Битка при Траянови врата и Първа българска държава

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Битка при Траянови врата и Първа българска държава

Битка при Траянови врата vs. Първа българска държава

Битката при Траянови врата (Μάχη στις Πύλες τουΤραϊανού (Ма́хи стис Пи́лес ту Траяну́)) от 17 август 986 г. Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.

Константинопол

Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).

Битка при Траянови врата и Константинопол · Константинопол и Първа българска държава · Виж повече »

Преслав

#пренасочване Велики Преслав.

Битка при Траянови врата и Преслав · Преслав и Първа българска държава · Виж повече »

Охрид

Охрид (Охрид) е град в югозападната част на Северна Македония, осми по големина в страната, център на Община Охрид.

Битка при Траянови врата и Охрид · Охрид и Първа българска държава · Виж повече »

Самуил

Самуѝл (на старобългарски) е български цар, управлявал България от 997 г.

Битка при Траянови врата и Самуил · Първа българска държава и Самуил · Виж повече »

София

Со̀фия е столицата и най-големият град на България.

Битка при Траянови врата и София · Първа българска държава и София · Виж повече »

Солун

Солун (Θεσσαλονίκη, Тесалоники) е вторият по големина град в Гърция след столицата Атина.

Битка при Траянови врата и Солун · Първа българска държава и Солун · Виж повече »

Македония (област)

Македония (Μακεδονία; Македонија) е историко-географска област на Балканския полуостров с площ около 69 000 km² и население около 5 000 000 души.

Битка при Траянови врата и Македония (област) · Македония (област) и Първа българска държава · Виж повече »

Иван Владислав

#пренасочване Йоан Владислав.

Битка при Траянови врата и Иван Владислав · Иван Владислав и Първа българска държава · Виж повече »

Българо-византийски войни

Българо-византийските войни са поредица от сблъсъци между българи и византийци, които протичат през по-голямата част от Средновековието предимно на Балканския полуостров.

Битка при Траянови врата и Българо-византийски войни · Българо-византийски войни и Първа българска държава · Виж повече »

Василий II (Византийска империя)

#пренасочване Василий II Българоубиец.

Битка при Траянови врата и Василий II (Византийска империя) · Василий II (Византийска империя) и Първа българска държава · Виж повече »

Василий II Българоубиец

Василий II Българоубиец (Βασίλειος Β΄ Βουλγαροκτόνος) е император на Византия от Македонската династия, управлявал от 976 до 1025 година.

Битка при Траянови врата и Василий II Българоубиец · Василий II Българоубиец и Първа българска държава · Виж повече »

Велики Преслав

Старата столица Преслав Дворцов комплекс Общ изглед на Преслав, 22 юли 1912 г. 4-ти селскостопански културен и национален събор, 28 – 29 август 1938 г., гр. Варна. Велѝки Пресла̀в (само Преслав до 1993 година) е град в област Шумен, Североизточна България.

Битка при Траянови врата и Велики Преслав · Велики Преслав и Първа българска държава · Виж повече »

Лъв Дякон

Лъв Дякон (гръцки: Λέων ο Διάκονος) e византийски историк от 10 век, описал събитята в периода от 959 г.

Битка при Траянови врата и Лъв Дякон · Лъв Дякон и Първа българска държава · Виж повече »