По-бързо от браузъра!
15 отношения: Префект, Авентикум, Норча, Нерон, Рим, Светоний, Сполето, Тит, Тит Флавий Сабин (суфектконсул 47), Тит Флавий Сабин (баща на Веспасиан), Мизия, Веспасия Пола, Веспасиан, Домициан, 69.
Префект
Префект (praefectus, от praeficere.
New!!: Веспасий Полион и Префект · Виж повече »
Авентикум
Амфитеатър в Авентикум Авентикум (Aventicum) e главен град на римския Civitas Helvetiorum в Средна Швейцария и политически, религиозен и икономически център на хелветите.
New!!: Веспасий Полион и Авентикум · Виж повече »
Норча
Норча (Norcia, на лат.: Nursia) e град и община в провинция Перуджа, регион Умбрия, Централна Италия.
New!!: Веспасий Полион и Норча · Виж повече »
Нерон
Нерон Клавдий Цезар Август Германик (Nero Claudius Caesar Augustus Germanicus), по рождение – Луций Домиций Ахенобарб (лат. Lucius Domitius Ahenobarbus), известен под името Нерон, е римски император между 54 и 68 година, последният от Юлиево-Клавдиевата династия.
New!!: Веспасий Полион и Нерон · Виж повече »
Рим
Рим (на италиански и латински: Roma, Ро̀ма; на готски: ̼̰͂̿; латинска транскрипция Ruma; Ρώμη) е столицата на Италия и област Лацио.
New!!: Веспасий Полион и Рим · Виж повече »
Светоний
Гай Светоний Транквил (Gaius Suetonius Tranquillus), известен още само като Светоний (Suetonius), е древноримски историк.
New!!: Веспасий Полион и Светоний · Виж повече »
Сполето
Сполето (Spoleto; Spoletium) е град и община в Централна Италия, регион Умбрия, в провинция Перуджа.
New!!: Веспасий Полион и Сполето · Виж повече »
Тит
Тит Флавий Веспасиан (Titus Flavius Caesar Vespasianus Augustus) е император на Римската империя от 79 до 81 година.
New!!: Веспасий Полион и Тит · Виж повече »
Тит Флавий Сабин (суфектконсул 47)
#пренасочване Тит Флавий Сабин (консул 47 г.).
New!!: Веспасий Полион и Тит Флавий Сабин (суфектконсул 47) · Виж повече »
Тит Флавий Сабин (баща на Веспасиан)
Тит Флавий Сабин (Titus Flavius Sabinus, 1 век пр.н.е.) е син на Тит Флавий Петрон и Тертула.
New!!: Веспасий Полион и Тит Флавий Сабин (баща на Веспасиан) · Виж повече »
Мизия
Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.
New!!: Веспасий Полион и Мизия · Виж повече »
Веспасия Пола
Веспасия Пола (Vespasia Polla; Vespasia Pollio; * 15 пр.н.е.) е майка на римския император Веспасиан и баба на Тит и Домициан.
New!!: Веспасий Полион и Веспасия Пола · Виж повече »
Веспасиан
Тит Флавий Веспасиан (лат. Titus Flavius Vespasianus) е римски император през периода от 22 юни 69 до 24 август 79 г., издигнат от VIII Августовски легион.
New!!: Веспасий Полион и Веспасиан · Виж повече »
Домициан
Тит Флавий Домициан (Titus Flavius Domitianus) е третият и последен римски император от династията на Флавиите.
New!!: Веспасий Полион и Домициан · Виж повече »
69
Няма описание.
New!!: Веспасий Полион и 69 · Виж повече »
