Прилики между Битка при Траянови врата и Велики Преслав
Битка при Траянови врата и Велики Преслав има 6 общи неща (в Юнионпедия): Първа българска държава, Роман (цар), Самуил, България, Дръстър, Йоан I Цимиски.
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
Битка при Траянови врата и Първа българска държава · Велики Преслав и Първа българска държава ·
Роман (цар)
Ро̀ман е цар на България от 977 до 997 г.
Битка при Траянови врата и Роман (цар) · Велики Преслав и Роман (цар) ·
Самуил
Самуѝл (на старобългарски) е български цар, управлявал България от 997 г.
Битка при Траянови врата и Самуил · Велики Преслав и Самуил ·
България
Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.
Битка при Траянови врата и България · България и Велики Преслав ·
Дръстър
Дръстър (на старобългарски: дръстръ) е средновековна крепост на мястото на днешна Силистра.
Битка при Траянови врата и Дръстър · Велики Преслав и Дръстър ·
Йоан I Цимиски
Йоан I Цимиски (варианти: Йоан Цимисхи, Йоан Цимисхий; Ιωάννης Τσιμισκής, също Τζιμισχῆς; Հովհաննես Ա Չմշկիկ) е византийски император от 969 до 976 година.
Битка при Траянови врата и Йоан I Цимиски · Велики Преслав и Йоан I Цимиски ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Битка при Траянови врата и Велики Преслав са по-чести
- Какви са приликите между Битка при Траянови врата и Велики Преслав
Сравнение между Битка при Траянови врата и Велики Преслав
Битка при Траянови врата има 48 връзки, докато Велики Преслав има 103. Тъй като те са по-чести 6, индекса Jaccard е 3.97% = 6 / (48 + 103).
Препратки
Тази статия показва връзката между Битка при Траянови врата и Велики Преслав. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: