Българо-сръбски войни (Средновековие) и Теодор Сигрица

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Българо-сръбски войни (Средновековие) и Теодор Сигрица

Българо-сръбски войни (Средновековие) vs. Теодор Сигрица

Българо-сръбските войни са серия от конфликти между Първата и Втората българска държава и ранните средновековни сръбски държави, Рашка (също Велико княжество Сърбия), Дукля, Кралство Рашка (също Сръбско кралство) и др. Теодо̀р Сѝгрица, починал 924 г., е български военен командир и аристократ, кавхан на цар Симеон I Велики (893 – 927).

Първа българска държава

Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.

Българо-сръбски войни (Средновековие) и Първа българска държава · Първа българска държава и Теодор Сигрица · Виж повече »

Рашка (държава)

#пренасочване Велико княжество Сърбия.

Българо-сръбски войни (Средновековие) и Рашка (държава) · Рашка (държава) и Теодор Сигрица · Виж повече »

Симеон I

Печат на цар Симеон I Мадридска Скилица България при цар Симеон I. След 896 година българската държава губи териториите на север от Дунав. isbn.

Българо-сръбски войни (Средновековие) и Симеон I · Симеон I и Теодор Сигрица · Виж повече »

Мармаис

Мармаис, починал през 924 г., е български пълководец, аристократ и комита в Западните български области (Средец или Македония) по време на управлението на цар Симеон I (893-927).

Българо-сръбски войни (Средновековие) и Мармаис · Мармаис и Теодор Сигрица · Виж повече »