Прилики между Битка при Траянови врата и Йоан I Цимиски
Битка при Траянови врата и Йоан I Цимиски има 12 общи неща (в Юнионпедия): Константинопол, Първа българска държава, Охрид, Роман (цар), Мала Азия, Василий II (Византийска империя), Василий II Българоубиец, Василий Лакапин, Варда Склир, Византия, Велики Преслав, Дръстър.
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Битка при Траянови врата и Константинопол · Йоан I Цимиски и Константинопол ·
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
Битка при Траянови врата и Първа българска държава · Йоан I Цимиски и Първа българска държава ·
Охрид
Охрид (Охрид) е град в югозападната част на Северна Македония, осми по големина в страната, център на Община Охрид.
Битка при Траянови врата и Охрид · Йоан I Цимиски и Охрид ·
Роман (цар)
Ро̀ман е цар на България от 977 до 997 г.
Битка при Траянови врата и Роман (цар) · Йоан I Цимиски и Роман (цар) ·
Мала Азия
Географски обхват на Мала Азия Мала Азия, наричана още Анатолия и Анадол, е полуостров и историко-географска област в Западна Азия и съставлява приблизително 3/4 от азиатската територия на Турция, а като историко-географска област включва цяла Азиатска Турция.
Битка при Траянови врата и Мала Азия · Йоан I Цимиски и Мала Азия ·
Василий II (Византийска империя)
#пренасочване Василий II Българоубиец.
Битка при Траянови врата и Василий II (Византийска империя) · Василий II (Византийска империя) и Йоан I Цимиски ·
Василий II Българоубиец
Василий II Българоубиец (Βασίλειος Β΄ Βουλγαροκτόνος) е император на Византия от Македонската династия, управлявал от 976 до 1025 година.
Битка при Траянови врата и Василий II Българоубиец · Василий II Българоубиец и Йоан I Цимиски ·
Василий Лакапин
Василий Лакапин (Βασίλειος Λακαπήνος) е висш византийски сановник при управлението на четирима императори в средата и втората половина на X век.
Битка при Траянови врата и Василий Лакапин · Василий Лакапин и Йоан I Цимиски ·
Варда Склир
византийците Варда Склир (Βάρδας Σκληρός) е византийски военачалник от II-та половина на X век със съществен принос за прогонването на нахлулите на Балканите войски на Киевска Рус и за завземането на Източна България от византийците.
Битка при Траянови врата и Варда Склир · Варда Склир и Йоан I Цимиски ·
Византия
#пренасочване Византийска империя.
Битка при Траянови врата и Византия · Византия и Йоан I Цимиски ·
Велики Преслав
Старата столица Преслав Дворцов комплекс Общ изглед на Преслав, 22 юли 1912 г. 4-ти селскостопански културен и национален събор, 28 – 29 август 1938 г., гр. Варна. Велѝки Пресла̀в (само Преслав до 1993 година) е град в област Шумен, Североизточна България.
Битка при Траянови врата и Велики Преслав · Велики Преслав и Йоан I Цимиски ·
Дръстър
Дръстър (на старобългарски: дръстръ) е средновековна крепост на мястото на днешна Силистра.
Битка при Траянови врата и Дръстър · Дръстър и Йоан I Цимиски ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Битка при Траянови врата и Йоан I Цимиски са по-чести
- Какви са приликите между Битка при Траянови врата и Йоан I Цимиски
Сравнение между Битка при Траянови врата и Йоан I Цимиски
Битка при Траянови врата има 48 връзки, докато Йоан I Цимиски има 98. Тъй като те са по-чести 12, индекса Jaccard е 8.22% = 12 / (48 + 98).
Препратки
Тази статия показва връзката между Битка при Траянови врата и Йоан I Цимиски. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: