Съдържание
19 отношения: Карта, Картография в България, Кишинев, Обединено княжество Влашко и Молдова, Академия на Генералния щаб (Руска империя), Никола Начов, Руска империя, Русе, Страсбург, Тракия, Македония (област), Мизия, Молдова, Българското книжовно дружество, Букурещ, Браила, Дунавска зора, 1810, 1845.
Карта
Карта на света от Йохан Кеплер Географската карта е умалено мащабно и математически определено изображение на земната повърхност или част от нея, нанесено върху плоскост с помощта на условни знаци.
Виж Александър Хаджирусет и Карта
Картография в България
Карта на Югоизточна и Централна Европа от 1542 г., (Johannes Honter, ''RudimentaCosmographica'', Brasov), на която е отбелязана България Картографията в България започва да се развива през ХІХ век.
Виж Александър Хаджирусет и Картография в България
Кишинев
Кишинев (или Кишинеу; на румънски: Chișinău,, Кишинъу; Кишинёв, Кишиньов, разпространено и в български източници) е столицата на Република Молдова.
Виж Александър Хаджирусет и Кишинев
Обединено княжество Влашко и Молдова
Обединеното княжество Влашко и Молдова (Principatele Unite ale Valahiei şi Moldovei) е названието на румънската държава след утвърждаване обединението на Влашко и Молдова на Цариградската конференция от есента на 1861 г.
Виж Александър Хаджирусет и Обединено княжество Влашко и Молдова
Академия на Генералния щаб (Руска империя)
Академията на Генералния щаб е висше военно училище в Санкт Петербург на Руската империя, Руската република и белогвардейската Руска държава (1918 – 1920).
Виж Александър Хаджирусет и Академия на Генералния щаб (Руска империя)
Никола Начов
Никола Енев Начов е български писател, историк, библиограф и етнограф, академик.
Виж Александър Хаджирусет и Никола Начов
Руска империя
Руска империя (Российская империя) e официално название на Русия от 1721 до 1917 г.
Виж Александър Хаджирусет и Руска империя
Русе
Ру̀се е най-големият български град по поречието на река Дунав и петият по големина град в страната, след София, Пловдив, Варна и Бургас.
Виж Александър Хаджирусет и Русе
Страсбург
Страсбург (Strasbourg; Straßburg) е град в Източна Франция, център на департамента Ба Рен и на регион Гранд Ест.
Виж Александър Хаджирусет и Страсбург
Тракия
Етнографска карта на Източна и Западна Тракия през 1912 година Територии в Източна и Западна Тракия и Македония освободени от българските войски към 1913 година Стара карта на Тракия (в зелено), Македония и Мизия (1907 г.) Стара карта на Тракия (1585 г.) Тракия (Θράκη, Траки, Trakya, Тракя, Thracia, Трация) е историко-географска област в Югоизточна Европа, която в днешно време обхваща Южна България, Североизточна Гърция и европейската част от Турция.
Виж Александър Хаджирусет и Тракия
Македония (област)
Македония (Μακεδονία; Македонија) е историко-географска област на Балканския полуостров с площ около 69 000 km² и население около 5 000 000 души.
Виж Александър Хаджирусет и Македония (област)
Мизия
Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав.
Виж Александър Хаджирусет и Мизия
Молдова
Република Молдова (Republica Moldova) е държава в Източна Европа, граничеща с Румъния и Украйна.
Виж Александър Хаджирусет и Молдова
Българското книжовно дружество
#виж Българска академия на науките.
Виж Александър Хаджирусет и Българското книжовно дружество
Букурещ
Букурѐщ (București) е столицата на Румъния, най-големият град и основният културен, промишлен и финансов център на страната.
Виж Александър Хаджирусет и Букурещ
Браила
Браила (Brăila) е град и административен център в окръг Браила, Влашко, Източна Румъния.
Виж Александър Хаджирусет и Браила
Дунавска зора
„Дунавска зора“ е български седмичник, излизал в Браила и Свищов в годините около Освобождението.
Виж Александър Хаджирусет и Дунавска зора
1810
1810 (MDCCCX) година е обикновена година, започваща в понеделник според Григорианския календар.
Виж Александър Хаджирусет и 1810
1845
Меморандумът от 1845 година е първата програма за културно-национална автономия на българите.