Съдържание
36 отношения: Карл Фридрих (Саксония-Ваймар-Айзенах), Прусия, Ото фон Бисмарк, Обединение на Германия (1871), Австрия, Августа Сакс-Ваймарска, Наполеон I, Наполеоновите войни, Райхстаг (Германска империя), Северногермански съюз, Титла, Фридрих I (Баден, велик херцог), Фридрих III, Фридрих Вилхелм III, Фридрих Вилхелм IV, Френско-пруска война, Швейцария, Мария Павловна, Битка при Ватерло, Бог, Берлин, Германска империя (1871 – 1918), Германска империя (1871-1918), Германската империя, Германия, Гебхард Леберехт фон Блюхер, Люксембург, Луиза Пруска (1838–1923), 11 май, 18 януари, 1815, 1848, 2 юни, 2 януари, 22 март, 9 март.
- 1870-те в Германия
- 1880-те в Германия
- Германски императори
- Носители на орден Голям кръст на Железния кръст
- Родени през 1797 година
Карл Фридрих (Саксония-Ваймар-Айзенах)
Карл Фридрихфон Саксония-Ваймар-Айзенах(Carl Friedrich von Sachsen-Weimar-Eisenach; * 2 февруари 1783, Ваймар; † 8 юли 1853, Ваймар) от Ернестинските Ветини е от 1828 до 1853 г.
Виж Вилхелм I и Карл Фридрих (Саксония-Ваймар-Айзенах)
Прусия
Прусия (Borussia, Prussia или Prutenia; Preußen или Preussen) е историческо и географско понятие, което може да означава няколко неща.
Ото фон Бисмарк
Ото Едуард Леополд фон Бисмарк-Шьонхаузен (Otto Eduard Leopold von Bismarck-Schönhausen), известен и с прозвището „Железният канцлер“, е пруски и по-късно германски държавен деец.
Виж Вилхелм I и Ото фон Бисмарк
Обединение на Германия (1871)
Обединението на Германия от 1871 г. е създаването на обща германска национална държава под управлението на пруския крал Вилхелм I с канцлер Ото фон Бисмарк – най-напред на т.нар.
Виж Вилхелм I и Обединение на Германия (1871)
Австрия
А̀встрия, официално Репу̀блика А̀встрия (Republik Österreich или само Österreich) е вътрешноконтинентална страна, разположена в Централна Европа.
Августа Сакс-Ваймарска
#пренасочване Августа Сакс-Ваймар-Айзенахска.
Виж Вилхелм I и Августа Сакс-Ваймарска
Наполеон I
Наполеон Бонапарт (Napoléon Bonaparte, на корсикански: Napulione Buonaparte, Napoleone Bonaparte), или накратко само Наполеон (15 август 1769 – 5 май 1821 г.) е френски военачалник, консул по време на консулата и първият френски император под името „Наполеон I Велики“ (Napoléon I le Grand) от 18 май 1804 до 6 април 1814 г.
Наполеоновите войни
#виж Наполеонови войни.
Виж Вилхелм I и Наполеоновите войни
Райхстаг (Германска империя)
Заседателна зала на Райхстага Райхстагът (Reichstag) е парламентът и законодателната власт на Германия в периода на Кайзеровата епоха.
Виж Вилхелм I и Райхстаг (Германска империя)
Северногермански съюз
Северогерманският съюз (Norddeutscher Bund) е създаден през 1867 г.
Виж Вилхелм I и Северногермански съюз
Титла
Титла е префикс/суфикс или самостоятелна дума, добавена към името на някого, за да обозначи едновременно почитание и официална позиция или професионална квалификация.
Фридрих I (Баден, велик херцог)
ФридрихI фон Баден (Friedrich I von Baden; Friedrich Wilhelm Ludwig von Baden; * 9 септември 1826, Карлсруе; † 28 септември 1907, остров Майнау), с пълното име ФридрихВилхелм Лудвиг фон Баден, е от 1852 до 1856 г.
Виж Вилхелм I и Фридрих I (Баден, велик херцог)
Фридрих III
ФридрихIII (Friedrich III), с рождено име ФридрихВилхелм Николаус Карл фон Прусия (Friedrich Wilhelm Nikolaus Karl von Preußen; * 18 октомври 1831, Нов дворец, Потсдам; † 15 юни 1888, Нов дворец, Потсдам), от династията Хоенцолерн, е 99 дни (от 9 март до 15 юни 1888) германски кайзер и крал на Прусия.
Фридрих Вилхелм III
ФридрихВилхелм III (Friedrich Wilhelm III) е крал на Прусия (1797 – 1840) от династията Хоенцолерн.
Виж Вилхелм I и Фридрих Вилхелм III
Фридрих Вилхелм IV
ФридрихВилхелм IV (Friedrich Wilhelm IV; * 15 октомври 1795, Берлин; † 2 януари 1861, Потсдам) от Дом Хоенцолерн, е от 1840 до 1861 г.
Виж Вилхелм I и Фридрих Вилхелм IV
Френско-пруска война
Френско-пруската или Френско-германската война, позната във Франция и като Войната от 1870 (19 юли 1870 – 10 май 1871), е последната от войните за обединение на Германия през 19 век.
Виж Вилхелм I и Френско-пруска война
Швейцария
Швейцария (die Schweiz, Suisse, Svizzera, Svizra), официално – Швейцарска конфедерация (Confoederatio Helvetica, Schweizerische Eidgenossenschaft, Confédération suisse, Confederazione Svizzera, Confederaziun svizra) е малка вътрешноконтинентална федерация от 26 кантона в Централна Европа.
Мария Павловна
Мария Павловна (16 февруари 1786 – 23 юни 1859) е велика руска княгиня – третата дъщеря на руския император Павел I и София Доротея Вюртембергска Мария Павловна е родена в Санкт Петербург, но отрасва в Павловск.
Виж Вилхелм I и Мария Павловна
Битка при Ватерло
''Уелингтън при Ватерло'', худ. Робърт Хилингфорд. Битката при Ватерло се провежда на 18 юни 1815 г.
Виж Вилхелм I и Битка при Ватерло
Бог
Бог е най-висшето същество, божеството сътворител и главният обект на вярата в монотеизма.
Виж Вилхелм I и Бог
Берлин
Берлѝн (Berlin) е столицата и една от 16-те провинции на Германия.
Германска империя (1871 – 1918)
#виж Германска империя.
Виж Вилхелм I и Германска империя (1871 – 1918)
Германска империя (1871-1918)
#пренасочване Германска империя.
Виж Вилхелм I и Германска империя (1871-1918)
Германската империя
#виж Германска империя.
Виж Вилхелм I и Германската империя
Германия
Герма̀ния (Deutschland), официално име Федерална република Германия (Bundesrepublik Deutschland), ФРГ (BRD), е федерална парламентарна република в Централна Европа.
Гебхард Леберехт фон Блюхер
Гебхард Леберехт фон Блюхер, принц на Валщат (Gebhard Leberecht von Blücher, Fürst von Wahlstatt), е пруски генерал-фелдмаршал, който води своята армия срещу силите на Наполеон I Бонапарт в Битката на нациите (в Лайпциг) през 1813 г.
Виж Вилхелм I и Гебхард Леберехт фон Блюхер
Люксембург
Великото херцогство Люксембург (Luxembourg; Luxemburg, Lëtzebuerg), е вътрешноконтинентална държава в Северозападна Европа със столица едноименния град Люксембург.
Луиза Пруска (1838–1923)
Луиза Мария Елизабет Пруска (Luise Marie Elisabeth von Preußen); * 3 декември 1838, Берлин; † 23 април 1923, Баден-Баден) от династията Хоенцолерн, е принцеса от Прусия и чрез женитба велика херцогиня на Велико херцогство Баден (20 септември 1856 – 28 септември 1907).
Виж Вилхелм I и Луиза Пруска (1838–1923)
11 май
11 май е 131-вият ден в годината според григорианския календар (132-ри през високосна).
18 януари
18 януари е 18-ият ден в годината според григорианския календар.
1815
1815 (MDCCCXV) година е обикновена година, започваща в неделя според Григорианския календар.
Виж Вилхелм I и 1815
1848
Тази година е от много голямо значение в исторически план поради вълната от революции.
Виж Вилхелм I и 1848
2 юни
2 юни е 153-тият ден в годината според григорианския календар (154-ти през високосна година).
2 януари
2 януари е 2-рият ден в годината според григорианския календар.
22 март
22 март е 81-вият ден в годината според григорианския календар (82-ри през високосна година).
9 март
9 март е 68-ият ден в годината според григорианския календар (69-и през високосна година).
Вижте също
1870-те в Германия
1880-те в Германия
- Вилхелм I
- Германска империя
- Пруски социализъм
Германски императори
- Вилхелм I
- Вилхелм II
- Германски император
- Кайзер
- Фридрих III
Носители на орден Голям кръст на Железния кръст
- Алберт (Саксония)
- Аугуст фон Макензен
- Вилхелм I
- Вилхелм II
- Гебхард Леберехт фон Блюхер
- Ерих Лудендорф
- Карл XIV Йохан (Швеция)
- Карл Август фон Саксония-Ваймар-Айзенах
- Леополд Баварски (генерал)
- Паул фон Хинденбург
- Фридрих III
- Фридрих Карл Пруски (1828–1885)
- Фридрих Франц II (Мекленбург)
- Хелмут фон Молтке Старши
- Херман Гьоринг
Родени през 1797 година
- Адолф Тиер
- Адолф фон Хоенлое-Ингелфинген
- Александър Бестужев
- Алфред дьо Вини
- Андо Хирошиге
- Анете фон Дросте-Хюлзхоф
- Антонио Розмини
- Бартелеми Дюмортие
- Васо Брайович
- Виктор Нишки
- Вилхелм I
- Вилхелм Кюхелбекер
- Гаетано Доницети
- Джоузеф Пентланд
- Джоузеф Хенри
- Джудита Паста
- Ида Пфайфър
- Карл Фридрих Науман
- Леополд II (Тоскана)
- Мария Доротея Вюртембергска
- Мария-Изабел де Браганса
- Мария-Леополдина Австрийска
- Мери Шели
- Михаил Коракас
- Мустафа Бушати
- Павел Стшелецки
- Паул Вилхелм фон Вюртемберг
- Пьотър Висоцки
- Соуджърнър Трут
- Филип Сюшар
- Франц Шуберт
- Фредерик ван Орание-Насау
- Фридрих Август II (Саксония)
- Фьодор Литке
- Хайнрих LXXII (Ройс-Еберсдорф)
- Хайнрих Кул
- Хайнрих Хайне
- Хамилтън Хюм
- Хенриета фон Насау-Вайлбург
- Хермина фон Анхалт-Бернбург-Шаумбург-Хойм
- Чарлз Лайъл
- Шамил
- Шарл дьо Ремюза
- Янис Макриянис