По-бързо от браузъра!Прилики между Беласишка битка и Битка при Траянови врата
Беласишка битка и Битка при Траянови врата има 21 общи неща (в Юнионпедия): Константинопол, Първа българска държава, Охрид, Арон (комитопул), Адриатическо море, Самуил, София, Солун, Тесалия, Македония (област), Мойсей (комитопул), Иван Владислав, България, Българо-византийски войни, Василий II (Византийска империя), Василий II Българоубиец, Византия, Велики Преслав, Давид (комитопул), Йоан I Цимиски, Йоан Скилица.
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Беласишка битка и Константинопол · Битка при Траянови врата и Константинопол ·
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
Беласишка битка и Първа българска държава · Битка при Траянови врата и Първа българска държава ·
Охрид
Охрид (Охрид) е град в югозападната част на Северна Македония, осми по големина в страната, център на Община Охрид.
Беласишка битка и Охрид · Битка при Траянови врата и Охрид ·
Арон (комитопул)
Аро̀н или Ааро̀н е български болярин, комитопул.
Арон (комитопул) и Беласишка битка · Арон (комитопул) и Битка при Траянови врата ·
Адриатическо море
Адриатическо море (Mare Adriatico; Jadransko morje; Jadransko more; Jadransko more; Deti Adriatik; Mare Hadriaticum) е полузатворено море, явяващо се залив на Средиземно море.
Адриатическо море и Беласишка битка · Адриатическо море и Битка при Траянови врата ·
Самуил
Самуѝл (на старобългарски) е български цар, управлявал България от 997 г.
Беласишка битка и Самуил · Битка при Траянови врата и Самуил ·
София
Со̀фия е столицата и най-големият град на България.
Беласишка битка и София · Битка при Траянови врата и София ·
Солун
Солун (Θεσσαλονίκη, Тесалоники) е вторият по големина град в Гърция след столицата Атина.
Беласишка битка и Солун · Битка при Траянови врата и Солун ·
Тесалия
Тесалия е историко-географска област в Гърция и една от 13-те административни области.
Беласишка битка и Тесалия · Битка при Траянови врата и Тесалия ·
Македония (област)
Македония (Μακεδονία; Македонија) е историко-географска област на Балканския полуостров с площ около 69 000 km² и население около 5 000 000 души.
Беласишка битка и Македония (област) · Битка при Траянови врата и Македония (област) ·
Мойсей (комитопул)
Мойсей е вторият от четиримата синове на комит Никола и Рипсимия, които след падането на столицата на Първото българско царство, Велики Преслав под византийска власт през 971 г.
Беласишка битка и Мойсей (комитопул) · Битка при Траянови врата и Мойсей (комитопул) ·
Иван Владислав
#пренасочване Йоан Владислав.
Беласишка битка и Иван Владислав · Битка при Траянови врата и Иван Владислав ·
България
Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.
Беласишка битка и България · Битка при Траянови врата и България ·
Българо-византийски войни
Българо-византийските войни са поредица от сблъсъци между българи и византийци, които протичат през по-голямата част от Средновековието предимно на Балканския полуостров.
Беласишка битка и Българо-византийски войни · Битка при Траянови врата и Българо-византийски войни ·
Василий II (Византийска империя)
#пренасочване Василий II Българоубиец.
Беласишка битка и Василий II (Византийска империя) · Битка при Траянови врата и Василий II (Византийска империя) ·
Василий II Българоубиец
Василий II Българоубиец (Βασίλειος Β΄ Βουλγαροκτόνος) е император на Византия от Македонската династия, управлявал от 976 до 1025 година.
Беласишка битка и Василий II Българоубиец · Битка при Траянови врата и Василий II Българоубиец ·
Византия
#пренасочване Византийска империя.
Беласишка битка и Византия · Битка при Траянови врата и Византия ·
Велики Преслав
Старата столица Преслав Дворцов комплекс Общ изглед на Преслав, 22 юли 1912 г. 4-ти селскостопански културен и национален събор, 28 – 29 август 1938 г., гр. Варна. Велѝки Пресла̀в (само Преслав до 1993 година) е град в област Шумен, Североизточна България.
Беласишка битка и Велики Преслав · Битка при Траянови врата и Велики Преслав ·
Давид (комитопул)
Давѝд е велможа от югозападната част на Първото българско царство, активен през втората половина на X в.
Беласишка битка и Давид (комитопул) · Битка при Траянови врата и Давид (комитопул) ·
Йоан I Цимиски
Йоан I Цимиски (варианти: Йоан Цимисхи, Йоан Цимисхий; Ιωάννης Τσιμισκής, също Τζιμισχῆς; Հովհաննես Ա Չմշկիկ) е византийски император от 969 до 976 година.
Беласишка битка и Йоан I Цимиски · Битка при Траянови врата и Йоан I Цимиски ·
Йоан Скилица
Йоан Скилица (Ἰωάννης Σκυλίτζης) е византийски историк от края на XI век.
Беласишка битка и Йоан Скилица · Битка при Траянови врата и Йоан Скилица ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Беласишка битка и Битка при Траянови врата са по-чести
- Какви са приликите между Беласишка битка и Битка при Траянови врата
Сравнение между Беласишка битка и Битка при Траянови врата
Беласишка битка има 69 връзки, докато Битка при Траянови врата има 48. Тъй като те са по-чести 21, индекса Jaccard е 17.95% = 21 / (69 + 48).
Препратки
Тази статия показва връзката между Беласишка битка и Битка при Траянови врата. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете:
