Съдържание
51 отношения: I велико народно събрание, Куручешме, Калафат, Кирил Скопски, Княжество България, Корчанска епархия, Първи църковно-народен събор, Прокопий Преславски, Преславски митрополит, Партений Зографски, Паисий II Видински, Паисий Врачански (Вселенска патриаршия), Поленинска и Кукушка епархия, Османска империя, Одеса, Антарктика, Антимово (област Силистра), Антимово (област Видин), Анкара, Априлското въстание, Русия, Румъния, Сръбско-българска война, Сисанийска и Сятищка епархия, Татарлар, Учредително събрание, Халки, Халкинска семинария, Хилендарския манастир, Мавзолей на Антим I, Москва, Московска духовна академия, Иларион Ловчански, Българска екзархия, Вселенска патриаршия, Варненска и Великопреславска епархия, Видин, Видинска митрополия, Видинска епархия, Видински митрополит, Велика народна школа, Вениамин Преславски, Дунав, Екзарх Антим I (връх), Екзарх Антимово, Лозенград, Йосиф I Български, 1 декември, 16 февруари, 1816, ... Разширете индекс (1 Повече ▼) »
- Възпитаници на Халкинската семинария
- Епископи на Българската православна църква
- Лозенградчани
- Монаси в Хилендарския манастир
- Председатели на Народното събрание на България
I велико народно събрание
Заседание на Народното събрание в Търново, гравюра, 1879 г. Сградата във Велико Търново, в която заседават Учредителното, I, III, IV и V велико народно събрание Първото велико народно събрание (съкратено І ВНС) е Велико народно събрание на Княжество България, което заседава в бившия турски конак в Търново от 17 април до 26 юни 1879 г.
Виж Антим I и I велико народно събрание
Куручешме
Схематична карта на кварталите в район Бешикташ Куручешме (Kuruçeşme, Ξηροκρήνη) е квартал на Истанбул с население от 5434 души (1997).
Калафат
Калафат (Calafat) е град, с ранг на община, в Окръг Долж, регион Олтения, Румъния.
Кирил Скопски
Кирил е православен български просветен деец и духовник, скопски (1872 – 1875) и видински митрополит (1891 – 1914) на Българската екзархия.
Княжество България
Княжество България е официалното наименование на България от приемането на Търновската конституция през 1879 г., последвано от Съединението на Източна Румелия, до обявяването на независимост през 1908 г.
Виж Антим I и Княжество България
Корчанска епархия
#пренасочване Корчанска, Поградецка, Колонийска, Деволска и Москополска епархия.
Виж Антим I и Корчанска епархия
Първи църковно-народен събор
Първият български църковно-народен събор заседава от 23 февруари до 24 юли 1871 година в Цариград.
Виж Антим I и Първи църковно-народен събор
Прокопий Преславски
Прокопий (Προκόπιος) е православен духовник, преславски митрополит на Вселенската патриаршия от 1872 до 1874 година.
Виж Антим I и Прокопий Преславски
Преславски митрополит
#виж Варненска и Великопреславска епархия.
Виж Антим I и Преславски митрополит
Партений Зографски
Партений Зографски е български духовник, поленински епископ и нишавски митрополит, книжовник, един от първите български филолози и фолклористи.
Виж Антим I и Партений Зографски
Паисий II Видински
Паисий е православен гръцки духовник, митрополит на Вселенската патриаршия.
Виж Антим I и Паисий II Видински
Паисий Врачански (Вселенска патриаршия)
Паисий е православен български духовник, митрополит на Вселенската патриаршия.
Виж Антим I и Паисий Врачански (Вселенска патриаршия)
Поленинска и Кукушка епархия
Кръщелно свидетелство на Ташо, син на Никола Стоянов, подписано от свещеник Константин Хаджинаков и архиерейския наместник иконом Григорий Попдимитров, Българска църковна община в Полянин, Солунска епархия, 17 януари 1910 г.
Виж Антим I и Поленинска и Кукушка епархия
Османска империя
Османската империя (на османски турски: دولتْ علیّه عثمانیّه Devlet-i Âliye-yi Osmâniyye, в превод „Велика Османска държава“, на новотурски език: Osmanlı İmparatorluğu или Osmanlı Devleti, в превод Османска империя или Османска държава), която на Запад е позната и като Турска империя или просто Турция, е историческа многонационална държава – ислямска теократична абсолютна монархия.
Виж Антим I и Османска империя
Одеса
Одески национален академичен театър за опера и балет Одеса (Одеса) е град в Украйна на Черно море.
Виж Антим I и Одеса
Антарктика
Карта на Антарктика База Амундсен-Скот, Южният полюс е означен зад сградите> ВръхХершел, Източна Антарктика Музеят в Грютвикен, Южна Джорджия Антарктика е географски регион, обхващащ континента Антарктида и водите и островните територии в Южния океан разположени южно от Антарктическата конвергенция.
Антимово (област Силистра)
Антимово е село в Североизточна България.
Виж Антим I и Антимово (област Силистра)
Антимово (област Видин)
Антѝмово е село в Северозападна България.
Виж Антим I и Антимово (област Видин)
Анкара
А̀нкара (Ankara, до 1930 г. известен под името Ангора, а в античността като Анкира) е столицата на Турция, има 25 административни района, които образуват населението на града и на едноименния вилает.
Виж Антим I и Анкара
Априлското въстание
#виж Априлско въстание.
Виж Антим I и Априлското въстание
Русия
Русѝя (Росси́я) или Ру̀ска федера̀ция (Росси́йская Федера́ция), съкратено РФ е държава в Европа и Азия, заемаща източната част (38,6 %) на Европа и северната част (30,7 %) на Азия.
Виж Антим I и Русия
Румъния
Румъ̀ния (România) е държава в Югоизточна Европа.
Сръбско-българска война
Сръбско-българската война започва на 14 ноември (2 ноември стар стил) 1885 г., когато Сърбия, недоволна от осъщественото Съединение на Княжество България с Източна Румелия, обявява война на България.
Виж Антим I и Сръбско-българска война
Сисанийска и Сятищка епархия
Сисанийската и Сятищка епархия (Ιερά Μητρόπολη Σισανίουκαι Σιατίστης) е епархия на Вселенската патриаршия, управлявана от Църквата на Гърция, със седалище в македонския град Сятища (Сатиста).
Виж Антим I и Сисанийска и Сятищка епархия
Татарлар
#пренасочване Татарлар (вилает Одрин).
Учредително събрание
Учредителното събрание в Търново (10 февруари 1879 – 16 април 1879) е първото Народно събрание на България след Освобождението на страната от османско владичество през 1878 година, вследствие на Руско-турската война от 1877 – 1878 година.
Виж Антим I и Учредително събрание
Халки
Принцовите острови (Халки е третият от ляво) Халки или Хейбелиада (Heybeliada, Хейбелиада; Χάλκη, Халки) е вторият по големина принцов остров в Мраморно море, близо до Истанбул.
Виж Антим I и Халки
Халкинска семинария
Семинарията на османска пощенска картичка Семинарията на Халки (Ιερά Θεολογική Σχολή της Χάλκης) е богословско училище в Османската империя и после в Турция.
Виж Антим I и Халкинска семинария
Хилендарския манастир
#виж Хилендарски манастир.
Виж Антим I и Хилендарския манастир
Мавзолей на Антим I
Мозаечният портрет над входа Освещаването на мавзолея Мавзолеят на Антим I е гробницата във Видин на Антим I – първия екзархна самостоятелната Българска екзархия, видински митрополит, председател на Учредителното народно събрание и на Първото велико народно събрание, положил основния камък в изграждането на Шипченския паметник, завещал цялото си състояние за изграждането на катедралния храм „Свети Димитър“.
Виж Антим I и Мавзолей на Антим I
Москва
Москва (Москва) е столицата и най-населеният град на Русия.
Виж Антим I и Москва
Московска духовна академия
Московската православна духовна академия и семинария (Московская духовная академия и семинария, съкратено МПДАиС), обикновено само Московска духовна академия (съкр.
Виж Антим I и Московска духовна академия
Иларион Ловчански
Иларион Ловчански е български духовник, участник в борбите за самостоятелна българска църква в Османската империя.
Виж Антим I и Иларион Ловчански
Българска екзархия
Българската екзархия е върховна национална организация на Българската православна църква, учредена с ферман на султан Абдул Азис от 27 февруари 1870 година.
Виж Антим I и Българска екзархия
Вселенска патриаршия
Вселенската, наричана още Цариградската или Константинополската патриаршия (Oικουμενικό Πατριαρχείο Kωνσταντινουπόλεως, катаревуса: Οἰκουμενικόν Πατριαρχεῖον Κωνσταντινουπόλεως, İstanbul Ekümenik Patrikhanesi) е автокефална поместна православна църква със седалище в Истанбул, Турция.
Виж Антим I и Вселенска патриаршия
Варненска и Великопреславска епархия
Порфирий Варненски Храм „Св. Успение Богородично“ – Търговище Варненската и Великопреславска епархия на Българската православна църква е със седалище в град Варна и архиерейски наместничества в градовете Шумен, Провадия, Добрич и Търговище.
Виж Антим I и Варненска и Великопреславска епархия
Видин
Вѝдин е град в Северозападна България, разположен на десния бряг на река Дунав.
Виж Антим I и Видин
Видинска митрополия
#виж Видинска епархия.
Виж Антим I и Видинска митрополия
Видинска епархия
Сградата на видинската митрополия Дворът на Чипровския манастир Църква „Св. Кирил и Методий“ в Монтана Църква „Св. Георги“ във Вършец Видинската епархия e епархия на Българската православна църква със седалище във Видин.
Виж Антим I и Видинска епархия
Видински митрополит
#виж Видинска епархия.
Виж Антим I и Видински митрополит
Велика народна школа
Квартал „Фенер“, Цариград с Великата школа на върха на хълма, 1900 година Великата народна школа (Μεγάλη τουΓένους Σχολή, Мегали ту Генус Схоли, Fener Rum Erkek Lisesi, Фенер Рум Еркек Лисеси) е най-старото и най-престижно гръцко училище в Истанбул, Турция, в което са учили и много видни българи.
Виж Антим I и Велика народна школа
Вениамин Преславски
Вениамин (Βενιαμίν) е православен духовник, преславски митрополит на Вселенската патриаршия от 17 декември 1850 година до май 1861 година.
Виж Антим I и Вениамин Преславски
Дунав
Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.
Виж Антим I и Дунав
Екзарх Антим I (връх)
ЕкзархАнтим I е покрит с лед връхс височина 2080 m н.в.
Виж Антим I и Екзарх Антим I (връх)
Екзарх Антимово
ÈкзархАнтѝмово е село в Югоизточна България, община Карнобат, област Бургас.
Лозенград
Лозенград (Kırklareli, Къркларели, старо име Kırk-kilise, Кърк килисе, Σαράντα Εκκλησιές, Саранда Еклисиес) е град в Турция, административен център на едноименния вилает Лозенград.
Йосиф I Български
Йосиф I е виден висш български православен духовник, екзархна Българската екзархия от 1877 до 1915 година.
Виж Антим I и Йосиф I Български
1 декември
1 декември е 335-ият ден в годината според григорианския календар (336-и през високосна).
16 февруари
16 февруари е 47-ият ден в годината според григорианския календар.
1816
1816 (MDCCCXVI) е високосна година, започваща в понеделник според Григорианския календар.
Виж Антим I и 1816
28 февруари
28 февруари е 59-ият ден в годината според григорианския календар.
Вижте също
Възпитаници на Халкинската семинария
- Антим I
- Апостол Христодулу
- Атинагор I Константинополски
- Вартоломей I Константинополски
- Герман V Константинополски
- Герман Каравангелис
- Григорий Орологас
- Димитрий I Константинополски
- Йоаким Мартянос
- Константин VII Константинополски
- Лука Петридис
- Максим V Константинополски
- Неофит VIII Константинополски
- Прокопий Лазаридис
- Спиридон Влахос
- Филотей Вриениос
- Фотий Калпидис
- Хрисант Филипидис
- Хрисостом Калафатис
- Христофор Книтис
Епископи на Българската православна църква
- Амвросий Доростолски
- Андрей Нюйоркски
- Антим I
- Йосиф I Български
- Кирил Варненски и Великопреславски
- Натанаил Охридски
- Нил Изворов
- Софроний Врачански
- Стефан I Български
Лозенградчани
- Антим I
- Никола Асланов
Монаси в Хилендарския манастир
- Антим I
- Вукан Неманич
- Георги Митрофанович
- Иларион Макариополски
- Исая Серски (XIV век)
- Йован Гъркович
- Кирил Пейчинович
- Макарий (печатар)
- Михаил Коласийски
- Неофит Бозвели
- Никола Радоня
- Паисий Хилендарски
- Сава Сръбски
- Стефан Неманя
Председатели на Народното събрание на България
- Александър Малинов
- Александър Цанков
- Антим I
- Благовест Сендов
- Васил Коларов
- Вежди Рашидов
- Георги Пирински
- Георги Трайков
- Димитър Греков
- Димитър Петков
- Драган Цанков
- Ива Митева
- Йордан Соколов
- Марко Балабанов
- Михаил Миков
- Никола Минчев (юрист)
- Огнян Герджиков
- Петко Каравелов
- Петър Гудев
- Председател на Народното събрание на България
- Росен Желязков
- Станко Тодоров
- Стефан Стамболов
- Стоян Данев
- Теодор Теодоров
- Фердинанд Козовски
- Цвета Караянчева
- Цецка Цачева