Съдържание
123 отношения: Кьолнска катедрала, Кьонигсберг, Кьонигсбергски дворец, Карл Пруски, Карл Август фон Саксония-Ваймар-Айзенах, Карл Александер (Саксония-Ваймар-Айзенах), Карл Антон фон Хоенцолерн-Зигмаринген, Карл Фридрих (Саксония-Ваймар-Айзенах), Карл Вилхелм фон Вилизен, Кайзер Вилхелм дер Гросе (кораб, 1897), Кайзерлихе Марине, Конрад Фридрих Готлиб фон Брокдорф-Алефелд, Конрад Вилхелм Дилиц, Предмарт, Павел I (Русия), Пенсионна възраст, Ото фон Бисмарк, Обсада на Париж (1870 – 1871), Обединение на Германия (1871), Огледална зала, Августа фон Саксония-Майнинген, Августа Сакс-Ваймар-Айзенахска, Агнес фон Анхалт-Десау, Адолф Фридрих V (Мекленбург), Албрехт Пруски (1809–1872), Албрехт Пруски (1837–1906), Алберт (Саксония), Александър I Български, Александър Бегров, Александер Пруски, Алексис фон Бентхайм-Щайнфурт, Ангел на мира, Райнхард фон Золмс-Лаубах, Ройс-Кьостриц, Стражът на Рейн, Стара национална галерия, Сансуси, Св. Петър и Павел (Берлин-Ванзее), София Нидерландска, Списък на владетелите на Прусия, Списък на владетелите на Бранденбург, Списък на монарсите на Германия, Северногермански съюз, Триумфална порта (Потсдам), Таен централен български комитет, Франц фон Ленбах, Франкфуртски мирен договор, Фридрих I (Анхалт), Фридрих I (Баден, велик херцог), Фридрих III, ... Разширете индекс (73 Повече ▼) »
Кьолнска катедрала
Кьолнската катедрала „Свети Петър и Света Мария“ (Kölner Dom, официално Hohe Domkirche St. Peter und Maria) е сред най-известните готически катедрали.
Виж Вилхелм I и Кьолнска катедрала
Кьонигсберг
Историческият герб на Кьонигсберг Кьонигсберг (Königsberg, пълно име Кьонигсберг-ин-Про́йсен, Königsberg in Preußen – т.е. Кьонигсберг в Прусия, Кёнигсберг) е предишното име на днешния Калининград (до 1255 г.: Тувангсте, прус.: Twangste) в периода до преименуването му през 1946 г.
Кьонигсбергски дворец
Изглед от вътрешния двор на замъка орденът „Черен орел“ Кьонигсбергският замък (Königsberger Schloß) е резиденцията на Тевтонския орден в Кьонигсберг, днешен Калининград.
Виж Вилхелм I и Кьонигсбергски дворец
Карл Пруски
Принц Карл Пруски (1822 – 1824) ФридрихКарл Александер Пруски (Friedrich Karl/Carl Alexander von Preußen) е принц на Кралство Прусия, генерал-полковник, пруски генерал-фелдмаршал (5 февруари 1857).
Карл Август фон Саксония-Ваймар-Айзенах
Карл Август Вилхелм Николаус Александер Михаел Бернхард ХайнрихФридрихСтефан фон Саксония-Ваймар-Айзенах(Karrl August Wilhelm Nicolaus Alexander Michael Bernhard Heinrich Friedrich Stephan von Sachsen-Weimar-Eisenach; * 31 юли 1844, Ваймар; † 20 ноември 1894, Рокбрюн-Кап-Мартен, Франция) е наследствен велик херцог на Саксония-Ваймар-Айзенахи херцог на Саксония.
Виж Вилхелм I и Карл Август фон Саксония-Ваймар-Айзенах
Карл Александер (Саксония-Ваймар-Айзенах)
Карл Александер Август Йохан фон Саксония-Ваймар-Айзенах(Karl (Carl) Alexander August Johann von Sachsen-Weimar-Eisenach; * 24 юни 1818, Ваймар; † 5 януари 1901, Ваймар) е велик херцог на Саксония-Ваймар-Айзенах(1853 – 1901).
Виж Вилхелм I и Карл Александер (Саксония-Ваймар-Айзенах)
Карл Антон фон Хоенцолерн-Зигмаринген
Карл Антон фон Хоенцолерн-Зигмаринген Паметникът на Карл Антон пред дворец Зигмаринген Карл Антон Йоахим Зефирин ФридрихМайнрад фон Хоенцолерн-Зигмаринген (Karl Anton Joachim Zephyrin Friedrich Meinrad von Hohenzollern-Sigmaringen; * 7 септември 1811 в Краухенвиз близо до Зигмаринген; † 2 юни 1885 в Зигмаринген) е последният княз на Хоенцолерн-Зигмаринген (от 27 август 1848 до 7 декември 1849), глава на целия дом Хоенцолерн (1869 – 1885).
Виж Вилхелм I и Карл Антон фон Хоенцолерн-Зигмаринген
Карл Фридрих (Саксония-Ваймар-Айзенах)
Карл Фридрихфон Саксония-Ваймар-Айзенах(Carl Friedrich von Sachsen-Weimar-Eisenach; * 2 февруари 1783, Ваймар; † 8 юли 1853, Ваймар) от Ернестинските Ветини е от 1828 до 1853 г.
Виж Вилхелм I и Карл Фридрих (Саксония-Ваймар-Айзенах)
Карл Вилхелм фон Вилизен
Карл Вилхелм Фрайхер фон Вилизен (Karl Wilhelm Freiherr von Willisen) (1790 – 1879) е пруски генерал-лейтенант.
Виж Вилхелм I и Карл Вилхелм фон Вилизен
Кайзер Вилхелм дер Гросе (кораб, 1897)
Кайзер Вилхелм дер Гросе (SS Kaiser Wilhelm der Grosse, Император Вилхелм I Велики) е германски пътнически лайнер, принадлежащ на корабоплавателната компания Северогермански Лойд.
Виж Вилхелм I и Кайзер Вилхелм дер Гросе (кораб, 1897)
Кайзерлихе Марине
Кайзерлихе Марине (Kaiserliche Marine, в превод Императорски военноморски сили) е наименованието на военноморските сили (ВМС) на Германия, създадени след обединението на германските държави в състава на Германската империя с основа флота на Кралство Прусия, чиято основна задача е охраната на бреговете на държавата.
Виж Вилхелм I и Кайзерлихе Марине
Конрад Фридрих Готлиб фон Брокдорф-Алефелд
Конрад ФридрихГотлиб фон Брокдорф-Алефелд (Conrad Friedrich Gottlieb Graf von Brockdorff-Ahlefeldt; * 17 юли 1823, Борстел, Холщайн; † 15 май 1909, Ашеберг, Шлезвиг-Холщайн) е граф от род фон Брокдорф, осиновен през 1837 г.
Виж Вилхелм I и Конрад Фридрих Готлиб фон Брокдорф-Алефелд
Конрад Вилхелм Дилиц
Конрад Вилхелм Дилиц (Konrad Wilhelm Dielitz) е германски портретен и жанров художник.
Виж Вилхелм I и Конрад Вилхелм Дилиц
Предмарт
Хамбахският празник през 1832 г. е най-важната политическа демонстрация в предмарта Предмарт (– „vor“ – „преди“ и „März“ – „март“ – т.е. преди (месец) март) е термин отнасящ се до епохата от германската история между Юлската революция от 1830 г.
Павел I (Русия)
Павел I Петрович (Па́вел I Петро́вич) е император на Русия (1796 – 1801) от династията Холщайн-Готорп-Романов.
Виж Вилхелм I и Павел I (Русия)
Пенсионна възраст
Пенсионна възраст е възрастта, на която човек има право да се пенсионира от работа поради възрастта си и да получи пенсия и допълнителни права.
Виж Вилхелм I и Пенсионна възраст
Ото фон Бисмарк
Ото Едуард Леополд фон Бисмарк-Шьонхаузен (Otto Eduard Leopold von Bismarck-Schönhausen), известен и с прозвището „Железният канцлер“, е пруски и по-късно германски държавен деец.
Виж Вилхелм I и Ото фон Бисмарк
Обсада на Париж (1870 – 1871)
Обсадата на Париж, траеща от 19 септември 1870 до 28 януари 1871 година, допринася за френския разгром във Френско-пруската война и води до обединението на Германската империя.
Виж Вилхелм I и Обсада на Париж (1870 – 1871)
Обединение на Германия (1871)
Обединението на Германия от 1871 г. е създаването на обща германска национална държава под управлението на пруския крал Вилхелм I с канцлер Ото фон Бисмарк – най-напред на т.нар.
Виж Вилхелм I и Обединение на Германия (1871)
Огледална зала
Огледалната зала на Версайския дворец Огледалната зала (Galerie des Glaces) е една от залите на Версайския дворец във Версай, Франция.
Виж Вилхелм I и Огледална зала
Августа фон Саксония-Майнинген
Августа Луиза Аделхайд Каролина Ида фон Саксония-Майнинген (Auguste Luise Adelheid Caroline Ida von Sachsen-Meiningen; * 6 август 1843, Майнинген; † 11 ноември 1919, Алтенбург) от ернестинската линия на Ветините, е принцеса от Саксония-Майнинген и чрез женитба принцеса на Саксония-Алтенбург.
Виж Вилхелм I и Августа фон Саксония-Майнинген
Августа Сакс-Ваймар-Айзенахска
Августа Мария Луиза Катарина Сакс-Ваймар-Айзенахска е германска принцеса, кралица на Прусия и първа императрица на Германската империя, съпруга на германския император Вилхелм I.
Виж Вилхелм I и Августа Сакс-Ваймар-Айзенахска
Агнес фон Анхалт-Десау
Фридерика Амалия Агнес фон Анхалт-Десау (Friederike Amalie Agnes von Anhalt-Dessau; * 24 юни 1824, Десау; † 23 октомври 1897, Хумелсхайн, Тюрингия) от род Аскани, е принцеса от Анхалт-Десау и чрез женитба херцогиня на Саксония-Алтенбург (3 август 1853 – 23 октомври 1897).
Виж Вилхелм I и Агнес фон Анхалт-Десау
Адолф Фридрих V (Мекленбург)
Адолф ФридрихV фон Мекленбург-Щрелиц (Adolf Friedrich V Großherog von Mecklenburg-Strelitz; Georg Adolf Friedrich August Viktor Ernst Adalbert Gustav Wilhelm Wellington Grossherzog von Mecklenburg-Strelitz; * 22 юли 1848, Нойщрелиц; † 11 юни 1914, Берлин), с пълното име Георг Адолф ФридрихАвгуст Виктор Ернст Адалберт Густав Вилхелм Велингтон фон Мекленбург-Щрелиц, е велик херцог на Мекленбург-Щрелиц (1904 – 1914), генерал на кавалерията.
Виж Вилхелм I и Адолф Фридрих V (Мекленбург)
Албрехт Пруски (1809–1872)
Дворец Албрехтсберг при Дрезден ФридрихХайнрихАлбрехт Пруски (Albrecht Prinz von Preussen; Friedrich Heinrich Albrecht Prinz von Preussen; * 4 октомври 1809 в Кьонигсберг, Прусия; † 14 октомври 1872 в Берлин) от род Хоенцолерн е принц от Кралство Прусия и генерал-полковник в пруската войска.
Виж Вилхелм I и Албрехт Пруски (1809–1872)
Албрехт Пруски (1837–1906)
ФридрихВилхелм Николаус Албрехт Пруски (Friedrich Wilhelm Nikolaus Albrecht Prinz von Preussen.; * 8 май 1837, Берлин; † 13 септември 1906, дворец Каменц, Прусия, днес в Долносилезко войводство, Полша) от род Хоенцолерн, е принц от Кралство Прусия, пруски генерал-фелдмаршал (1888 г.), велик майстор на „Ордена Св.
Виж Вилхелм I и Албрехт Пруски (1837–1906)
Алберт (Саксония)
Алберт Саксонски (Albert von Sachsen; пълно име: Friedrich August Albert Anton Ferdinand Joseph Karl Maria Baptist Nepomuk Wilhelm Xaver Georg Fidelis von Sachsen; * 23 април 1828, Дрезден; † 19 юни 1902, Сибиленорт (Щодре), Долносилезко войводство, Полша) от албертинската линия на Ветините, е крал на Саксония от 1873 до 1902 г.
Виж Вилхелм I и Алберт (Саксония)
Александър I Български
Алекса̀ндър I Български (Alexander I von Battenberg; Alexander Joseph von Battenberg), известен и като Алекса̀ндър Ба̀тенберг, е княз на Княжество България в периода 26 юни 1879 – 26 август 1886 година.
Виж Вилхелм I и Александър I Български
Александър Бегров
Александър Карлович Бегров (Александр Карлович Беггров) е руски живописец реалист, поддържащ в творчеството си академичните традиции.
Виж Вилхелм I и Александър Бегров
Александер Пруски
ФридрихВилхелм Лудвиг Александер Пруски (Friedrich Wilhelm Ludwig Alexander von Preußen; * 21 юни 1820 в Берлин; † 4 януари 1896 в Берлин) от род Хоенцолерн е принц на Прусия, пруски генерал на инфантерията.
Виж Вилхелм I и Александер Пруски
Алексис фон Бентхайм-Щайнфурт
Алексис Карл Ернст Луис Фердинанд Евгений Бернхард фон Бентхайм-Щайнфурт (Alexis Carl Ernst Louis Ferdinand Eugen Bernhard, Fürst zu Bentheim und Steinfurt; * 17 ноември 1845, Бургщайнфурт; † 21 януари 1919, Бургщайнфурт) е 4.
Виж Вилхелм I и Алексис фон Бентхайм-Щайнфурт
Ангел на мира
Монументът „Ангел на мира“ Позлатената бронзова статуя на Ангела на мира „Ангел на мира“ (Friedensengel) е монумент от края на XIX век, издигнат в Богенхаузен, район на Мюнхен.
Райнхард фон Золмс-Лаубах
Райнхард фон Золмс-Лаубах(Reinhard Graf zu Solms-Laubach; * 11 август 1801, Лаубах; † 29 октомври 1870, Манхайм или Браунфелс) е граф на Золмс-Лаубахи пруски генерал-майор.
Виж Вилхелм I и Райнхард фон Золмс-Лаубах
Ройс-Кьостриц
Ройс-Кьостриц (Reuß-Köstritz) е името на владение, един Paragium, което съществува от 1692 до 1918 г.
Стражът на Рейн
„Стражът на Рейн“ (Die Wacht am Rhein) е много популярна немска патриотична песен, която в Германската империя от 1871 г.
Виж Вилхелм I и Стражът на Рейн
Стара национална галерия
Старата национална галерия (Alte Nationalgalerie) принадлежи към берлинския архитектурен ансамбъл „Музеен остров“, внесен в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
Виж Вилхелм I и Стара национална галерия
Сансуси
на.
Св. Петър и Павел (Берлин-Ванзее)
Св.
Виж Вилхелм I и Св. Петър и Павел (Берлин-Ванзее)
София Нидерландска
Вихелмина София Мария Луиза фон Орания-Насау (Sophie van Oranje-Nassau; Wilhelmina Sophie Marie Luise von Oranien-Nassau; * 8 април 1824, Хага; † 23 март 1897, Ваймар) е принцеса от Нидерландия и чрез женитба велика херцогиня на Саксония-Ваймар-Айзенах(1853 – 1897).
Виж Вилхелм I и София Нидерландска
Списък на владетелите на Прусия
Списък на владетелите на Прусия.
Виж Вилхелм I и Списък на владетелите на Прусия
Списък на владетелите на Бранденбург
Герб на курфюрство БранденбургМаркграфство Бранденбург е основано на 11 юни 1157 г., когато Албрехт Мечката поема управлението на дадената му през 1134 г.
Виж Вилхелм I и Списък на владетелите на Бранденбург
Списък на монарсите на Германия
Тази статия съдържа списъците на монарси от следните държави и съюзи, съществували на територията на Германия.
Виж Вилхелм I и Списък на монарсите на Германия
Северногермански съюз
Северогерманският съюз (Norddeutscher Bund) е създаден през 1867 г.
Виж Вилхелм I и Северногермански съюз
Триумфална порта (Потсдам)
Триумфалната порта Лозовият масив зад триумфалната порта Триумфалната порта е входният портал към лозовия масив Винцерберг на възвишението Мюленберг в северната част на град Потсдам в Германия.
Виж Вилхелм I и Триумфална порта (Потсдам)
Таен централен български комитет
Тайният български централен комитет (ТБЦК) е емигрантска политическа организация, създадена в Букурещ, Румъния, през пролетта на 1866 година.
Виж Вилхелм I и Таен централен български комитет
Франц фон Ленбах
Рождената къща на Франц фон Ленбах, строена 1823 г. Ото фон Бисмарк, 1880 г., в Градската галерия в къщата Ленбах, Мюнхен Къщата Ленбах, Мюнхен Франц фон Ленбах(Franz von Lenbach), с рожденно име Франц Сераф Ленбах(Franz Seraph Lenbach), от 1882 г.
Виж Вилхелм I и Франц фон Ленбах
Франкфуртски мирен договор
Монументът „Ангел на мира“, издигнат в Мюнхен за 25-годишнината от подписването на договора Франкфуртският мирен договор (Friede von Frankfurt; Le traité de Francfort) е подписан във Франкфурт на Майн на 10 май 1871 г., отбелязвайки края на Френско-пруската война.
Виж Вилхелм I и Франкфуртски мирен договор
Фридрих I (Анхалт)
Леополд ФридрихI Франц Николаус фон Анхалт (Leopold Friedrich I Franz Nikolaus von Anhalt; * 2 април 1831, Десау; † 24 януари 1904, Баленщет) от род Аскани, е от 1871 до 1904 г.
Виж Вилхелм I и Фридрих I (Анхалт)
Фридрих I (Баден, велик херцог)
ФридрихI фон Баден (Friedrich I von Baden; Friedrich Wilhelm Ludwig von Baden; * 9 септември 1826, Карлсруе; † 28 септември 1907, остров Майнау), с пълното име ФридрихВилхелм Лудвиг фон Баден, е от 1852 до 1856 г.
Виж Вилхелм I и Фридрих I (Баден, велик херцог)
Фридрих III
ФридрихIII (Friedrich III), с рождено име ФридрихВилхелм Николаус Карл фон Прусия (Friedrich Wilhelm Nikolaus Karl von Preußen; * 18 октомври 1831, Нов дворец, Потсдам; † 15 юни 1888, Нов дворец, Потсдам), от династията Хоенцолерн, е 99 дни (от 9 март до 15 юни 1888) германски кайзер и крал на Прусия.
Фридрих фон Хоенау
Фридрихфон Хоенау и годеницата му Шарлота фон дер Декен, 1880 Дворец Албрехтсберг, Дрезден Бернхард Вилхелм Албрехт Фридрихфон Хоенау (Bernhard Wilhelm Albrecht Friedrich (Fritz), Graf von Hohenau; * 21 май 1857 в дворец Албрехтсберг, Дрезден; † 15 април 1914 в Окселхермсдорф, близо до Жельона Гура, Полша) е граф на Хоенау и братовчед на германския кайзер ФридрихIII.
Виж Вилхелм I и Фридрих фон Хоенау
Фридрих Карл Пруски (1828–1885)
Принц ФридрихНиколаус Пруски Паметникът на генерал-фелдмаршал принц ФридрихКарл Пруски, 1899, Фризак ФридрихКарл Николаус Пруски (Friedrich Karl Nikolaus von Preußen; „Roter Prinz“; * 20 март 1828 в Берлин; † 15 юни 1885 в ловния дворец Клайн-Глинике (част от Потсдам) е принц на Кралство Прусия.
Виж Вилхелм I и Фридрих Карл Пруски (1828–1885)
Фридрих Вилхелм III
ФридрихВилхелм III (Friedrich Wilhelm III) е крал на Прусия (1797 – 1840) от династията Хоенцолерн.
Виж Вилхелм I и Фридрих Вилхелм III
Фридрих Вилхелм IV
ФридрихВилхелм IV (Friedrich Wilhelm IV; * 15 октомври 1795, Берлин; † 2 януари 1861, Потсдам) от Дом Хоенцолерн, е от 1840 до 1861 г.
Виж Вилхелм I и Фридрих Вилхелм IV
Фридерика фон Прусия (1796 – 1850)
Фридерика Луиза Вилхелмина Амалия Пруска (Friederike Luise Wilhelmine Amalie von Preußen; Filzis, Filsis; * 30 октомври 1796 в Берлин; † 1 януари 1850 в Десау) от фамилията Хоенцолерн е принцеса от Кралство Прусия и чрез женитба херцогиня на Анхалт-Десау.
Виж Вилхелм I и Фридерика фон Прусия (1796 – 1850)
Френско-пруска война
Френско-пруската или Френско-германската война, позната във Франция и като Войната от 1870 (19 юли 1870 – 10 май 1871), е последната от войните за обединение на Германия през 19 век.
Виж Вилхелм I и Френско-пруска война
Хартман Еразмуз фон Вицлебен
Хартман Еразмуз фон Вицлебен (Hartmann Erasmus von Witzleben; * 9 декември 1805 във Вайсенфелс; † 12 октомври 1878 в Мерзебург) от благородническия род фон Вицлебен от Тюрингия е държавен чиновник, обер-президент на провинция Саксония.
Виж Вилхелм I и Хартман Еразмуз фон Вицлебен
Хайнрих IV Ройс-Кьостриц
ХайнрихIV Ройс цу Кьостриц (Heinrich IV Reuß-Köstritz; * 26 април 1821, Дрезден; † 25 юли 1894, дворец Ернстбрун, Долна Австрия) от княжеския род Ройс, е княз от Ройс-Кьостриц (1878 – 1894) и кралски пруски генерал на кавалерията.
Виж Вилхелм I и Хайнрих IV Ройс-Кьостриц
Хайнрих LXIII Ройс-Кьостриц
ХайнрихLXIII Ройс-Кьостриц (Heinrich LXIII Fürst Reuss-Schleiz-Köstritz; * 18 юни 1786, Берлин; † 27 септември 1841, Щонсдорф, Йеленогорски окръг, Югозападна Полша) от род Дом Ройс, е принц/княз на Ройс-Кьостриц, политик, член на „Първата камера на племенното събрание“ в Кралство Саксония.
Виж Вилхелм I и Хайнрих LXIII Ройс-Кьостриц
Хайнрих фон Вицлебен-Алт-Дьоберн
ХайнрихХартман Фридрихфон Вицлебен-Алт-Дьоберн (Heinrich Hartmann Friedrich Graf von Witzleben-Alt-Doebern; * 13 април 1854 в Магдебург; † 22 декември 1933 ин Щравалде, част от Хернхут в Саксония) от благородническия род фон Вицлебен от Тюрингия, господар в Лаздорф в Тюрингия, Редерн (в Алтдьоберн), Гребендорф, Гьориц, Казел (в Дребкау), Илмерсдорф (в Дребкау) и Муквар в Бранденбург, пруски предптиемач и политик.
Виж Вилхелм I и Хайнрих фон Вицлебен-Алт-Дьоберн
Хайнрих VII Ройс-Кьостриц
ХайнрихVII Ройс-Кьостриц (Heinrich VII Reuss zu Köstritz; * 14 юли 1825 в Клипхаузен в Саксония; † 2 май 1906 в Требшен/Тшебехов в Любушко войводство) от род Ройс (младата линия) е принц на Ройс-Кьостриц и пруски генерал и дипломат.
Виж Вилхелм I и Хайнрих VII Ройс-Кьостриц
Хайнрих XIII Ройс-Кьостриц
ХайнрихXIII Ройс-Кьостриц (Heinrich XIII. * 18 септември 1830 в Клипхаузен в Саксония; † 3 януари 1897 в Башков в Полша) от род Дом Ройс е принц на Ройс-Кьостриц, господар на Башков (в област Познан), пруски генерал на кавалерията и член на „Пруския Херенхауз“.
Виж Вилхелм I и Хайнрих XIII Ройс-Кьостриц
Хайнрих XVIII Ройс-Кьостриц
ХайнрихXVIII Ройс-Кьостриц (Heinrich XVIII Reuss zu Köstritz; * 14 май 1847 в Лайпциг; † 15 август 1911 в Швайнфурт) от род Ройс-Кьостриц e княз на Ройс-Кьостриц (1852 – 1911), шеф на Ройс млада линия (1855 – 1911) и генерал на кавалерията на Кралство Прусия и на Велико херцогство Мекленбург.
Виж Вилхелм I и Хайнрих XVIII Ройс-Кьостриц
Хайнрих Щрак
Йохан ХайнрихЩрак (Johann Heinrich Strack, Heinrich Strackе) е германски архитект от училището на Шинкел.
Хайнрих Мориц II фон дер Шуленбург-Хеслер
ХайнрихМориц II фон дер Шуленбург-Хеслер (Heinrich Moritz II von der Schulenburg-Heßler; * 6 ноември 1816, Витценбург при Кверфурт; † 5 март 1874, Палермо) от род фон дер Шуленбург (от „Бялата линия“), е граф на Шуленбург-Хеслер, господар на Витценбург, Вайенширмбахи Крюсау (от 1843), на 18 октомври 1861 г.
Виж Вилхелм I и Хайнрих Мориц II фон дер Шуленбург-Хеслер
Херцогство Клеве
Херцогство Клеве (Herzogtum Kleve, Cleve) е територия на Свещената Римска империя, от 1500 г.
Виж Вилхелм I и Херцогство Клеве
Хелмут фон Молтке
Хелмут Йоханес Лудвиг фон Молтке (Helmuth Johannes Ludwig von Moltke) е германски военачалник, началник на Генералния щаб от 1906 г.
Виж Вилхелм I и Хелмут фон Молтке
Хелмут фон Молтке Старши
Хелмут Карл Бернард фон Молтке наричан още Молтке Старши (Helmuth Karl Bernhard von Moltke; 26 октомври 1800 – 24 април 1891) е пруски граф (1870), фелдмаршал (16 юни 1871), пруски фелдмаршал (1872), военен теоретик, носител на ордена „Голям кръст на Железния кръст“.
Виж Вилхелм I и Хелмут фон Молтке Старши
Хенинг фон Тресков
Хенинг фон Тресков (Henning von Tresckow) е германски генерал-майор от Вермахта, участвал в опита за убийство на фюрера Адолф Хитлер от 20 юли 1944 г. Той се опитва да убие Хитлер на 13 март 1943 г.
Виж Вилхелм I и Хенинг фон Тресков
Чудото на Бранденбургския дом
Чудото на Бранденбургския дом (Mirakel des Hauses Brandenburg; Miracle de la maison Brandenbourg) е израз в историографията за означение на избавлението на Кралство Прусия от неминуемия военен разгром и държавен крахслед загубата в кунерсдорфското сражение.
Виж Вилхелм I и Чудото на Бранденбургския дом
Шчечински залив
Сателитна снимка на лагуната. Изглед от лагуната. Шчечинският залив, известен също като Шчечинска лагуна (Zalew Szczeciński; Stettiner Haff), е лагуна при естуара на река Одер, на границата между Германия и Полша.
Виж Вилхелм I и Шчечински залив
Шарлота Пруска (1831 – 1855)
Александрина, ок. 1853 г. Фридерика Луиза Вилхелмина Мариана Шарлота Пруска (Charlotte Prinzessin von Preussen; Friederike Luise Wilhelmine Marianne Charlotte Prinzessin von Preussen; * 21 юни 1831 в дворец Шьонхаузен, близо до Берлин; † 30 март 1855 в Майнинген) от род Хоенцолерн е принцеса от Кралство Прусия и чрез женитба наследствена принцеса на Саксония-Майнинген.
Виж Вилхелм I и Шарлота Пруска (1831 – 1855)
Юлиус фон дер Шуленбург
Юлиус Карл Фердинанд Александер фон дер Шуленбург (Julius Karl Ferdinand Alexander v.d.Schulenburg; * 2 април 1809, Примерн, днес част от Алтмеркише Хьое в Алтмарк, Саксония-Анхалт; † 16 декември 1893, Дрезден) е благородник от род фон дер Шуленбург, пруски генерал-лейтенант, дворцов маршал, правен-рицар на Йоанския орден и сеньор на рода.
Виж Вилхелм I и Юлиус фон дер Шуленбург
Мария фон Саксония-Ваймар-Айзенах
Принцеса Мария Луиза фон Саксония-Ваймар-Айзенах(1838) Принцеса Мария Луиза фон Саксония-Ваймар-Айзенах/Прусия Мария Луиза Александрина фон Саксония-Ваймар-Айзенах(Marie Luise Alexandrina Prinzessin von Sachsen-Weimar-Eisenach; * 3 февруари 1808 във Ваймар; † 18 януари 1877 в Берлин) от Ернестинските Ветини е принцеса от Саксония-Ваймар-Айзенахи чрез женитба принцеса на Кралство Прусия.
Виж Вилхелм I и Мария фон Саксония-Ваймар-Айзенах
Мария Павловна
Мария Павловна (16 февруари 1786 – 23 юни 1859) е велика руска княгиня – третата дъщеря на руския император Павел I и София Доротея Вюртембергска Мария Павловна е родена в Санкт Петербург, но отрасва в Павловск.
Виж Вилхелм I и Мария Павловна
Мария Анна фон Анхалт-Десау
Мария Анна фон Анхалт-Десау (Marie Anne von Anhalt-Dessau; * 14 септември 1837, Десау; † 12 май 1906, Фридрихрода) от род Аскани, е принцеса от Анхалт-Десау и чрез женитба принцеса на Кралство Прусия.
Виж Вилхелм I и Мария Анна фон Анхалт-Десау
Мария Анна Амалия фон Хесен-Хомбург
Мария Анна фон Хесен-Хомбург, Мариана Пруска, ок. 1820 Мария Анна фон Хесен-Хомбург Мария Анна Амалия фон Хесен-Хомбург, също Мариана Пруска, (Maria Anna Amalie von Hessen-Homburg; Marianne von Preußen, Prinzessin Wilhelm; * 13 октомври 1785 в Бад Хомбург фор дер Хьое; † 14 април 1846 в Берлин) е принцеса от Хесен-Хомбург и чрез женитба принцеса на Кралство Прусия.
Виж Вилхелм I и Мария Анна Амалия фон Хесен-Хомбург
Мориц фон Саксония-Алтенбург
Мориц Франц ФридрихКонстантин Александер ХайнрихАвгуст Карл Албрехт фон Саксония-Алтенбург (Moritz Franz Friedrich Constantin Alexander Heinrich August Carl Albrecht Prinz von Sachsen-Altenburg; * 24 октомври 1829, Айзенберг; † 13 май 1907, Арко, Италия) от род Ернестини, е принц на Саксония-Алтенбург.
Виж Вилхелм I и Мориц фон Саксония-Алтенбург
Молтке (линеен крайцер, 1910)
Молтке (SMS Moltke) е линеен крайцер на Германския императорски военноморски флот от Първата световна война.
Виж Вилхелм I и Молтке (линеен крайцер, 1910)
Мемориална църква „Кайзер Вилхелм“
Мемориалната църква „Кайзер Вилхелм“ (Kaiser-Wilhelm-Gedächtniskirche, но най-вече известна като Gedächtniskirche (ɡəˈdɛçtnɪsˈkɪʁçə)) е протестантска църква, свързана с Евангелската църква в Берлин, Бранденбург и Силезийска Горна Лужица, регионален орган на Евангелската църква в Германия.
Виж Вилхелм I и Мемориална църква „Кайзер Вилхелм“
История на Германия
Въпреки липсата на германска нация до 1871 г., историята на Германия започва далеч в ерата на германските племена.
Виж Вилхелм I и История на Германия
История на Люксембург
Герб на Люксембург Разделянето на Люксембург Замъкът в Вианден Белгийската революция, през 1830 година.
Виж Вилхелм I и История на Люксембург
Източна криза
Източната криза (Great Eastern Crisis, Голямата Източна криза) е своеобразна кулминация в развитието на т.
Жорж-Йожен Осман
Жорж-Йожен Осман (Georges Eugène Haussmann), известен като барон Осман; 27 март 1809 – 11 януари 1891), е френски служител, който е префект на департамента Сена (1853 – 1870), избран от император Наполеон III да извърши мащабна програма за градско обновяване на булеварди, паркове и обществени сгради в Париж.
Виж Вилхелм I и Жорж-Йожен Осман
Брюксел
Брюксел (Bruxelles; Brussel; Brüssel) е столица на Белгия.
Бабелсберг
Бабелсберг (Babelsberg) е градски район на Потсдам, столицата на провинция Бранденбург в Германия.
Битка при Седан
Битката при Седан се случва по време на Френско-пруската война на 1 септември 1870.
Виж Вилхелм I и Битка при Седан
Битката на железните канцлери
„Битката на железните канцлери“ (Битва железныхканцлеров) е исторически роман от съветския писател Валентин Пикул, написан през 1977 г.
Виж Вилхелм I и Битката на железните канцлери
Белведере на Пфингстберг
Белведере на Пфингстберг е дворец в град Потсдам, принадлежащ към ансамбъла от Потсдамски дворци и градини – част от световното културно наследство под опеката на ЮНЕСКО.
Виж Вилхелм I и Белведере на Пфингстберг
Валтер Нернст
Нернст язди кон на бойното поле, 29 август 1915 г. Валтер Херман Нернст (Walther Hermann Nernst) е германски химик, който е известен с работата си върху термодинамиката и формулирането на теоремата на Нернст, която проправя пътя за Третия закон на термодинамиката, за което печели Нобелова награда за химия през 1920 г.
Валхала (паметник)
Панорама на паметника Изглед към Валхала отзад Паметникът Валхала (от Скандинавската митология – Валхала, Дворец на падналите воини) се намира в близост до Регенсбург (по-точно Донаущауф, Оберфалц), провинция Германия.
Виж Вилхелм I и Валхала (паметник)
Вирджиния Олдоини
Вирджиния Елизабета Луиза Карлота Антониета Тереза Мария Олдоини, по мъж Веразис Азинари (Verasis Asinari), позната като Графинята на Кастильоне (Contessa di Castiglione; * 23 март 1837, Флоренция, Велико херцогство Тоскана; 28 ноември 1899, Париж, Франция), е италианска благородничка и тайна агентка.
Виж Вилхелм I и Вирджиния Олдоини
Виктория Пруска
Фридерика Амалия Вилхелмина Виктория Пруска (Friederike Amalia Wilhelmine Victoria von Preußen; Viktoria Zoubkoff; * 12 април 1866, в новия палат в Потсдам; † 13 ноември 1929, Бон) от род Хоенцолерн, е принцеса от Кралство Прусия и чрез женитба принцеса на Шаумбург-Липе.
Виж Вилхелм I и Виктория Пруска
Виктория Сакскобургготска
Виктория, принцеса роял, по съпруг – германска императрица и кралица на Прусия – е първородната дъщеря на британската кралица Виктория и на съпруга ѝ принц Алберт фон Сакс-Кобург-Гота.
Виж Вилхелм I и Виктория Сакскобургготска
Виктория Баденска
Виктория Баденска или София Мария Виктория фон Баден (Sophie Marie Viktoria von Baden; * 7 август 1862, Карлсруе; † 4 април 1930, Рим) е шведска кралица (1907 – 1930), съпруга на крал Густав V.
Виж Вилхелм I и Виктория Баденска
Вилхелм (Брауншвайг)
Вилхелм Август Лудвиг Максимилиан Фридрих(Wilhelm August Ludwig Maximilian Friedrich; 25 април 1806, Брауншвайг; † 18 октомври 1884, Сибиленорт, Силезия, Прусия) от род Велфи (Нов Дом Брауншвайг), е херцог на Брауншвайг-Люнебург и от 1830 г.
Виж Вилхелм I и Вилхелм (Брауншвайг)
Вилхелм II
Вилхелм II, с пълно име ФридрихВилхелм Виктор Алберт Пруски (Friedrich Wilhelm Viktor Albrecht von Preußen; * 27 януари 1859; † 4 юни 1941) е последният германски кайзер и крал на Прусия, управлявал Германската империя от 15 юни 1888 до 9 ноември 1918 г.
Вилхелм фон Хоенау
Дворец Албрехтсберг, Дрезден Георг Албрехт Вилхелм фон Хоенау (Georg Albrecht Wilhelm von Hohenau, Count von Hohenau; *25 април 1854 в дворец Албрехтсберг, Дрезден; † 28 октомври 1930 в Бад Флинсберг/Сверадов-Здрой, Полша) е граф на Хоенау, пруски генерал-лейтенант и братовчед на германския кайзер ФридрихIII.
Виж Вилхелм I и Вилхелм фон Хоенау
Вилхелм фон Боде
Вилхелм фон Боде (Wilhelm von Bode) (10 декември 1845 г., Калфиорде – 1 март 1929 г., Берлин) е известен немски историк на изкуството, музеен деятел и една от централните фигури на германската култура в края на 19-и/началото на 20 век.
Виж Вилхелм I и Вилхелм фон Боде
Вилхелм Щибер
Вилхелм Карл Йохан Едуард Щибер (Wilhelm Johann Carl Eduard Stieber) е началник на военната полиция на Бисмарк и председателстващ Централното имперско информационно бюро за анализ.
Версай
Верса̀й (остаряла българска форма е също „Верса̀йл“;Versailles) е град в Северна Франция, предградие на Париж, разположено на 21 км югозападно от центъра на града.
Густав V
Густав V (Oscar Gustaf Adolf; * 16 юни 1858, дворец Drottningholm, Стокхолм; † 29 октомври 1950, дворец Drottningholm, Стокхолм) е от 1907 до 1950 г.
Густав Нахтигал
Густав Нахтигал (Gustav Nachtigal) е германски военен лекар, колонизатор, изследовател на Африка.
Виж Вилхелм I и Густав Нахтигал
Грюндерцайт
Сграда в стил Грюндерцайт от Арвед Рошбахв Лайпциг (1892) Грюндерцайт (буквално от немски „Епоха на основаване“) е икономическият период от 19 век в Германия и Австрия преди краха на борсата от 1873 г..
Голям кръст на Железния кръст
Голям кръст на Железния кръст (Großkreuz des Eisernen Kreuzes) е военен орден предназначен за генерали победители от пруската армия и нейните съюзници.
Виж Вилхелм I и Голям кръст на Железния кръст
Германска империя
Германска империя (Deutsches Reich) е историческа държава, съществувала от обединението на Германия през 1871 г.
Виж Вилхелм I и Германска империя
Германска Източна Африка
Германска Източна Африка (Deutsch-Ostafrika) е названието на германска колония в Източна Африка, която съществува от 1880 г.
Виж Вилхелм I и Германска Източна Африка
Германски император
Големият герб на Германския император 1871-1918 г. Прокламацията на Вилхелм I в огледалната зала на Версайски дворец, Франция (картина от Антон фон Вернер) Германски император (Deutscher Kaiser) е титлата на държавната глава на Германската империя (Deutsches Reich) през 1871-1918 г.
Виж Вилхелм I и Германски император
Елизабет-Лудовика Баварска
Елизабет-Лудовика Баварска (13 ноември 1801 – 14 декември 1873) е баварска принцеса и кралица на Прусия – съпруга на пруския крал ФридрихВилхелм IV.
Виж Вилхелм I и Елизабет-Лудовика Баварска
Емска телеграма
Паметник на Емската телеграма в град Бад Емс, Германия Емската телеграма е запис на разговор между краля на Прусия Вилхелм I и посланика на Франция граф Венсан Бенедети, състоял се на 13 юли 1870 г.
Виж Вилхелм I и Емска телеграма
Лудвиг II Баварски
Лудвиг II Ото ФридрихВилхелм Баварски (Ludwig II.; * 25 август 1845 в 0:30 часа, дворец Нимфенбург, Мюнхен, † 13 юни 1886, Вюрмзе, днес Щарнбергско езеро при дворец Берг до Мюнхен) от династията Вителсбахи, е крал на Бавария от 10 март 1864 до смъртта си.
Виж Вилхелм I и Лудвиг II Баварски
Луиза фон Мекленбург-Щрелиц
Луиза Августа Вилхелмина Амалия фон Мекленбург-Щрелиц е кралица на Прусия, съпруга на пруския крал ФридрихВилхелм III.
Виж Вилхелм I и Луиза фон Мекленбург-Щрелиц
Луиза Пруска (1808–1870)
Луиза Августа Вилхелмина Амалия Пруска (Luise Auguste Wilhelmine Amalie von Preußen; * 1 февруари 1808, Кьонигсберг или Берлин, Прусия; † 6 декември 1870, Хаус де Паув, Васенаар, провинция Южна Холандия, Нидерландия) от династията Хоенцолерн, е принцеса от Прусия и чрез женитба принцеса на Нидерландия.
Виж Вилхелм I и Луиза Пруска (1808–1870)
Луиза Пруска (1838–1923)
Луиза Мария Елизабет Пруска (Luise Marie Elisabeth von Preußen); * 3 декември 1838, Берлин; † 23 април 1923, Баден-Баден) от династията Хоенцолерн, е принцеса от Прусия и чрез женитба велика херцогиня на Велико херцогство Баден (20 септември 1856 – 28 септември 1907).
Виж Вилхелм I и Луиза Пруска (1838–1923)
Лида Баарова
Лида Баарова (Lída Baarová) е чехословашка актриса и любовница на Йозеф Гьобелс.
Леополд IV (Анхалт-Десау)
Леополд ФридрихIV фон Анхалт-Десау (Leopold IV Friedrich von Anhalt-Dessau; * 1 октомври 1794, Десау; † 22 май 1871, Десау) от род Аскани, е херцог на Анхалт-Десау (1817 – 1863) и от 30 август 1863 г.
Виж Вилхелм I и Леополд IV (Анхалт-Десау)
Леополд фон Баден
Леополд фон Баден (Leopold von Baden; * 29 август 1790, Карлсруе; † 24 април 1852, Карлсруе) е от 1830 г.
Виж Вилхелм I и Леополд фон Баден
Йохан Непомук Хумел
Гробът на Йохан Непомук Хумел на историческото гробище Фридхоф, Ваймар Йохан Непомук Хумел (Johann Nepomuk Hummel) (* 14 ноември 1778 в Пресбург, (днес Братислава), Унгарско кралство – † 17 октомври 1837 във Ваймар) е словашки, австро-унгарски и немски композитор и пианист.
Виж Вилхелм I и Йохан Непомук Хумел
18 януари
18 януари е 18-ият ден в годината според григорианския календар.
22 март
22 март е 81-вият ден в годината според григорианския календар (82-ри през високосна година).
24 август
24 август е 236-ият ден в годината според григорианския календар (237-и през високосна година).
30 март
30 март е 89-ият ден в годината според григорианския календар (90-и през високосна година).
9 март
9 март е 68-ият ден в годината според григорианския календар (69-и през високосна година).