Съдържание
5 отношения: Нов завет, Стар завет, Теизъм, Монотеизъм, Догматика.
Нов завет
Новият завет е централното писмено свидетелство на християнството, в което основната представена личност е Исус Христос.
Стар завет
Старият завет (според българоезичната традиция Ветхий завет) е първата от двете (наред с Новия завет), по-стара част от християнската Библия, включваща древното еврейско Свещено писание (Танах) – съдържа общо 50 книги и е общ свещен текст на юдаизма и християнството.
Теизъм
Теизмът (Θεός, „Бог“) в общ смисъл е вярата в съществуването на поне един бог.
Монотеизъм
Монотеизъм (μόνος – „един“ и θεός – „бог“) или единобожие, e вярата в съществуването на едно божество, за разлика от политеизма (вярата в повече от едно божество) и от атеизма (вярата, че не съществуват божества).
Догматика
Догматиката (от гр. δόγμα – неизменно правило) е дял от богословието, в който се изяснява същината на християнската вяра на източноправославната, римокатолическата, Евангелската Лутеранска църква, Англиканската епископална църква и Реформираната/Презвитерианската църква.