Logo
Юнионпедия
Съобщение
Предлага се в Google Play
New! Свали Юнионпедия на вашия Android ™!
Безплатно
По-бързо от браузъра!
 

Византийско-български договор (815) и Маламир

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Византийско-български договор (815) и Маламир

Византийско-български договор (815) vs. Маламир

Византийско-българският договор от 815 г. е 30-годишен мирен договор, подписан в Константинопол между българския хан Омуртаг и византийския император Лъв V Арменец. Маламѝр е средновековен български владетел от Крумовата династия, управлявал Първата българска държава от 831 до 836 г.

Прилики между Византийско-български договор (815) и Маламир

Византийско-български договор (815) и Маламир има 9 общи неща (в Юнионпедия): Крум, Константинопол, Първа българска държава, Плиска, Пловдив, Одрин, Омуртаг, Родопи, Енравота.

Крум

Крум е средновековен български монарх, възкачил се на престола след Кардам.

Византийско-български договор (815) и Крум · Крум и Маламир · Виж повече »

Константинопол

Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).

Византийско-български договор (815) и Константинопол · Константинопол и Маламир · Виж повече »

Първа българска държава

Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.

Византийско-български договор (815) и Първа българска държава · Маламир и Първа българска държава · Виж повече »

Плиска

Първото българско царство Плѝска е български град в община Каспичан, област Шумен, Северна България.

Византийско-български договор (815) и Плиска · Маламир и Плиска · Виж повече »

Пловдив

Пло̀вдив е вторият по големина град в България.

Византийско-български договор (815) и Пловдив · Маламир и Пловдив · Виж повече »

Одрин

О̀дрин (наричан в исторически контекст Адрианопол, Edirne, Едирне, Αδριανούπολη, Адриануполи, катаревуса: Αδριανούπολις, Адриануполис), е град в турската част на Тракия, близо до границите с България и Гърция.

Византийско-български договор (815) и Одрин · Маламир и Одрин · Виж повече »

Омуртаг

Омурта̀г е български владетел, син на Крум.

Византийско-български договор (815) и Омуртаг · Маламир и Омуртаг · Виж повече »

Родопи

Родопите (вариант на името Родопа, Ροδόπη) е планина в Южна България и Северна Гърция, част от Рило-Родопския масив.

Византийско-български договор (815) и Родопи · Маламир и Родопи · Виж повече »

Енравота

Енраво̀та е най-големият син на хан Омуртаг.

Византийско-български договор (815) и Енравота · Енравота и Маламир · Виж повече »

Списъкът по-горе отговори на следните въпроси

Сравнение между Византийско-български договор (815) и Маламир

Византийско-български договор (815) има 35 връзки, докато Маламир има 28. Тъй като те са по-чести 9, индекса Jaccard е 14.29% = 9 / (35 + 28).

Препратки

Тази статия показва връзката между Византийско-български договор (815) и Маламир. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете:

Хей! Ние сме на Facebook сега! »