Съдържание
15 отношения: Квантова гравитация, Планета, Орбита, Алберт Айнщайн, Свободно падане, Слънце, Специална теория на относителността, Теория на Големия взрив, Черна дупка, Меркурий (планета), Закон за всеобщото привличане, Закони на Нютон, Гравитационна вълна, Гравитационна леща, Лъчение.
Квантова гравитация
Диаграма, показваща мястото на квантовата гравитация в йерархията на теориите на физиката. Квантовата гравитация е дял от теоретичната физика, чиято цел е да опише гравитацията в контекста на квантовата механика и там, където квантовите ефекти не могат да се пренебрегнат, като например близо до компактни астрофизични обекти, при които въздействието на гравитацията е силно.
Виж Въведение в общата теория на относителността и Квантова гравитация
Планета
Венера. Хаумея. Планета (πλανήτης – странник, пътешественик) е тяло с достатъчна маса, за да приеме кръгла форма под действието на силата на гравитацията, което обикаля около звезда и не произвежда енергия чрез термоядрени реакции.
Виж Въведение в общата теория на относителността и Планета
Орбита
Във физиката, орбита е траекторията, която описва обект в движението си около друг обект под действието на консервативни сили като гравитацията и електромагнетизма.
Виж Въведение в общата теория на относителността и Орбита
Алберт Айнщайн
Алберт Айнщайн (Albert Einstein, //) е немски физик–теоретик, философ и писател от еврейски произход, работил през голяма част от живота си в Швейцария и Съединените щати.
Виж Въведение в общата теория на относителността и Алберт Айнщайн
Свободно падане
мини Свободно падане е движение под действието единствено на силата на тежестта.
Виж Въведение в общата теория на относителността и Свободно падане
Слънце
Слънцето е звездата в центъра на Слънчевата система.
Виж Въведение в общата теория на относителността и Слънце
Специална теория на относителността
Специалната теория на относителността (СТО) е теория във физиката, описваща измерванията в инерциални отправни системи при еднаква стойност на скоростта на светлината (c) във всяка от тях, независимо от състоянието на движение на нейния източник, и превръща скоростта на светлината от свойство на определено явление във фундаментална характеристика на пространство-времето.
Виж Въведение в общата теория на относителността и Специална теория на относителността
Теория на Големия взрив
сингулярност. Пространството се е разширило оттогава насам, поради което ни изглежда, че звездите и галактиките са се отдалечили едни от други. Големият взрив е космологична научна теория, описваща ранното развитие на Вселената.
Виж Въведение в общата теория на относителността и Теория на Големия взрив
Черна дупка
accessdate.
Виж Въведение в общата теория на относителността и Черна дупка
Меркурий (планета)
Меркурий е най-малката планета в Слънчевата система и най-близката до Слънцето, около което прави по една обиколка на всеки 87,969 земни денонощия.
Виж Въведение в общата теория на относителността и Меркурий (планета)
Закон за всеобщото привличане
гравитационната константа. Законът на Нютон за всеобщото привличане описва гравитационното взаимодействие между две масивни тела.
Виж Въведение в общата теория на относителността и Закон за всеобщото привличане
Закони на Нютон
Законите на Нютон са закони на класическата механика, които позволяват да се запишат уравненията на движение за всяка механична система.
Виж Въведение в общата теория на относителността и Закони на Нютон
Гравитационна вълна
гравитационни кладенци и сливане в една по-голяма черна дупка, гравитационните вълни се разпространяват навън, докато черните дупки се въртят една около друга. Гравитационна вълна е термин във физиката, който представлява периодична промяна в кривината на пространство-времето, разпространяваща се като вълна, породена от силите на гравитационно привличане между масивни тела, движещи се с ускорение и водещо до промени в гравитационното поле.
Виж Въведение в общата теория на относителността и Гравитационна вълна
Гравитационна леща
рентгеновите образи на галактическото струпване Abell 2390 (горе) и MS2137.3-2353 (долу). Рентгенови лъчи излъчват предимно горещите газове. Вдясно са двата обекта във видимата област (изкуствен цвят) - сините дъги са доказателство за гравитационни лещи.
Виж Въведение в общата теория на относителността и Гравитационна леща
Лъчение
Лъчението представлява пренос на енергия под различни форми: на вълна (например електромагнитна вълна) или на частица (корпускула) (например алфа-частица), или и на двете едновременно (корпускуларно-вълнов дуализъм).