Византийско-български договор (815) и Пловдив

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Византийско-български договор (815) и Пловдив

Византийско-български договор (815) vs. Пловдив

Византийско-българският договор от 815 г. е 30-годишен мирен договор, подписан в Константинопол между българския хан Омуртаг и византийския император Лъв V Арменец. Пло̀вдив е вторият по големина град в България.

Крум

Крум е средновековен български монарх, възкачил се на престола след Кардам.

Византийско-български договор (815) и Крум · Крум и Пловдив · Виж повече »

Константинопол

Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).

Византийско-български договор (815) и Константинопол · Константинопол и Пловдив · Виж повече »

Първа българска държава

Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.

Византийско-български договор (815) и Първа българска държава · Пловдив и Първа българска държава · Виж повече »

Национален археологически институт с музей

Националният археологически институт с музей (НАИМ) е български научноизследователски институт в София, част от структурата на Българската академия на науките (БАН).

Византийско-български договор (815) и Национален археологически институт с музей · Национален археологически институт с музей и Пловдив · Виж повече »

Родопи

Родопите (вариант на името Родопа, Ροδόπη) е планина в Южна България и Северна Гърция, част от Рило-Родопския масив.

Византийско-български договор (815) и Родопи · Пловдив и Родопи · Виж повече »

Средна гора

Изглед от хълма със светилището край Старосел към Средна гора Средна гора е средновисока планина в централната част на България, успоредно на Старопланинската верига.

Византийско-български договор (815) и Средна гора · Пловдив и Средна гора · Виж повече »

Марица

Маричините езера в Рила Река Марица при Радуил Пролетно пълноводие на река Марица при Харманли Река Марица при Одрин Марѝца (гр. Έβρος, новогръцко произношение Еврос, старогръцко Хеброс, тур. Meriç, Мерич, други антични имена: Хебрус, Хебър и Евър) е река в Южна България – минава през областите София, Пазарджик, Пловдив, Стара Загора и Хасково.

Византийско-български договор (815) и Марица · Марица и Пловдив · Виж повече »

Маламир

Маламѝр е средновековен български владетел от Крумовата династия, управлявал Първата българска държава от 831 до 836 г.

Византийско-български договор (815) и Маламир · Маламир и Пловдив · Виж повече »