Византийско-български договор (815) и Омуртаг

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Византийско-български договор (815) и Омуртаг

Византийско-български договор (815) vs. Омуртаг

Византийско-българският договор от 815 г. е 30-годишен мирен договор, подписан в Константинопол между българския хан Омуртаг и византийския император Лъв V Арменец. Омурта̀г е български владетел, син на Крум.

Крум

Крум е средновековен български монарх, възкачил се на престола след Кардам.

Византийско-български договор (815) и Крум · Крум и Омуртаг · Виж повече »

Кан (титла)

Надпис на канасубиги Омуртаг. Думата „канас(у)биги“ може да се разчете на първия ред. Кан е предполагаема титла, която се използва от някои български историци за обозначение на българските владетели до края на IX век, наместо традиционно приетата титла „хан“.

Византийско-български договор (815) и Кан (титла) · Кан (титла) и Омуртаг · Виж повече »

Константинопол

Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).

Византийско-български договор (815) и Константинопол · Константинопол и Омуртаг · Виж повече »

Първа българска държава

Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.

Византийско-български договор (815) и Първа българска държава · Омуртаг и Първа българска държава · Виж повече »

Плиска

Първото българско царство Плѝска е български град в община Каспичан, област Шумен, Северна България.

Византийско-български договор (815) и Плиска · Омуртаг и Плиска · Виж повече »

Пловдив

Пло̀вдив е вторият по големина град в България.

Византийско-български договор (815) и Пловдив · Омуртаг и Пловдив · Виж повече »

Сюлейманкьойски надпис

Сюлейманкьойският надпис е български епиграфски паметник от времето на кан Омуртаг. Намерен е при село Сечище, Новопазарско (бивше Сюлейманкьой). Надписът съдържа условия на 30-годишния мирен договор между България и Византия, сключен през 815 г.

Византийско-български договор (815) и Сюлейманкьойски надпис · Омуртаг и Сюлейманкьойски надпис · Виж повече »

Тома Славянина

Омуртаг приема пратениците на цариградския император Михаил II Тома Славянина е византийски висш пълководец от славянски произход, турмахна малоазийските федерати и управител на областта.

Византийско-български договор (815) и Тома Славянина · Омуртаг и Тома Славянина · Виж повече »

Марица

Маричините езера в Рила Река Марица при Радуил Пролетно пълноводие на река Марица при Харманли Река Марица при Одрин Марѝца (гр. Έβρος, новогръцко произношение Еврос, старогръцко Хеброс, тур. Meriç, Мерич, други антични имена: Хебрус, Хебър и Евър) е река в Южна България – минава през областите София, Пазарджик, Пловдив, Стара Загора и Хасково.

Византийско-български договор (815) и Марица · Марица и Омуртаг · Виж повече »

Маламир

Маламѝр е средновековен български владетел от Крумовата династия, управлявал Първата българска държава от 831 до 836 г.

Византийско-български договор (815) и Маламир · Маламир и Омуртаг · Виж повече »

Михаил II (Византийска империя)

Михаил II Балба, наречен също Михаил Трал, или Псел, т.е.

Византийско-български договор (815) и Михаил II (Византийска империя) · Михаил II (Византийска империя) и Омуртаг · Виж повече »

Дебелт

Дèбелт е село в Югоизточна България, област Бургас, община Средец.

Византийско-български договор (815) и Дебелт · Дебелт и Омуртаг · Виж повече »

Еркесия

Еркесията в стара австрийска карта Еркесията (Думата „Еркесия“ е от тюркски произход и означава „земен прорез“ и се превежда като „голям окоп“, гръц. Големият окоп, Голямата ограда, Големият прекоп) е най-голямото и най-известното защитно землено укрепление на юг от река Дунав, в ареала на обширната територия на България през VIII – X век.

Византийско-български договор (815) и Еркесия · Еркесия и Омуртаг · Виж повече »

Енравота

Енраво̀та е най-големият син на хан Омуртаг.

Византийско-български договор (815) и Енравота · Енравота и Омуртаг · Виж повече »

Лъв V Арменец

Лъв V Арменец (Λέων Ε' ο Αρμένιος) е византийски император от 813 до смъртта си през 820.

Византийско-български договор (815) и Лъв V Арменец · Лъв V Арменец и Омуртаг · Виж повече »