоцеза и правата на Охридската архиепископия(карта на Димитър Ризов, 1917 г.''Българите в техните исторически, етнографически и политически граници'', http://www.promacedonia.org/en/dr/dr_10-19_bg.htm#11.
Воюса
#виж Вьоса.
Виж Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия и Воюса
Воден
Во̀ден (на местния говор Водин), (Έδεσσα, Ѐдеса, до 1923 година Βοδενά, Водена̀, Vodina) е един от най-красивите градове в Северна Гърция (Егейска Македония), разположен на около 90 km западно от Солун, главен град на дем Воден.
Виж Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия и Воден
Велес
Вѐлес (Велес) е град в централната част на Северна Македония, разположен на река Вардар.
Виж Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия и Велес
Главеница
#пренасочване Главиница (средновековен град).
Виж Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия и Главеница
Дюканжов списък
Дюканжов списък (каталог) е съставен през XII в.
Виж Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия и Дюканжов списък
Драч
Драч(Durrësi, Дуръс,Dyrrhachium, Дирахиум, Durazzo, Дурацо, Δυρράχιο, Дирахио, катаревуса: Δυρράχιον, Дирахион) е град в Албания, административен център на едноименните област и окръг.
Виж Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия и Драч
Дебреще
Дебреще или Дебрище (Дебреште) е село в община Долнени на Северна Македония.
Виж Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия и Дебреще
Девол (град)
Дево̀л е средновековен град, важен административен, църковен и културен център в Първата българска държава.
Виж Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия и Девол (град)
Луковица (Община Каменица)
#пренасочване Луковица (община Каменица).
Виж Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия и Луковица (Община Каменица)
Луково (Община Кратово)
#пренасочване Луково (община Кратово).
Виж Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия и Луково (Община Кратово)
Липян
#пренасочване Липлян.
Виж Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия и Липян
Йордан Иванов
Йордан Иванов Николов е български литературен историк, археолог, фолклорист и един от най-добрите познавачи на българската средновековна литература и култура, действителен член на Българското книжовно дружество от 1909 година.
Виж Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия и Йордан Иванов
Йоан Дебърски
Йоан Дебърски е български духовник, първият предстоятел (между 1018/19 и 1037 г.) на Охридската архиепископия.
Виж Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия и Йоан Дебърски