Прилики между Беласишка битка и Йоан I Цимиски
Беласишка битка и Йоан I Цимиски има 11 общи неща (в Юнионпедия): Константинопол, Първа българска държава, Охрид, Стара планина, Светослав I, Борис II, Василий II (Византийска империя), Василий II Българоубиец, Византия, Велики Преслав, Дунав.
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Беласишка битка и Константинопол · Йоан I Цимиски и Константинопол ·
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
Беласишка битка и Първа българска държава · Йоан I Цимиски и Първа българска държава ·
Охрид
Охрид (Охрид) е град в югозападната част на Северна Македония, осми по големина в страната, център на Община Охрид.
Беласишка битка и Охрид · Йоан I Цимиски и Охрид ·
Стара планина
Стара планина (в Античността: Хемос или Хемус, Αίμος, Haemus, на славянски: Маторни гори, Коджабалкан или Балкан) е планинска верига на Балканския полуостров, на територията на България (предимно) и Сърбия.
Беласишка битка и Стара планина · Йоан I Цимиски и Стара планина ·
Светослав I
Светослав I Игоревич (Свѧтославъ Игоревичь) е варяжки княз на Киевска Рус, наследник на княз Игор I (Ингвар).
Беласишка битка и Светослав I · Йоан I Цимиски и Светослав I ·
Борис II
Борѝс II е български цар, управлявал България от 970 до 971 г.
Беласишка битка и Борис II · Борис II и Йоан I Цимиски ·
Василий II (Византийска империя)
#пренасочване Василий II Българоубиец.
Беласишка битка и Василий II (Византийска империя) · Василий II (Византийска империя) и Йоан I Цимиски ·
Василий II Българоубиец
Василий II Българоубиец (Βασίλειος Β΄ Βουλγαροκτόνος) е император на Византия от Македонската династия, управлявал от 976 до 1025 година.
Беласишка битка и Василий II Българоубиец · Василий II Българоубиец и Йоан I Цимиски ·
Византия
#пренасочване Византийска империя.
Беласишка битка и Византия · Византия и Йоан I Цимиски ·
Велики Преслав
Старата столица Преслав Дворцов комплекс Общ изглед на Преслав, 22 юли 1912 г. 4-ти селскостопански културен и национален събор, 28 – 29 август 1938 г., гр. Варна. Велѝки Пресла̀в (само Преслав до 1993 година) е град в област Шумен, Североизточна България.
Беласишка битка и Велики Преслав · Велики Преслав и Йоан I Цимиски ·
Дунав
Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Беласишка битка и Йоан I Цимиски са по-чести
- Какви са приликите между Беласишка битка и Йоан I Цимиски
Сравнение между Беласишка битка и Йоан I Цимиски
Беласишка битка има 69 връзки, докато Йоан I Цимиски има 98. Тъй като те са по-чести 11, индекса Jaccard е 6.59% = 11 / (69 + 98).
Препратки
Тази статия показва връзката между Беласишка битка и Йоан I Цимиски. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: