По-бързо от браузъра!Прилики между Беласишка битка и Въстание на комитопулите
Беласишка битка и Въстание на комитопулите има 21 общи неща (в Юнионпедия): Константинопол, Първа българска държава, Пелопонес, Охрид, Арон (комитопул), Сяр, Стара планина, Самуил, Светослав I, София, Солун, Тракия, Тесалия, Македония (област), Мойсей (комитопул), България, Борис II, Василий II (Византийска империя), Велики Преслав, Давид (комитопул), Йоан Скилица.
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Беласишка битка и Константинопол · Въстание на комитопулите и Константинопол ·
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
Беласишка битка и Първа българска държава · Въстание на комитопулите и Първа българска държава ·
Пелопонес
Пелопонес (на гръцки Πελοπόννησος, Пелопонисос) е полуостров в Гърция, оформящ най-южния край на Балканския полуостров.
Беласишка битка и Пелопонес · Въстание на комитопулите и Пелопонес ·
Охрид
Охрид (Охрид) е град в югозападната част на Северна Македония, осми по големина в страната, център на Община Охрид.
Беласишка битка и Охрид · Въстание на комитопулите и Охрид ·
Арон (комитопул)
Аро̀н или Ааро̀н е български болярин, комитопул.
Арон (комитопул) и Беласишка битка · Арон (комитопул) и Въстание на комитопулите ·
Сяр
Сяр или Сер (Σέρρες, Серес, катаревуса: Σέρραι, Сере, Serez, Серез) е град в североизточната част на Егейска Македония, Гърция.
Беласишка битка и Сяр · Въстание на комитопулите и Сяр ·
Стара планина
Стара планина (в Античността: Хемос или Хемус, Αίμος, Haemus, на славянски: Маторни гори, Коджабалкан или Балкан) е планинска верига на Балканския полуостров, на територията на България (предимно) и Сърбия.
Беласишка битка и Стара планина · Въстание на комитопулите и Стара планина ·
Самуил
Самуѝл (на старобългарски) е български цар, управлявал България от 997 г.
Беласишка битка и Самуил · Въстание на комитопулите и Самуил ·
Светослав I
Светослав I Игоревич (Свѧтославъ Игоревичь) е варяжки княз на Киевска Рус, наследник на княз Игор I (Ингвар).
Беласишка битка и Светослав I · Въстание на комитопулите и Светослав I ·
София
Со̀фия е столицата и най-големият град на България.
Беласишка битка и София · Въстание на комитопулите и София ·
Солун
Солун (Θεσσαλονίκη, Тесалоники) е вторият по големина град в Гърция след столицата Атина.
Беласишка битка и Солун · Въстание на комитопулите и Солун ·
Тракия
Етнографска карта на Източна и Западна Тракия през 1912 година Територии в Източна и Западна Тракия и Македония освободени от българските войски към 1913 година Стара карта на Тракия (в зелено), Македония и Мизия (1907 г.) Стара карта на Тракия (1585 г.) Тракия (Θράκη, Траки, Trakya, Тракя, Thracia, Трация) е историко-географска област в Югоизточна Европа, която в днешно време обхваща Южна България, Североизточна Гърция и европейската част от Турция.
Беласишка битка и Тракия · Въстание на комитопулите и Тракия ·
Тесалия
Тесалия е историко-географска област в Гърция и една от 13-те административни области.
Беласишка битка и Тесалия · Въстание на комитопулите и Тесалия ·
Македония (област)
Македония (Μακεδονία; Македонија) е историко-географска област на Балканския полуостров с площ около 69 000 km² и население около 5 000 000 души.
Беласишка битка и Македония (област) · Въстание на комитопулите и Македония (област) ·
Мойсей (комитопул)
Мойсей е вторият от четиримата синове на комит Никола и Рипсимия, които след падането на столицата на Първото българско царство, Велики Преслав под византийска власт през 971 г.
Беласишка битка и Мойсей (комитопул) · Въстание на комитопулите и Мойсей (комитопул) ·
България
Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.
Беласишка битка и България · България и Въстание на комитопулите ·
Борис II
Борѝс II е български цар, управлявал България от 970 до 971 г.
Беласишка битка и Борис II · Борис II и Въстание на комитопулите ·
Василий II (Византийска империя)
#пренасочване Василий II Българоубиец.
Беласишка битка и Василий II (Византийска империя) · Василий II (Византийска империя) и Въстание на комитопулите ·
Велики Преслав
Старата столица Преслав Дворцов комплекс Общ изглед на Преслав, 22 юли 1912 г. 4-ти селскостопански културен и национален събор, 28 – 29 август 1938 г., гр. Варна. Велѝки Пресла̀в (само Преслав до 1993 година) е град в област Шумен, Североизточна България.
Беласишка битка и Велики Преслав · Велики Преслав и Въстание на комитопулите ·
Давид (комитопул)
Давѝд е велможа от югозападната част на Първото българско царство, активен през втората половина на X в.
Беласишка битка и Давид (комитопул) · Въстание на комитопулите и Давид (комитопул) ·
Йоан Скилица
Йоан Скилица (Ἰωάννης Σκυλίτζης) е византийски историк от края на XI век.
Беласишка битка и Йоан Скилица · Въстание на комитопулите и Йоан Скилица ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Беласишка битка и Въстание на комитопулите са по-чести
- Какви са приликите между Беласишка битка и Въстание на комитопулите
Сравнение между Беласишка битка и Въстание на комитопулите
Беласишка битка има 69 връзки, докато Въстание на комитопулите има 43. Тъй като те са по-чести 21, индекса Jaccard е 18.75% = 21 / (69 + 43).
Препратки
Тази статия показва връзката между Беласишка битка и Въстание на комитопулите. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете:
