Съдържание
7 отношения: Криптография, Ключ (криптография), Асиметричен шифър, Шифър на Цезар, Шифър на Виженер, Знак, Електронен подпис.
- Криптография
- Шифри
Криптография
Втората световна война за шифриране на супер-секретни съобщения Науката за Тайнопис, или Криптография (от гр. κρυπτός, криптос – „скрит“, и γράφω, графо – „пиша“), изучава принципите, средствата и методите за преобразуване на данни (криптиране) с оглед прикриване на тяхната семантика, предотвратяване на неоторизиран достъп или тяхната подмолна промяна и манипулация от трети лица (Противникът).
Ключ (криптография)
Ключ в криптографията е секретна информация, използвана от криптографски алгоритъм при шифриране/дешифриране на съобщения, подписване и проверка на електронен подпис, изчисляване на кодовете за автентичност (MAC).
Виж Шифър и Ключ (криптография)
Асиметричен шифър
Асиметричният шифър, известен още като асиметрична криптосистема, е криптографска система, която използва двойки криптографски ключове – публични и частни.
Шифър на Цезар
Шифърът на Цезар е вид шифър с пряка субституция (субституционен шифър) – това означава, че всяка буква се замества само с една и съща друга буква, в целия текст.
Шифър на Виженер
Шифърът носи името на Блез Виженер. Макар и измислен по-рано от Джовани Батиста Беласо, Виженер го усъвършенства. Шифърът на Виженер е метод за шифроване на текст като се използва поредица от различни шифри на Цезар, свързани с буквите на ключова дума.
Знак
Знак в най-общия смисъл на тази дума е нещо, което с присъствието си говори за съществуването на друго нещо.
Виж Шифър и Знак
Електронен подпис
Електронен подпис (electronic signature) е реквизит на електронен документ, предназначен за защитата му от фалшификация.
Вижте също
Криптография
- Advanced Encryption Standard
- SHA
- Дешифриране
- Електронен подпис
- Задача за раницата
- Информационна сигурност
- Компютърна сигурност
- Криптография
- Радиоелектронно разузнаване
- Случайност
- Сол (криптография)
- Шифроване
- Шифър
Шифри
- Шифър