Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Беласишка битка и Василий II Българоубиец

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Беласишка битка и Василий II Българоубиец

Беласишка битка vs. Василий II Българоубиец

Бела̀сишката битка, известна още като битката при Беласица, битката при Ключ или битката при Клидион (на гръцки: Μάχη τουΚλειδίου), се състои на 29 юли 1014 г. Василий II Българоубиец (Βασίλειος Β΄ Βουλγαροκτόνος) е император на Византия от Македонската династия, управлявал от 976 до 1025 година.

Прилики между Беласишка битка и Василий II Българоубиец

Беласишка битка и Василий II Българоубиец има 16 общи неща (в Юнионпедия): Калоян, Константинопол, Първа българска държава, Пелопонес, Никифор Ксифий, Стара планина, Самуил, София, Македония (област), Иван Владислав, Битка при Траянови врата, Борис II, Въстание на комитопулите, Византия, Велики Преслав, Гаврил Радомир.

Калоян

Калоя̀н (Йоа̀ница, Йоан II, Ioan II, Kalojan Asen, Kaloioannes, Caloiohannes, Johannitzes, Ioannica, гр.: Kaloiōannēs, Iōannēs) – „Ромеоубиеца“ (* ок. 1170; † 1207) е цар на България от 1197 до 1207 г.

Беласишка битка и Калоян · Василий II Българоубиец и Калоян · Виж повече »

Константинопол

Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).

Беласишка битка и Константинопол · Василий II Българоубиец и Константинопол · Виж повече »

Първа българска държава

Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.

Беласишка битка и Първа българска държава · Василий II Българоубиец и Първа българска държава · Виж повече »

Пелопонес

Пелопонес (на гръцки Πελοπόννησος, Пелопонисос) е полуостров в Гърция, оформящ най-южния край на Балканския полуостров.

Беласишка битка и Пелопонес · Василий II Българоубиец и Пелопонес · Виж повече »

Никифор Ксифий

Никифор Ксифий (Νικηφόρος Ξιφίας, Никифорос Ксифияс) е византийски пълководец от началото на XI век, участвал във войните на император Василий II за покоряването на България.

Беласишка битка и Никифор Ксифий · Василий II Българоубиец и Никифор Ксифий · Виж повече »

Стара планина

Стара планина (в Античността: Хемос или Хемус, Αίμος, Haemus, на славянски: Маторни гори, Коджабалкан или Балкан) е планинска верига на Балканския полуостров, на територията на България (предимно) и Сърбия.

Беласишка битка и Стара планина · Василий II Българоубиец и Стара планина · Виж повече »

Самуил

Самуѝл (на старобългарски) е български цар, управлявал България от 997 г.

Беласишка битка и Самуил · Василий II Българоубиец и Самуил · Виж повече »

София

Со̀фия е столицата и най-големият град на България.

Беласишка битка и София · Василий II Българоубиец и София · Виж повече »

Македония (област)

Македония (Μακεδονία; Македонија) е историко-географска област на Балканския полуостров с площ около 69 000 km² и население около 5 000 000 души.

Беласишка битка и Македония (област) · Василий II Българоубиец и Македония (област) · Виж повече »

Иван Владислав

#пренасочване Йоан Владислав.

Беласишка битка и Иван Владислав · Василий II Българоубиец и Иван Владислав · Виж повече »

Битка при Траянови врата

Битката при Траянови врата (Μάχη στις Πύλες τουΤραϊανού (Ма́хи стис Пи́лес ту Траяну́)) от 17 август 986 г.

Беласишка битка и Битка при Траянови врата · Битка при Траянови врата и Василий II Българоубиец · Виж повече »

Борис II

Борѝс II е български цар, управлявал България от 970 до 971 г.

Беласишка битка и Борис II · Борис II и Василий II Българоубиец · Виж повече »

Въстание на комитопулите

Въстанието на комитопулите е движението срещу Византия, което се заражда в периода 969 – 976 г.

Беласишка битка и Въстание на комитопулите · Василий II Българоубиец и Въстание на комитопулите · Виж повече »

Византия

#пренасочване Византийска империя.

Беласишка битка и Византия · Василий II Българоубиец и Византия · Виж повече »

Велики Преслав

Старата столица Преслав Дворцов комплекс Общ изглед на Преслав, 22 юли 1912 г. 4-ти селскостопански културен и национален събор, 28 – 29 август 1938 г., гр. Варна. Велѝки Пресла̀в (само Преслав до 1993 година) е град в област Шумен, Североизточна България.

Беласишка битка и Велики Преслав · Василий II Българоубиец и Велики Преслав · Виж повече »

Гаврил Радомир

Гаврил (Гавраил, Габриел) Радомир е български цар в периода 1014 – март 1015 г., първороден син на цар Самуил и Агата.

Беласишка битка и Гаврил Радомир · Василий II Българоубиец и Гаврил Радомир · Виж повече »

Списъкът по-горе отговори на следните въпроси

Сравнение между Беласишка битка и Василий II Българоубиец

Беласишка битка има 69 връзки, докато Василий II Българоубиец има 151. Тъй като те са по-чести 16, индекса Jaccard е 7.27% = 16 / (69 + 151).

Препратки

Тази статия показва връзката между Беласишка битка и Василий II Българоубиец. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: