Съдържание
21 отношения: Кавказ, Киликия, Константинопол, Армения, Азербайджан, Анания Ширакаци, Ананиа Ширакаци, Руснаци, Средна Азия, Средновековие, Теодосий I, Хулагу, Мовсес Хоренаци, Истанбул, История, Измир, Българска история, Балканите, Велика Армения, Йерусалим, 198.
- Починали през 1271 година
- Родени през 1198 година
Кавказ
Кавказ е планинска верига в Евразия, простираща се между Черно и Каспийско море и дала името си на историко-географската област Кавказ.
Киликия
Киликия (Kilikya; Κιλικία) е историческа област, разположена на югоизточното крайбрежие на Мала Азия.
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Виж Вардан Аревелци и Константинопол
Армения
Армения (Հայաստանի Հանրապետություն, Hayastani Hanrapetut’yun) е унитарна полупрезидентска република от Югозападна Азия, но политически и културно тя е приемана като част от Европа.
Азербайджан
Азербайджан (също Азърбайджан) е държава на западния бряг на Каспийско море.
Виж Вардан Аревелци и Азербайджан
Анания Ширакаци
Анания Ширакаци е арменски географ, картограф, астроном, математик, историк.
Виж Вардан Аревелци и Анания Ширакаци
Ананиа Ширакаци
#виж Анания Ширакаци.
Виж Вардан Аревелци и Ананиа Ширакаци
Руснаци
Руснаците (русские), наричани в исторически контекст и руси или московци, са източнославянски народ – най-многолюдния славянски народ, и основно население на Руската федерация.
Средна Азия
#виж Централна Азия.
Виж Вардан Аревелци и Средна Азия
Средновековие
„Света София“, построена между 532 и 537 г. (Минаретата са от турския период.) Византийската империя съществува през цялото Средновековие Средновековие, или Средни векове, е средният период от схематичното разделяне на европейската история на три периода: Античност, Средновековие и Ново време.
Виж Вардан Аревелци и Средновековие
Теодосий I
Флавий Теодосий (Flavius Theodosius; Θεοδόσιος Α’), прието е още да се нарича Теодосий I Велики, е римски император от 379 до 395 година.
Виж Вардан Аревелци и Теодосий I
Хулагу
#пренасочване Хулагу хан.
Мовсес Хоренаци
Мовсес Хоренаци (Մովսէս Խորենացի) е арменски историк, наречен с основание „Баща на арменската историография“.
Виж Вардан Аревелци и Мовсес Хоренаци
Истанбул
Истанбу̀л (İstanbul, /isˈtanbuɫ/), известен в миналото още като Цариград, Константинопол и Византион, е най-големият град в Турция, който служи като икономически, културен и исторически център на страната.
Виж Вардан Аревелци и Истанбул
История
Historia (алегория на историята) от Никола Гисис (1892) ''Gesta Danorum'' („Дела на датчаните“), стр. 1 от Саксо Граматикът, 12 век История (ιστορία – „проучване, познание, придобито чрез изследване“) е наука, занимаваща се с изучаване на миналото, фокусирана върху човека и неговите действия, състояния, мирогледи, социални взаимоотношения и организации от миналото до наши дни.
Измир
Измир или в исторически контекст Смирна (İzmir; Σμύρνη, Смирни) е град в Югозападна Турция, третият по големина в страната и второ по големина пристанище след Истанбул.
Българска история
#виж История на България.
Виж Вардан Аревелци и Българска история
Балканите
#виж Балкански полуостров.
Виж Вардан Аревелци и Балканите
Велика Армения
Най-голямо могъщество Велика Армения достига по времето на Тигран Велики от 95 до 66 пр.н.е. Велика Армения (Մեծ Հայք; Μεγάλη Ἀρμενία; Armenia Magna; დიდი სომხეთი) е независима арменска държава от 190 г.
Виж Вардан Аревелци и Велика Армения
Йерусалим
Йерусалим (ירושלים,; القدس) или Ерусалим е град в източен Израел, административен център на Йерусалимски окръг.
Виж Вардан Аревелци и Йерусалим
198
Римска империя.
Вижте също
Починали през 1271 година
- Барая хан
- Беатрис фон Андекс-Мерания
- Вардан Аревелци
- Елена Дукина
- Елизабет Унгарска (1236-1271)
- Исабела Арагонска (Франция)
- Константин Палеолог
- Лаурета (Саарбрюкен)
- Маргарита Френска (1254 – 1271)
- Сава II
- Хаджи Бекташ Вели
- Ярослав III (Владимирско-Суздалско княжество)
Родени през 1198 година
- Александър II (Шотландия)
- Беатрикс фон Хоенщауфен
- Бранка Португалска (сеньора на Гуадалахара)
- Вардан Аревелци
- Енгелберт I фон Изенберг
- Конрад фон Хохщаден
- Раймон Беренгер IV (Прованс)