Съдържание
27 отношения: Карпатите, Памирски езици, Пойтингерова карта, Оломоуц, Австрийска академия на науките, Австрийска империя, Австро-Унгария, Анадол, Руската академия на науките, Средновековие, Санкт Пьолтен, Санкт Петербург, Согдиана, Траки, Флоридсдорф, Чехи, Моравия, Иран, Индоевропейски езици, Виенски университет, Виена, Грацки университет, География, Дунав, 1901, 26 май, 6 септември.
- Австро-унгарски историци
- Преподаватели в Грацкия университет
- Траколози
Карпатите
#виж Карпати.
Виж Вилхелм Томашек и Карпатите
Памирски езици
Памирските езици са подгрупа на източноиранските езици, разпространени сред много народи в Памир, основно в провинция Бадакшан (Афганистан) и Горнобадахшанска автономна област (Таджикистан).
Виж Вилхелм Томашек и Памирски езици
Пойтингерова карта
Пойтингеровата карта (или Пойтингерова таблица; Tabula Peutingeriana) е карта, изготвена през XIII век, която е копие на древно римски пътеводител (itinerarium), представящ по-важните градове и пътища, познати през Късната античност.
Виж Вилхелм Томашек и Пойтингерова карта
Оломоуц
Оломоуц (на моравски: Holomóc или Olomóc, Ołomuniec; Olmütz; Eburum или Olomucium) е град в Източна Чехия, административен център на Оломоуцки край.
Австрийска академия на науките
Австрийска академия на науките (Österreichische Akademie der Wissenschaften) е националната академия на Австрия, централната извънуниверситетска научна и изследователска институция в страната.
Виж Вилхелм Томашек и Австрийска академия на науките
Австрийска империя
Австрийската империя (Kaiserthum Österreich) е историческа държава в Централна Европа със столица Виена, обединила наследствените владения на Хабсбургите, които дотогава нямат общо название.
Виж Вилхелм Томашек и Австрийска империя
Австро-Унгария
Австро-Унгария (Österreich-Ungarn; Osztrák-Magyar Monarchia) е историческа дуалистична монархия, състояща се от две части – Представените в Имперското събрание кралства и земи (Im Reichsrat vertretenen Königreichen und Ländern) и Земите на светата маджарска корона (на унгарски: A Magyar Szent Korona Országai).
Виж Вилхелм Томашек и Австро-Унгария
Анадол
18 май 2001Stephen Mitchell, ''Anatolia: Land, Men, and Gods in Asia Minor. The Celts in Anatolia and the impact of Roman rule''. Clarendon Press, Aug 24, 1995 – 296 pages. ISBN 978-0-19-815029-9 http://books.google.com/books?id.
Руската академия на науките
#виж Руска академия на науките.
Виж Вилхелм Томашек и Руската академия на науките
Средновековие
„Света София“, построена между 532 и 537 г. (Минаретата са от турския период.) Византийската империя съществува през цялото Средновековие Средновековие, или Средни векове, е средният период от схематичното разделяне на европейската история на три периода: Античност, Средновековие и Ново време.
Виж Вилхелм Томашек и Средновековие
Санкт Пьолтен
мини Санкт Пьолтен (Sankt Pölten), стандартно (неавстрийско) немско произношение) е град в Австрия, столица на провинция Долна Австрия. Населението на града е около 51 500 души (2009 г.).
Виж Вилхелм Томашек и Санкт Пьолтен
Санкт Петербург
Санкт Петербург (Санкт-Петербург|r.
Виж Вилхелм Томашек и Санкт Петербург
Согдиана
Согдиана е провинция на Ахеменидското царство, осемнадесетата в списъка от Бехистунския надпис на Дарий Велики.
Виж Вилхелм Томашек и Согдиана
Траки
Траките (Θρᾷκες; Thraci) са етно-културна общност (етнос) от индоевропейски племена, населявали в периода от средата на II хил.
Флоридсдорф
Флоридсдорф (Floridsdorf) е двадесет и първият окръг на Виена.
Виж Вилхелм Томашек и Флоридсдорф
Чехи
Чехите (Češi) са западнославянски народ от Централна Европа, населяващ предимно Чешката република, където представляват около 94% (включително моравците: 3,7% и силезците: 0,1%) от населението на страната.
Моравия
Моравия (на чешки и Morava; Mähren; Morawy; Morvaország) е историческа област в източната част на днешна Чехия.
Иран
Иран (ایران), официално име: Ислямска република Иран (جمهوری اسلامی ایران), наричана в миналото и Персия, е унитарна президентска република в Югозападна Азия.
Индоевропейски езици
Родословно дърво на индоевропейските езици Индоевропейските езици (в миналото наричани още индогермански) са езиково семейство, обхващащо около 443 езика и диалекта (оценка на SIL), говорени от около три милиарда души.
Виж Вилхелм Томашек и Индоевропейски езици
Виенски университет
Виенският университет (Universität Wien; Alma Mater Rudolphina Vindobonensis) е държавен университет, разположен в австрийската столица Виена.
Виж Вилхелм Томашек и Виенски университет
Виена
Виена (Wien; на австро-баварски: Wean, Bécs) е столицата и най-големият град на Австрия, със статут на една от нейните девет провинции.
Грацки университет
Грацкият университет „Карл-Франц“ (Karl-Franzens-Universität Graz) е вторият най-голям и най-стар университет в Австрия, разположен в град Грац.
Виж Вилхелм Томашек и Грацки университет
География
Физическа карта на света География (от старогръцки: γαία, земя и γράφω, графо, пиша) или остарелите думи землеописание, земеописание е наука, изучаваща пространственото разположение и измененията на природно-териториалните комплекси на планетата Земя.
Виж Вилхелм Томашек и География
Дунав
Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.
1901
1901 (MCMI) година е обикновена година, започваща във вторник според Григорианския календар.
26 май
26 май е 146-ият ден в годината според григорианския календар (147-и през високосна).
6 септември
6 септември е 249-ият ден в годината според григорианския календар (250-и през високосна година).
Виж Вилхелм Томашек и 6 септември
Вижте също
Австро-унгарски историци
- Вилхелм Томашек
- Винценти Закшевски
- Карел Шкорпил
- Карол Естрайхер-старши
- Константин Иречек
- Людвик Финкел
- Милан Решетар
- Спиридон Гопчевич
- Станислав Смолка
- Станислав Тарновски
- Тадеуш Войчеховски
- Франтишек Палацки
Преподаватели в Грацкия университет
- Виктор Франц Хес
- Вилхелм Томашек
- Ервин Шрьодингер
- Карл фон Фриш
- Ото Тумлирц
- Петер Пазман
- Рихард Хайнцел
- Франц Миклошич
- Франц Щанцел
- Ханс Грос
Траколози
- Александър Фол
- Вилхелм Томашек
- Владимир Георгиев (езиковед)
- Гаврил Кацаров
- Георги Китов
- Иван Венедиков
- Маргарита Тачева
- Николай Овчаров
- Теодор Капидан