Съдържание
45 отношения: Кузнецки Алатау, Колима, Полско въстание (1863 – 1864), Полша, Об, Оймякон, Оймяконско плато, Омск, Омолон, Александър Чекановски, Русия, Руска академия на науките, Руска империя, Руско географско дружество, Санкт Петербург, Сибир, Сергей Обручев, Селенга, Тас-Кистабит, Урал (планина), Улахан-Чистай, Хамар-Дабан, Черски, Черски хребет (Североизточен Сибир), Черски хребет (Забайкалие), Шляхта, Якутия, Москва, Момски хребет, Иркутск, Източни Саяни, Индигирка, Забайкалски край, Западносибирска равнина, Западен Сибир, Зоология, Байкал, Байкалски хребет, Витебска губерния, Вилнюс, Вилнюски университет, Долна Тунгуска, 1845, 25 юни, 3 май.
- Полски географи
- Полски изследователи
Кузнецки Алатау
Кузнѐцки Алатау (Кузнецкий Алатау) е планина в Южен Сибир, разположена на територията на Кемеровска област и Хакасия в Русия.
Виж Ян Черски и Кузнецки Алатау
Колима
Колима́ (Колыма; Халыма) е голяма река в Азиатската част на Русия, Източен Сибир, протичаща по територията на Магаданска област и Република Якутия (Саха) и вливаща се в Източносибирско море.
Полско въстание (1863 – 1864)
Полското въстание от 1863 – 1864 година (наричано още Януарско въстание, powstanie styczniowe) е неуспешно националноосвободително въстание на поляците в състава на Руската империя.
Виж Ян Черски и Полско въстание (1863 – 1864)
Полша
Република Полша (Rzeczpospolita Polska, Жечпосполита Полска) е държава в Централна Европа.
Об
Карта на водосборния басейн на река Об Об (Обь) е голяма река в азиатската част на Русия, Западен Сибир, Алтайски край, Новосибирска, Томска и Тюменска област.
Виж Ян Черски и Об
Оймякон
Оймякон (Оймякон; Өймөкөөн) е село в република Якутия, Русия.
Оймяконско плато
Оймяконското плато (Оймяконска планинска земя) (Оймяконское плоскогорье, Оймяконское нагорье) е платовидна земя, в Североизточна Азия, в югоизточната част на Яно-Оймяконската планинска земя, в източната част на Якутия, Русия.
Виж Ян Черски и Оймяконско плато
Омск
Омск е град в Русия, административен център на Омска област.
Виж Ян Черски и Омск
Омолон
Водосборен басейн на река Колима. Омоло̀н е голяма река в Азиатската част на Русия, Източен Сибир, Магаданска област, Чукотски автономен окръг и Република Якутия (Саха), десен приток на Колима.
Александър Чекановски
Алекса̀ндер Пьо̀тър Чекано̀вски (Aleksander Piotr Czekanowski; Александр Лаврентьевич Чекановский) е полски геолог и изследовател, участник в Януарското въстание, известен със своите изследвания, проведени по време на заточението си в Сибир.
Виж Ян Черски и Александър Чекановски
Русия
Русѝя (Росси́я) или Ру̀ска федера̀ция (Росси́йская Федера́ция), съкратено РФ е държава в Европа и Азия, заемаща източната част (38,6 %) на Европа и северната част (30,7 %) на Азия.
Руска академия на науките
Първоначалното седалище на Имперската академия на науките – Кунсткамерата в Санкт Петербург Руска академия на науките, съкратено РАН, е националната академия на науките на Русия.
Виж Ян Черски и Руска академия на науките
Руска империя
Руска империя (Российская империя) e официално название на Русия от 1721 до 1917 г.
Руско географско дружество
Главното здание на РГД Руското географско дружество (Русское географическое общество) е най-старата обществена организация в Русия и сред най-старите географски дружества в света.
Виж Ян Черски и Руско географско дружество
Санкт Петербург
Санкт Петербург (Санкт-Петербург|r.
Виж Ян Черски и Санкт Петербург
Сибир
Сибир е обширен район на Русия в северната част на Азия.
Сергей Обручев
Сергей Владимирович Обручев е руски учен, геолог и географ, пътешественик-изследовател.
Виж Ян Черски и Сергей Обручев
Селенга
Карта на водосборния басейн на река Енисей Карта на водосборния басейн на река Селенга. Селенга̀ (на бурятски: Сэлэнгэ мүрэн; Сэлэнгэ мөрөн) е голяма река в Монголия, аймаци Хьовсгьол, Булган и Селенге и Азиатската част на Русия, Република Бурятия вливаща се в езерото Байкал.
Тас-Кистабит
Тас-Кистабит или хребет Саричев (Тас-Кыстабыт, Сарычева хребет) е планински хребет в Източен Сибир, разположен в източната част на Якутия и в западната част на Магаданска област в Русия.
Урал (планина)
Поток в горите на планина Урал Планината Урал (Уральские горы) е планинска система, ориентирана север-юг, която разделя Русия на изток и запад.
Виж Ян Черски и Урал (планина)
Улахан-Чистай
Улахан-Чистай (Улахан-Чистай) е най-високият планински хребет в планинска система Черски, разположен в североизточната част на Якутия и западната част на Магаданска област в Русия.
Хамар-Дабан
Хама̀р-Даба̀н (Хама̀р-Даба̀н; Һамар дабаан, хамар — «нос» или hамар — «орех», дабаан — «проход, хребет») е планински хребет в Прибайкалието, разположен в западната част на Република Бурятия и най-южната част на Иркутска област в Русия.
Черски
Черски (Черский; Черскэй) е селище от градски тип, административен център на Нижнеколимски район в Якутия, Русия.
Черски хребет (Североизточен Сибир)
Разположение на хребета Черският хребет (Хребет Черского) е планинска верига, разположена в Североизточен Сибир.
Виж Ян Черски и Черски хребет (Североизточен Сибир)
Черски хребет (Забайкалие)
Физикогеографска карта на Забайкалски край Черският хребет (Черского хребет) е нископланински хребет в Забайкалието, в централната част на Забайкалски край на Русия.
Виж Ян Черски и Черски хребет (Забайкалие)
Шляхта
Представител на полската шляхта Полски кафтан Шля́хта (szlachta, произхожда или от старо-високонемското slahta – род, или Schlacht – сражение) е названието на дворянството в Кралство Полша, Великото литовско княжество, а после и в Люблинската уния и Жечпосполита.
Якутия
Карта на Якутия Якутия (официално название: Саха Өрөспүүбүлүкэтэ; Респу́блика Саха́ (Якутия)) е субект на Руската Федерация.
Москва
Москва (Москва) е столицата и най-населеният град на Русия.
Момски хребет
Мо̀мският хребет (Момский хребет) е планински хребет в Източен Сибир, разположен в североизточната част на Якутия, Русия.
Иркутск
Ирку́тск е град в Русия, административен център на Иркутска област и на Иркутски район.
Източни Саяни
Източните Саяни (Восточный Саян), е планинска система в Южен Сибир, в пределите на Русия (южната част на Красноярски край, североизточната част на Тува, западната част на Бурятия и южната част на Иркутска област) и северната част на Монголия, част от голямата планинска система Саяни.
Индигирка
Индиги́рка (Индигиир) е голяма река в Азиатската част на Русия, Източен Сибир, Република Якутия (Саха).
Забайкалски край
Физикогеографска карта на Забайкалски край Забайкалски край е субект на Руската федерация.
Виж Ян Черски и Забайкалски край
Западносибирска равнина
Западносибирската равнина на изображение на Северна Азия. Река Васюган в горното си течение. Ямалската тундра. Западносибирската равнина край град Татарск. Том. Село Иванкино в Томска област.
Виж Ян Черски и Западносибирска равнина
Западен Сибир
Западен Сибир Западен Сибир (рус. Западная Сибирь) е най-западната област на Сибир, която се простира от билото на Урал на запад до река Енисей на изток.
Зоология
Зоологията е наука за животните.
Байкал
Байкал е езеро с тектоничен произход, разположено в южната част на Източен Сибир, на границата между Иркутска област и Република Бурятия.
Байкалски хребет
Байка̀лският хребет (Байкальский хребет; Байгалай дабаан) е планински хребет в Южен Сибир, разположен на територията на Иркутска област и Република Бурятия, Русия, простиращ се покрай северозападния бряг на езерото Байкал.
Виж Ян Черски и Байкалски хребет
Витебска губерния
Ви́тебска губе́рния (Витебская губерния) е административно-териториална единица (губерния) на Руската империя, а след това на Руската република, Съюза на съветските социалистически република (СССР), Руската съветска федеративна социалистическа република (РСФСР) и Белоруската съветска социалистическа република (Беларуска ССР), като губернията е просъществувала от 1802 до 1924 година.
Виж Ян Черски и Витебска губерния
Вилнюс
Вѝлнюс (Vilnius; Wilno; Вільня; Вильнюс; Wilna) е столицата на Литва.
Вилнюски университет
Вилнюският университет (Vilniaus universitetas) е най-старото висше учебно заведение в Литва.
Виж Ян Черски и Вилнюски университет
Долна Тунгуска
Карта на водосборния басейн на река Енисей Карта на водосборния басейн на река Долна Тунгуска Долна Тунгуска (Нижняя Тунгуска) е голяма река в Азиатската част на Русия, Среден Сибир, Иркутска област и Красноярски край, десен приток на река Енисей.
Виж Ян Черски и Долна Тунгуска
1845
Меморандумът от 1845 година е първата програма за културно-национална автономия на българите.
Виж Ян Черски и 1845
25 юни
25 юни е 176-ият ден в годината според григорианския календар (177-и през високосна).
3 май
3 май е 123-тият ден в годината според григорианския календар (124-ти през високосна).