Българо-сръбски войни (Средновековие) и Мутимир

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Българо-сръбски войни (Средновековие) и Мутимир

Българо-сръбски войни (Средновековие) vs. Мутимир

Българо-сръбските войни са серия от конфликти между Първата и Втората българска държава и ранните средновековни сръбски държави, Рашка (също Велико княжество Сърбия), Дукля, Кралство Рашка (също Сръбско кралство) и др. Мутимир (Мутимир) е сръбски княз от династията Властимировичи, управлявал около 850 – 891 година.

Първа българска държава

Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.

Българо-сръбски войни (Средновековие) и Първа българска държава · Мутимир и Първа българска държава · Виж повече »

Рас

#виж Стари Рас.

Българо-сръбски войни (Средновековие) и Рас · Мутимир и Рас · Виж повече »

Борис I

България при Борис I Княз Борѝс I (срещан и като Богор, Богорис), почитан от Православната църква като Св.

Борис I и Българо-сръбски войни (Средновековие) · Борис I и Мутимир · Виж повече »

Властимир

Властимир (Властимир) е сръбски княз от династията Властимировичи, управлявал около 830 – 850 година.

Българо-сръбски войни (Средновековие) и Властимир · Властимир и Мутимир · Виж повече »

Владимир Расате

Владимѝр Раса̀те е княз на България от 889 до 893 г.

Българо-сръбски войни (Средновековие) и Владимир Расате · Владимир Расате и Мутимир · Виж повече »

Достиника

Достиника (Достиника), наричано също Достиник или Дестиникон е исторически град на Балканския полуостров.

Българо-сръбски войни (Средновековие) и Достиника · Достиника и Мутимир · Виж повече »