Прилики между Българо-сръбски войни (Средновековие) и Симеон I
Българо-сръбски войни (Средновековие) и Симеон I има 10 общи неща (в Юнионпедия): Първа българска държава, Петър Гойникович, Роман Лакапин, Тесалия, Теодор Сигрица, Мутимир, Мармаис, Македония (област), Борис I, Владимир Расате.
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
Българо-сръбски войни (Средновековие) и Първа българска държава · Първа българска държава и Симеон I ·
Петър Гойникович
Петър Гойникович или Петър Гойник е принц на Сърбия, който се опитва да посредничи на византийците за привличането на маджарите срещу българите.
Българо-сръбски войни (Средновековие) и Петър Гойникович · Петър Гойникович и Симеон I ·
Роман Лакапин
#виж Роман I Лакапин.
Българо-сръбски войни (Средновековие) и Роман Лакапин · Роман Лакапин и Симеон I ·
Тесалия
Тесалия е историко-географска област в Гърция и една от 13-те административни области.
Българо-сръбски войни (Средновековие) и Тесалия · Симеон I и Тесалия ·
Теодор Сигрица
Теодо̀р Сѝгрица, починал 924 г., е български военен командир и аристократ, кавхан на цар Симеон I Велики (893 – 927).
Българо-сръбски войни (Средновековие) и Теодор Сигрица · Симеон I и Теодор Сигрица ·
Мутимир
Мутимир (Мутимир) е сръбски княз от династията Властимировичи, управлявал около 850 – 891 година.
Българо-сръбски войни (Средновековие) и Мутимир · Мутимир и Симеон I ·
Мармаис
Мармаис, починал през 924 г., е български пълководец, аристократ и комита в Западните български области (Средец или Македония) по време на управлението на цар Симеон I (893-927).
Българо-сръбски войни (Средновековие) и Мармаис · Мармаис и Симеон I ·
Македония (област)
Македония (Μακεδονία; Македонија) е историко-географска област на Балканския полуостров с площ около 69 000 km² и население около 5 000 000 души.
Българо-сръбски войни (Средновековие) и Македония (област) · Македония (област) и Симеон I ·
Борис I
България при Борис I Княз Борѝс I (срещан и като Богор, Богорис), почитан от Православната църква като Св.
Борис I и Българо-сръбски войни (Средновековие) · Борис I и Симеон I ·
Владимир Расате
Владимѝр Раса̀те е княз на България от 889 до 893 г.
Българо-сръбски войни (Средновековие) и Владимир Расате · Владимир Расате и Симеон I ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Българо-сръбски войни (Средновековие) и Симеон I са по-чести
- Какви са приликите между Българо-сръбски войни (Средновековие) и Симеон I
Сравнение между Българо-сръбски войни (Средновековие) и Симеон I
Българо-сръбски войни (Средновековие) има 76 връзки, докато Симеон I има 163. Тъй като те са по-чести 10, индекса Jaccard е 4.18% = 10 / (76 + 163).
Препратки
Тази статия показва връзката между Българо-сръбски войни (Средновековие) и Симеон I. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: