Съдържание
23 отношения: Кюстендил, Крайбрежна Дакия, Преторианска префектура Илирик, Превалитания, Найсус, Ниш, Рациария, Сапарева баня, София, Сердика (крепост), Траян, Юстиниана Прима, Западна България, Балкански полуостров, Бела паланка, Велбъжд, Горна Мизия, Дардания, Дакия, Дакия Аврелиана, Диоцез Дакия, Диоклециан, Лесковац.
- Преторианска префектура Илирик
Кюстендил
Изглед от града и Конявската планина Кюстендѝл (в Средновековието: Велбъжд, в Античността: Пауталия) е град в Югозападна България, административен център на едноименната област и община.
Виж Вътрешна Дакия и Кюстендил
Крайбрежна Дакия
Крайбрежна (Брегова) Дакия или Дакия Рипензис (Dacia Ripensis) е римска провинция, която се образува ок.
Виж Вътрешна Дакия и Крайбрежна Дакия
Преторианска префектура Илирик
Преторианската префектура за Илирик (Praefectura praetorio per Illyricum; ἐπαρχότης/ὑπαρχία τοῦ Ἰλλυρικοῦ) е една от четирите преториански префектури в късната Римска империя.
Виж Вътрешна Дакия и Преторианска префектура Илирик
Превалитания
#пренасочване Превалитана.
Виж Вътрешна Дакия и Превалитания
Найсус
Найсус (Naissus; Ναϊσσός) е антично селище, първо дардански, а после римски град.
Ниш
Ниш (Niš) е град в югоизточната част на Сърбия, административен център на град Ниш и Нишавски окръг.
Рациария
Рациария (Colonia Ulpia Ratiaria) е античен град край река Дунав, съществувал по времето на Римската империя.
Сапарева баня
Сапарѐва ба̀ня е град в югозападна България, административен център на община Сапарева баня в област Кюстендил.
Виж Вътрешна Дакия и Сапарева баня
София
Со̀фия е столицата и най-големият град на България.
Сердика (крепост)
Първата Аврелиановата стена на Сердика от 176 – 180 г. Константиновата (306 – 337 г.), разширила мащабно града на север, се появява по-късно Сердика с откритите фрагменти на Константиновата стена 306 – 337 г., разширила града на север отвъд днешната ул.
Виж Вътрешна Дакия и Сердика (крепост)
Траян
Марк Улпий Траян (Marcus Ulpius Traianus; 53 – 117) е римски император от Нерво-Антониновата династия, вторият от т.нар.
Юстиниана Прима
#пренасочване Царичин град.
Виж Вътрешна Дакия и Юстиниана Прима
Западна България
#виж България.
Виж Вътрешна Дакия и Западна България
Балкански полуостров
Географска карта на Балканския полуостров Балканският полуостров, съкратено Балкани, е географски и исторически район в Югоизточна Европа, разположен между Черно, Мраморно, Егейско, Йонийско и Адриатическо море, явяващ се третия, най-източен полуостров на Южна Европа.
Виж Вътрешна Дакия и Балкански полуостров
Бела паланка
Бела паланка (Bela Palanka) е град в Сърбия, разположен в окръг Пирот.
Виж Вътрешна Дакия и Бела паланка
Велбъжд
Велбъждско деспотство (1373 – 1395) Велбъжд или Велбужд е укрепен средновековен град на мястото на днешния Кюстендил, приемник на античния град Пауталия.
Горна Мизия
Горна Мизия (Moesia Superior) е провинция на Римската империя, образувана през 85 – 86 г.
Виж Вътрешна Дакия и Горна Мизия
Дардания
#пренасочване Дардания (Европа).
Дакия
Дакия (Dacia Traiana) е антична източноевропейска монархия, заемаща обширна територия предимно в земите на днешна Румъния.
Дакия Аврелиана
Дакия Аврелиана (Dacia Aureliana) е римска провинция попада почти изцяло в днешна Северна и Централна Западна България.
Виж Вътрешна Дакия и Дакия Аврелиана
Диоцез Дакия
Диоцез Дакия е римски диоцез, образуван между 306 и 337 г.
Виж Вътрешна Дакия и Диоцез Дакия
Диоклециан
Диоклециан, чието пълно име е Гай Аврелий Валерий Диоклециан (Gaius Aurelius Valerius Diocletianus), е римски император от 20 ноември 284 г.
Виж Вътрешна Дакия и Диоклециан
Лесковац
Централният парк в Лесковац Лѐсковац или Лѐсковъц (изписване до 1945 година: Лѣсковецъ, Leskovac), е град в Югоизточна Сърбия, административен център на Ябланишки окръг и град Лесковац.