9 отношения: Път на коприната, Азия, Античност, Таримска котловина, Хунну, Хами, Хан (династия), Централна Азия, Лобнор.
Път на коприната
Пътят на коприната и неговите разклонения Пътят на коприната е древна система от свързани и разклоняващи се пътища използвани главно за превозване на стоки, посредством кервани, пътуващи по суша и море.
New!!: Шаншан и Път на коприната · Виж повече »
Азия
Азия е най-големият и най-населеният континент на планетата Земя.
New!!: Шаншан и Азия · Виж повече »
Античност
Античността̀ (antiquitas) е период от историята на Средиземноморието, обхващащ приблизително времето от VIII век пр.
New!!: Шаншан и Античност · Виж повече »
Таримска котловина
#пренасочване Таримска равнина.
New!!: Шаншан и Таримска котловина · Виж повече »
Хунну
Хунну (от китайското название: Xiōngnú, приблизително произнасяно на китайски като сюнну) са номадски народ, обитавал днешните Монголия, Северен Китай и Южен Сибир между 16 век пр.н.е. и 5 век.
New!!: Шаншан и Хунну · Виж повече »
Хами
Хами (哈密; Hāmì) е град в северозападен Китай, административен център на префектура Хами в Синдзян-уйгурския автономен регион.
New!!: Шаншан и Хами · Виж повече »
Хан (династия)
Династията Хан (漢朝, Хан Чао) е втората императорска династия на Китай, управлявала от 206 година пр.н.е.
New!!: Шаншан и Хан (династия) · Виж повече »
Централна Азия
Централна Азия или Средна Азия е регион в Азия, разпростиращ се от Каспийско море на запад до централен Китай на изток, север в южна Русия и на юг в северен Пакистан.
New!!: Шаншан и Централна Азия · Виж повече »
Лобнор
Сателитна снимка на езерото Лобноро с форма на ухо (на снемката северът е наляво) Лобнор (също Лоп Нур, Луобубо и Ло пу по – всичките означаващи „Езерото Лоп“) (لوپنۇر; 台特马湖) са група безотточни, солени езера в Западен Китай, в Синдзян-уйгурски автономен регион). Обща площ около 3100 km². Езерото Лобнор е разположено в източната част на Таримската равнина, в пустинята Такламакан, на около 780 m н.в. Местоположението, размерите, очертанията и степента на соленост на езерото силно се променят, което е обусловено главно от изменението на количеството постъпваща в него вода и миграцията на устиевите участъци на двете подхранващи го реки Кончедаря и Тарим. През 9 – 10 век площта на Лобнор е достигала до 14 000 km, но ръстът на напояваните земи l басейните на Тарим и Кончедаря е способствал за намаляване на неговите размери, обем и контури. Максималната площ на съвременното езеро е около 3100 km², дължина над 100 km и средна дълбочина около 1 m. Около цялото езеро са разположени обширни тинести солончаци и блата, а по време на маловодни периоди цялото езеро се разпада на отделни водни басейна, които пресъхват ако сушата продължи по дълго и се покриват с дебела солена кора. От ноември до март Лобнор замръзва, а по-голямата му част замръзва до дъно. В отделни години, вследствие на миграцията на устиевите части на река Тарим, водите ѝ не достигат до езерото, отклоняват се на юг, и, сливайки се с река Черчен напълват езерото Карабуранкьол (Каракошун), което се намира на около 100 – 150 km югозападно от съвременния Лобнор. През 1876 г., когато видния руски географ и пътешественик Николай Пржевалски изследва и картира този район езерото Карабуранкьол е с много големи размери и той го приема за езерото Лобнор (в действителност по това време поради високото ниво на водите двете езера са били едно цяло). Изучаването на езерото е способствало за решаване на проблема с блуждаещите реки и езера в Централна Азия.
New!!: Шаншан и Лобнор · Виж повече »