Съдържание
46 отношения: Късна Античност, Ксенофан, Примотеизъм, Пантеизъм, Платон, Политеизъм, Персия, Атон (бог), Атеизъм, Ахура Мазда, Ахетатон, Авраамически религии, Адвайта Веданта, Амон, Аменхотеп IV, Неоплатонизъм, Сатана, Света Троица, Свети Дух, Светец, Син (митология), Тутанкамон, Тива (Египет), Ур, Унитарианизъм, Филон Александрийски, Хезиод, Шамаш, Мардук, Мит за пещерата, Монизъм, Исус Христос, Иранско плато, Иисус Христос, Индуизъм, Заратустра, Будизъм, Бог, Бог Отец, Вселена, Държавата (Платон), Дявол, Дуализъм (религия), Древен Египет, Даоизъм, Деизъм.
- Философия на религията
Късна Античност
#пренасочване Късна античност.
Виж Монотеизъм и Късна Античност
Ксенофан
Ксенофан от Колофон, Ксенофан Колофонски (на старогръцки Ξενοφάνης ὁ Κολοφώνιος) е древногръцки философ, поет и религиозен мислител, смята се за основател (или според други мнения – предшественик) на школата на „елеатите“.
Примотеизъм
Примотеизмът по същество е политеистична религия, но при него едно божество се счита за върховно и особено важно за света и хората, а останалите божества се възприемат като по-низши, подчинени нему.
Пантеизъм
Пантеизъм е вярата, че всичко съществуващо е идентично с божествеността, или че всичко образува един всеобхватен иманентен бог.
Платон
Пла̀тон (Πλάτων) е древногръцки учен, математик и философ.
Политеизъм
Политеизъм или политеистична религия (от старогръцки: πολύς, polys – „многочислен, много“ и θεός, θεοί theoi – „бог, божество“ – „многобожие“) се нарича религиозен светоглед, включващ вяра в повече от един бог.
Персия
Пе́рсия произлиза от Персис – древногръцката форма на Парс (или Фарс) и е латинизирано название на историческата област Фарс в Южен Иран, използвана в западните страни до 1935 г.
Атон (бог)
Атон,този който изхранва,този който топли. Атон („слънчев диск“, „тялото на Ра“) е древноегипетски бог, свързван с първия монотеистичен култ в човешката история, въведен от Ехнатон.
Атеизъм
Гръцката дума αθεοι (''атеи'') от „Послание на св. ап. Павел до Ефесяни“ на папирус 46 от 3 век Символът на атеистите Атеизмът в широк смисъл е отхвърлянето на вярата в съществуване на божества.
Ахура Мазда
Ахура Мазда (𐬨𐬀𐬰𐬛𐬁 𐬀𐬵𐬎𐬭𐬀, اهورامزدا), срещащ се и със средноперсийската форма на името Ормузд или Ормазд (на пехлеви: whrmzd) е върховното божество в зороастризма.
Ахетатон
Ахетатон („Хоризонта на Атон“) Тел Ел Амарна или Амарна е град в Древен Египет.
Авраамически религии
дхармическите религии (жълто) по света Символи на трите най-големи Авраамически религии е общо название на юдаизма, християнството, исляма и бахайството в сравнителното религиознание.
Виж Монотеизъм и Авраамически религии
Адвайта Веданта
#виж Адвайта веданта.
Виж Монотеизъм и Адвайта Веданта
Амон
Амон е древноегипетски бог, който е покровител на град Тива.
Аменхотеп IV
#виж Ехнатон.
Неоплатонизъм
Неоплатонизмът е философско течение, възникнало през III век сл.
Виж Монотеизъм и Неоплатонизъм
Сатана
Сатана (שָׂטָן; σατᾶν, от собственото име Σατανάς, Сáтанас; שִׂטְנָא – Śaṭanâ; شيطان – Шейтан) е термин в авраамическите религии, използван за означаване на ангел, демон или второстепенен бог в различни религии.
Света Троица
В християнското богословие (теология) Светата Троица е основна доктрина, която се поддържа от повечето направления на християнството.
Свети Дух
Светият Духв християнството е едно от Лицата на Светата Троица, третата Ипостас на триединния Бог.
Светец
Светецът (от старобългарски) svętъ, svętъjь;П.
Син (митология)
Отпечатък от цилиндричния печат на ''Хашхамер'', ''патеси'' (първожрец) на ''Син'' от Ишкун-Си, около 2100 пр.н.е. Седналата фигура най-вероятно е Ур-Наму, полагащ управлението в ръцете на Хашхамер, предвождан от ламма.
Виж Монотеизъм и Син (митология)
Тутанкамон
Небхеперура Тутанкамон или Тутанкамон (както е известен на широката публика), познат и като Тутанхамун (този прочит е приет за правилен в египтологията – Тут-Анх-Амун), наречен при раждането си Тутанкатен, е египетски фараон от Осемнадесетата фараонска династия, управлявал около 1332 – 1323 г.
Тива (Египет)
Тива (Θῆβαι) е град в Древен Египет.
Виж Монотеизъм и Тива (Египет)
Ур
УрTrevor Bryce: The Routledge Handbook of the Peoples and Places of Ancient Western Asia: From the Early Bronze Age to the Fall of the Persian Empire, Taylor & Francis Group (2009), pp.
Виж Монотеизъм и Ур
Унитарианизъм
#виж Унитарианство.
Виж Монотеизъм и Унитарианизъм
Филон Александрийски
Филон Александрийски (Φίλων) е елинистически египетски философ и учен.
Виж Монотеизъм и Филон Александрийски
Хезиод
Хезиод е древногръцки поет, за когото се смята, че е живял около 700 г. пр.н.е. Смята се, че е роден и отрасъл в Беотия като син на дребен селянин, който се преселил тук от Мала Азия.
Шамаш
#виж Уту.
Мардук
Мардук (Клинопис: 𒀭𒀫𒌓 dAMAR.UTU; шумерски: amar utu.k „теле на слънцето; слънчево теле“; класически сирийски: ܡܪܘܿܕ݂ܵܟܼ (Mrōḏāḵ), еврейски: מְרֹדַךְ, съвременен: Mərōdaḵ, тибирийски: Merōḏaḵ) е бог от древна Месопотамия и божество покровител на град Вавилон.
Мит за пещерата
Мит за пещерата Митът за пещерата, познат още като Алегория за пещерата, Платоновата пещера и Притчата за пещерата, е алегория, използвана от гръцкия философ Платон в неговото съчинение „Държавата“.
Виж Монотеизъм и Мит за пещерата
Монизъм
Монизъм е философско учение, което приема за основа на всичко съществуващо едно начало.
Исус Христос
#пренасочване Иисус Христос.
Иранско плато
#пренасочване Иранска планинска земя.
Виж Монотеизъм и Иранско плато
Иисус Христос
Иисус (Исус) Христос (Ἰησοῦς от еврейското יְהוֹשֻׁעַ, Йешуа, или по-точно староарамейското ܝܫܘܥ, Йешуа – "Йехова е спасение“, Χριστός от еврейското מָשִׁיחַ, Машиах, и староарамейското ܡܫܝܚܐ, Мешия, „помазаният“), наричан още Иисус от Назарет, е основоположник и централна историческа личност в християнството, както и една от най-влиятелните фигури в човешката история.
Виж Монотеизъм и Иисус Христос
Индуизъм
Индуизмът е религия, разпространена главно в Индия и Непал.
Заратустра
Зороастър, също Заратустра (на авестийски език: Zaraθuštra, Zarathustra, Ζωροάστηρ Zōroastēr / Ζωροάστρης Zōroástrēs) е ирански религиозен реформатор, основоположник на зороастризма, държавна религия на Персия от времето на Ахеменидите до края на Сасанидската епоха.
Будизъм
Стоящият Буда. (I—II век) Будизмът (बुद्ध धर्म,, пали बुद्ध धम्म, „Учение на Пробудения“) е религиозно-философска система (дхарма) за духовното пробуждане (бодхи), обхващаща разнообразни традиции, вярвания и практики, основани на учението, приписвано на Сидхарта Гаутама, често наричан Буда.
Бог
Бог е най-висшето същество, божеството сътворител и главният обект на вярата в монотеизма.
Виж Монотеизъм и Бог
Бог Отец
Бог Отец (в християнството) е едно от лицата на Светата троица, Бащата на човешката душа, създателят на всичко.
Вселена
Вселена е понятие, което обикновено означава целия пространствено-времеви континуум, в който съществуваме, заедно с всички форми на енергия и материя в него – планети, звезди, галактики и междугалактично пространство.
Държавата (Платон)
Издание на „Държавата“ от 1713 „Държавата“ (380 г. пр.н.е, Πολιτεία, Политея), от Платон, е сократически диалог за природата на реда и справедливостта, и характера на праведния град-държава и на праведния човек.
Виж Монотеизъм и Държавата (Платон)
Дявол
Дяволът е персонификация на злото, възприета в различни култури и религии.
Дуализъм (религия)
Като дуалистични (duo, dualis: две, двойствен) биват определяни философските и/или религиозни системи, защитаващи наличието на две основни начала (принципа, естества, същности), разглеждани като напълно независими едно от друго и антагонистични (намиращи се в постоянна борба помежду си): доброто и злото, силите на светлината (познанието, красотата и духовността) и тъмнината (мракобесието, злобата, греха и порочността), Бог и Сатаната.
Виж Монотеизъм и Дуализъм (религия)
Древен Египет
Пирамидите в Гиза, най-популярният символ на цивилизацията на Древен Египет Карта на Древен Египет с главните градове и обекти от Династическия период (ок. 3150 година пр.н.е.
Виж Монотеизъм и Древен Египет
Даоизъм
Даоизмът (или таоизъм) е система от китайски философски и религиозни концепции, свързани тясно помежду си.
Деизъм
Деизъм (deus – бог) e религиозно-философско учение, възникнало през XVII – XVIII в., което отрича откровението като източник на вярата в Бог и счита, че до заключението за съществуването на Бог може да се достигне чрез наблюдаване на заобикалящия ни свят.
Вижте също
Философия на религията
- Анимизъм
- Антихрист. Проклятие към християнството
- Вечност
- Екстаз
- Живот след смъртта
- Името на розата
- Мистицизъм
- Монизъм
- Монотеизъм
- Персийски писма
- Политеизъм
- Провидение
- Реалност
- Свободна воля
- Трансценденция
- Чудо