Прилики между Битка при Траянови врата и Евстатий Малеин
Битка при Траянови врата и Евстатий Малеин има 7 общи неща (в Юнионпедия): Константинопол, Първа българска държава, Василий II Българоубиец, Василий Лакапин, Варда Склир, Йоан I Цимиски, Йоан Скилица.
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Битка при Траянови врата и Константинопол · Евстатий Малеин и Константинопол ·
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
Битка при Траянови врата и Първа българска държава · Евстатий Малеин и Първа българска държава ·
Василий II Българоубиец
Василий II Българоубиец (Βασίλειος Β΄ Βουλγαροκτόνος) е император на Византия от Македонската династия, управлявал от 976 до 1025 година.
Битка при Траянови врата и Василий II Българоубиец · Василий II Българоубиец и Евстатий Малеин ·
Василий Лакапин
Василий Лакапин (Βασίλειος Λακαπήνος) е висш византийски сановник при управлението на четирима императори в средата и втората половина на X век.
Битка при Траянови врата и Василий Лакапин · Василий Лакапин и Евстатий Малеин ·
Варда Склир
византийците Варда Склир (Βάρδας Σκληρός) е византийски военачалник от II-та половина на X век със съществен принос за прогонването на нахлулите на Балканите войски на Киевска Рус и за завземането на Източна България от византийците.
Битка при Траянови врата и Варда Склир · Варда Склир и Евстатий Малеин ·
Йоан I Цимиски
Йоан I Цимиски (варианти: Йоан Цимисхи, Йоан Цимисхий; Ιωάννης Τσιμισκής, също Τζιμισχῆς; Հովհաննես Ա Չմշկիկ) е византийски император от 969 до 976 година.
Битка при Траянови врата и Йоан I Цимиски · Евстатий Малеин и Йоан I Цимиски ·
Йоан Скилица
Йоан Скилица (Ἰωάννης Σκυλίτζης) е византийски историк от края на XI век.
Битка при Траянови врата и Йоан Скилица · Евстатий Малеин и Йоан Скилица ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Битка при Траянови врата и Евстатий Малеин са по-чести
- Какви са приликите между Битка при Траянови врата и Евстатий Малеин
Сравнение между Битка при Траянови врата и Евстатий Малеин
Битка при Траянови врата има 48 връзки, докато Евстатий Малеин има 28. Тъй като те са по-чести 7, индекса Jaccard е 9.21% = 7 / (48 + 28).
Препратки
Тази статия показва връзката между Битка при Траянови врата и Евстатий Малеин. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: