Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
ИзходящIncoming
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Бобощица

Index Бобощица

Бобощѝца или Бобошѝца, в местния диалект понякога и Бобошчѝца, често неправилно Бобошница (Boboshtica; Boboştiţa; Μπομποστίτσα, Бобостица) е село в Албания в област Корча.

Отваряне в Google Maps

Съдържание

  1. 51 отношения: Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique, Корча, Корча (област), Корчанска епархия, Охридска патриаршия, Опара, Асен Петров, Архив фюр славише филологи, Абдул Азис, Айдемир, Албания, Али паша Янински, Александър Синве, Антим I, Андре Мазон, Неделник, Румъния, Стоян Новакович, Сребрен Поппетров, Санстефански мирен договор, Свети Димитър (Бобощица), Свети Йоан Предтеча (Бобощица), Слимница, Софроний Врачански, Уилям Лийк, Хайнрих Гелцер, Цариград, Махмуд II, Мала Преспа, Морава (планина), Молба на бобощени до екзарх Антим I, Иван Снегаров, Българска екзархия, Баязид II, Билища, Благой Шклифов, Боривое Милоевич, Божидар Видоески, Берлински договор, Връбник, Ватрослав Ягич, Виктор Ефтимиу, Влашко, Густав Вайганд, Голо бърдо (Албания), Герг Бубани, Георги Трайчев, Дреново (община Корча), Димитър Цанцо, Любомир Милетич, ... Разширете индекс (1 Повече ▼) »

Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique

Les Grecs de l’Empire Ottoman.

Виж Бобощица и Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique

Корча

Корча в 1916 г. Корча Корча (Korça; Κορυτσά) е град в Югоизточна Албания и има население от 79 697 души (2009).

Виж Бобощица и Корча

Корча (област)

Корча е административна област, разположена в югоизточна Албания, с площ 3771 km2, което я прави най-голямата в страната, и население 220 357 души (2011).

Виж Бобощица и Корча (област)

Корчанска епархия

#пренасочване Корчанска, Поградецка, Колонийска, Деволска и Москополска епархия.

Виж Бобощица и Корчанска епархия

Охридска патриаршия

#пренасочване Охридска архиепископия.

Виж Бобощица и Охридска патриаршия

Опара

Опара е местност в днешна Албания, заемаща средищния район по течението на Девол, между Корча и Берат.

Виж Бобощица и Опара

Асен Петров

Асен Маринчов Петров е български лекар хирург, учен и университетски преподавател.

Виж Бобощица и Асен Петров

Архив фюр славише филологи

„Архив фюр славише филологи“ (Archiv für slavische Philologie, в превод Архив за славянска филология) е най-старото славистично филологическо списание, смятано за най-доброто научно списание в тази област за времето си.

Виж Бобощица и Архив фюр славише филологи

Абдул Азис

Абдул Азис (османски турски: عبد العزيز; I.) е 32-рият султан на Османската империя от 25 юни 1861 до 30 май 1876 година, когато е свален с държавен преврат.

Виж Бобощица и Абдул Азис

Айдемир

Руска липованска къща през 2015 г. в бившето село Татарица, днес част от село Айдемир. Айдемѝр е най-голямото село в България по население с постоянен адрес – 6588 жители, и второ по население с настоящ адрес – 6177 души към 15 септември 2022 г.

Виж Бобощица и Айдемир

Албания

Република Албания (Republika e Shqipërisë, изговаря се Републѝка е Шкипърѝсъ, кратка форма Алба̀ния (Shqipëria, изговаря се Шкипърѝя) е страна в Южна Европа. Границите на Албания са с Черна гора на север, Косово на североизток, Северна Македония на изток и Гърция на юг.

Виж Бобощица и Албания

Али паша Янински

Али паша Янински, Али паша Тепелена или Али паша Тепеделенли (Ali Pashë Tepelena; Tepedelenli Ali Paşa) е османски военен и политически деец.

Виж Бобощица и Али паша Янински

Александър Синве

Александър Синве (Alexandre Synvet или Sinvet, известен в литературата като A. Synvet) е френски географ и картограф.

Виж Бобощица и Александър Синве

Антим I

Мавзолеят на екзархАнтим I във Видин Паметник на екзархАнтим I в София Антим I е виден висш български православен духовник, пръв екзархна самостоятелната Българска екзархия.

Виж Бобощица и Антим I

Андре Мазон

Андре Мазон (André Mazon) е френски филолог славист.

Виж Бобощица и Андре Мазон

Неделник

Корица на „Неделника“ „Кириакодромион, сиреч Неделник“ (или само „Неделник“ или „Софроние“) е първата печатна книга на новобългарски език.

Виж Бобощица и Неделник

Румъния

Румъ̀ния (România) е държава в Югоизточна Европа.

Виж Бобощица и Румъния

Стоян Новакович

Сто̀ян Нова̀кович (Stojan Novaković) е сръбски политик (министър-председател, министър на външните работи, на просветата), поет, писател, преводач, учен – филолог и историк, председател на Сръбската академия на науките.

Виж Бобощица и Стоян Новакович

Сребрен Поппетров

Сребрен Поппетров Попдимитров е български революционер, общественик и политик, виден деец на българското националноосвободително движение в Македония.

Виж Бобощица и Сребрен Поппетров

Санстефански мирен договор

Санстефанският мирен договор е прелиминарен (предварителен) мирен договор между Руската империя и Османската империя, който слага край на Руско-турската война (1877 – 1878) г.

Виж Бобощица и Санстефански мирен договор

Свети Димитър (Бобощица)

„Свети Димитър“ (Shën Mitrit) е православна църква край Бобощица, Албания, част от Корчанската епархия на Албанската православна църква.

Виж Бобощица и Свети Димитър (Бобощица)

Свети Йоан Предтеча (Бобощица)

„Свети Йоан Предтеча“ (Shën Jovanit) е православна църква край корчанското село Бобощица, Албания, част от Корчанската епархия на Албанската православна църква.

Виж Бобощица и Свети Йоан Предтеча (Бобощица)

Слимница

Слѝмница или книжовно Слѝвница (Τρίλοφος, Трилофос, катаревуса: Τρίλοφον, Трилофон, до 1950 година Σλήμνιτσα, Слимница) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Нестрам (Несторио), област Западна Македония.

Виж Бобощица и Слимница

Софроний Врачански

Софроний Врачански е български духовник, врачански епископ, народен будител и пръв последовател на делото на Паисий Хилендарски.

Виж Бобощица и Софроний Врачански

Уилям Лийк

#пренасочване Уилям Мартин Лийк.

Виж Бобощица и Уилям Лийк

Хайнрих Гелцер

ХайнрихГелцер (Heinrich Gelzer) е германски учен, професор по класическа филология, антична и византийска история в Йена.

Виж Бобощица и Хайнрих Гелцер

Цариград

#виж Истанбул.

Виж Бобощица и Цариград

Махмуд II

Махмуд II (II.) е 30-ият султан на Османската империя от 28 юли 1808 до 1 юли 1839 година.

Виж Бобощица и Махмуд II

Мала Преспа

Преспанското езеро и остров Мал град Мала Преспа е историко-географска област и община в Република Албания, част от административна област Корча.

Виж Бобощица и Мала Преспа

Морава (планина)

Морава (Morava) е планина разположена в източната част на историческата област Девол.

Виж Бобощица и Морава (планина)

Молба на бобощени до екзарх Антим I

Молбата на бобощени до екзархАнтим I е писмо от жителите на корчанското село Бобощица, тогава в Османската империя, до българския екзархАнтим I. На 26 октомври 1873 година жителите на Бобощица пишат молба до българския екзархАнтим I, написана с гръцки букви на бобощички диалект.

Виж Бобощица и Молба на бобощени до екзарх Антим I

Иван Снегаров

Иван (Януш) Йончев Снегаров е виден български църковен историк, архивист и археограф, академик.

Виж Бобощица и Иван Снегаров

Българска екзархия

Българската екзархия е върховна национална организация на Българската православна църква, учредена с ферман на султан Абдул Азис от 27 февруари 1870 година.

Виж Бобощица и Българска екзархия

Баязид II

Баязид II (بايزيد ثانى, Bāyezīd-i sānī, II.Beyazıt) е 8-ият султан на Османската империя в периода 22 май 1481 – 24 април 1512 година.

Виж Бобощица и Баязид II

Билища

Билища или Биглища (произнасяно в местния говор Билишча, Bilishti; Βίγλιστα) е град в Албания, център на община Девол, част от административната област Корча.

Виж Бобощица и Билища

Благой Шклифов

Благой Стефанов Шклифов е български езиковед и диалектолог, изследовател на крайните югозападни български говори.

Виж Бобощица и Благой Шклифов

Боривое Милоевич

Боривое Ж.

Виж Бобощица и Боривое Милоевич

Божидар Видоески

Родната къща на Видоески в Звеча Божидар Видоески (Божидар Видоески) е лингвист (македонист) от Република Македония, смятан за един от бащите на македонския литературен език, академик на Македонската академия на науките и изкуствата.

Виж Бобощица и Божидар Видоески

Берлински договор

Берлинският договор от 1/13 юли 1878 г.

Виж Бобощица и Берлински договор

Връбник

Връбник (произношене в местния говор Върник в самото село или Върбник в околните селища; Vërnik, Върник, членувано Verniku, Вернику; Βερνίκι, Верники) е село в Албания, в община Девол, област Корча.

Виж Бобощица и Връбник

Ватрослав Ягич

Ва̀трослав Ягич (Vatroslav Jagić) е хърватски езиковед, един от най-изтъкнатите слависти от втората половина на XIX век.

Виж Бобощица и Ватрослав Ягич

Виктор Ефтимиу

Виктор Ефтимиу (Victor Eftimiu) е румънски поет, писател и драматург, академик Румънската академия и директор на Народния театър в Букурещ.

Виж Бобощица и Виктор Ефтимиу

Влашко

Влашко или Влахия (Țara Românească, в превод „Романска страна“) е историко-географска област, разположена в съвременна Румъния.

Виж Бобощица и Влашко

Густав Вайганд

Густав Вайганд (Gustav Weigand) е германски езиковед, специалист по балканските езици и особено балканските романски езици - румънски, арумънски и мъгленорумънски.

Виж Бобощица и Густав Вайганд

Голо бърдо (Албания)

#пренасочване Голо бърдо (област).

Виж Бобощица и Голо бърдо (Албания)

Герг Бубани

Герг Бубани (Gjergj Bubani) е виден албански публицист и писател.

Виж Бобощица и Герг Бубани

Георги Трайчев

Георги Трайчев Георгимайков (срещан и като Гьоргимайков), с псевдоними Вестителов, Г.

Виж Бобощица и Георги Трайчев

Дреново (община Корча)

Дрено̀во (Drenova; Ντρένοβα) е село в Албания в община Корча, област Корча.

Виж Бобощица и Дреново (община Корча)

Димитър Цанцо

Димитър Цанцо е български просветен деец от XIX век в Корчанско.

Виж Бобощица и Димитър Цанцо

Любомир Милетич

Любомир Георгиев Милетич е един от най-видните български учени и интелектуалци от края на XIX век и първата половина на XX век.

Виж Бобощица и Любомир Милетич

Йоасаф II Охридски

Йоасаф II Охридски е православен духовник, охридски архиепископ от 1719 до 1745 г.

Виж Бобощица и Йоасаф II Охридски

, Йоасаф II Охридски.